Присъда № 168 от 01.10.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 168/01.10.2024 г. по НОХД № 20245330204521 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу С.С.Н., ЕГН: ********** по обвинение в това, че за периода от март месец 2023 година до май месец 2024 година, включително в село К., след като е бил осъден с влязла в сила спогодба на 09.03.2022 година по гражданско дело № 15176/2021 година по описа на Районен съд – Пловдив да издържа свой низходящ - сина си С.С.Н. с ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си повече от две месечни вноски, а именно петнадесет месечни вноски от по 200 лева на обща стойност 3 000 (три хиляди) лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Н., което намира за доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали. Предлага на съда, ползвайки самопризнанието на подсъдимия, да приеме за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли подсъдимият Н. да бъде признат за виновен. Пледира най-подходящо в случая да е наказанието „пробация“. Взема становище смекчаващо отговорността обстоятелство да е чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита за справедливо налагането на наказание „пробация“ за срок от една година, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.

Повереникът на частния обвинител адв. А.Х. поддържа по делото да е доказано подсъдимият да е извършил деянието, в което е обвинен. Твърди подсъдимият да продължава да неизпълнява задължението си за издръжка към частния обвинител и след инкриминирания по делото период, което да представлява отегчаващо отговорността обстоятелство. Намира предложеното от прокурора наказание за адекватно и съответно на извършеното деяние.

Претендира направените по делото разноски.

Законният представител на частния обвинител се съгласява със становището на повереника. Твърди подсъдимият умишлено да не изпълнява паричното си задължение за издръжка към частния обвинител, както и ежедневно да употребява алкохол, което намира за нередно.

Защитникът адв. Т.Ш. пледира подсъдимият да признава фактите, описани в обвинителния акт, а така също и вината си. Моли тези 1 обстоятелства да бъдат приети от съда за смекчаващи отговорността на дееца, както и още чистото съдебно минало на подсъдимия Н., добрите му характеристични данни и изразено съжаление за стореното. Моли за извършеното деяние на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация“, но намира поисканият от прокурора срок от една година за завишен, като вместо това предлага наказанието да бъде наложено за 8 месеца, който срок намира за достатъчен в конкретния случай. Взема становище по-тежкото възможно наказание „лишаване от свобода“ да е прекомерно, тъй като целите по чл. 36, ал. 1 от НК, включително поправянето на дееца да е възможно да бъдат постигнати и при определянето на наказание „пробация“.

Подсъдимият С.С.Н. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съкратеното съдебно следствие посочва, че разбира обвинението и поддържа самопризнанието си. Обяснява, че в момента не работи, както и че не се вижда със сина си. В съдебните прения се съгласява със становището на своя защитник. С последната си дума моли наложеното му наказание по вида да бъде пробация.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.С.Н. е роден на *** в гр. П., б., б.г., живущ в ***, с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Н. живеел в с. К., обл. П.. Той имал дете С. С. Н. с ЕГН:

********** от съвместното си съжителство със свид. Г.С.М..

На 09.03.2022 г. със съдебно определение по гр. дело № 15176/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив била одобрена спогодба между подсъдимия Н. и свид. Г.М. като родители относно упражняването на родителските права над общото им малолетно дете С.С.Н.. Съдебното определение влязло в сила на 09.03.2022 г. Със същото определение подсъдимият Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ – сина си С.С.Н., в пари в размер на 200 лева чрез неговата майка и законен представител – свид. Г.С.М.. Тя живеела заедно с детето в с. К..

Въпреки сключената доброволна спогодба и постановеният акт на съда по гражданско дело № 15176/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязъл в сила на 09.03.2022 г., с който подсъдимият Н. бил осъден да заплаща издръжка за своя низходящ – сина си С.С.Н., като заплаща месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева, то за периода от месец март 2023 година до месец май 2024 година включително в село К., обл. П. подсъдимият Н. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за 15 месечни вноски от по 200 лева, като общата стойност на незаплатената издръжка за инкриминирания период била 3000 (три хиляди) лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.В.М.

(лист 31 и лист 44 от досъдебното производство); С. И.М. (лист 32 от досъдебното производство); Г.С.М. (лист 87-88 от досъдебното производство), писмени доказателства – справка с изх. № 289/20.06.2023 г. по описа на Агенцията по вписванията (лист 12-14 от досъдебното производство); заверен препис от Определение № 1816/09.03.2022г. по гр. дело № 15176/2021 по описа на Районен съд – Пловдив (лист 17-20 от досъдебното производство); болничен лист за временна неработоспособност № Е20222152973 от 07.07.2022 г. (лист 34 от досъдебното производство); болничен лист за временна неработоспособност № Е20221670023 от 08.06.2022 г. (лист 35 от досъдебното производство); болничен лист за временна неработоспособност № Е20221769368 от 09.05.2022 г. (лист 37 от досъдебното производство); амбулаторен лист № 2218690237А7 от 05.07.2022 г., издаден от д-р С.Ж.; разписка № 0200018061243515 (лист 40 от досъдебното производство); разписка № 0200018055455299 (лист 41 от досъдебното производство); писмо с № 10-06-07-1294#1 от директор на дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив (лист 49 от досъдебното производство); писмо с изх. № 13-15132#1/21.11.2023 г. от директора на ТД на НАП – Пловдив (лист 53 от досъдебното производство); удостоверение с изх. № **********-1/03.01.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (лист 68 от досъдебното производство); удостоверение № 15-00183923/02.01.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (лист 69 от досъдебното производство); справка от Районна прокуратура – Пловдив (лист 71 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия Н. (лист 111 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия С.С.Н. (лист 10 от делото).

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.В.М., С. И.М. и Г.С.М.. От тях се установяват обстоятелства относно местоживеенето на детето С.С.Н. след раздялата на неговите родители, отношенията и контактите му с подсъдимия като негов баща, както и досежно изпълнението на паричното задължение на подс. Н. за заплащане на издръжка. В тази връзка доказва се от свидетелските показания, че детето живее заедно със своята майка (свид. Г.С.М.), баба и дядо по майчина линия, но не общува и не се вижда с баща си (подс. Н.). Изяснява се и че причината за липса на контакти между детето С.С.Н. и подсъдимия е, че последният не идва да го посещава, нито го взима при себе си съгласно определения режим на лични отношения.

Свидетелските показания съдържат доказателствена информация и относно плащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия към частния обвинител. Така разкрива се, че издръжката за 2022 г. е платена, но със закъснение, като за периода след месец март 2023 г. липсват извършени 3 плащания за издръжка. Преценени в своята съвкупност, показанията на разпитаните свидетели са взаимно кореспондиращи си. Липсват и вътрешни противоречия в твърденията на свидетелите. Не са ангажирани доказателства, оборващи тяхната достоверност. Също така в показанията си свидетелите възпроизвеждат и обстоятелства, изгодни за защитата като заплащането на издръжката за 2022 г. и за първите два месеца на 2023 г., което демонстрира, че свидетелите не са предубедени във вреда на подсъдимия, а са добросъвестни при разпитите си. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели.

От Определение № 1816 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 15176/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че със същото е одобрена спогодба между подсъдимия Н. и свид. Г.С.М. относно упражняването на родителските права върху общото им дете С.С.Н., като е определено местоживеене на детето при майката и режим на лични контакти с подсъдимия като негов баща. Изяснява се още, че подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето си С.С.Н. в размер на 200 лева месечно, считано от 01.09.2021 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване. Установява се и че съдебното определение в тази част е влязло в сила на 09.03.2022 г.

От писмо с изх. № 13-15-132#1/21.11.2023 г. от директора на ТД на НАП – Пловдив се изяснява, че последният регистриран трудов договор на подсъдимия Н. е с работодател ***, с дата на сключване 14.06.2016 г. и дата на прекратяване 01.05.2023 г.

От писмо с № 10-06-07-1294#1 от директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив се установява, че подсъдимият Н. е регистриран като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда М.“ на 05.05.2023 г. и към датата на изготвяне на справката (м. ноември 2023 г.) регистрацията му е активна.

Установява се още, че на 05.05.2023 г. и на 09.08.2023 г. подсъдимият е подал чрез Дирекцията заявление за получаване на парично обезщетение до ТП на НОИ – Пловдив.

От удостоверение с изх. № **********-1/03.01.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив се изяснява, че за периода от месец юни 2023 г. до месец септември 2023 г. на подсъдимия Н. са изплатени парични обезщетения за безработица в общ размер на 1 548 лева на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО.

От справката за съдимост за подсъдимия С.С.Н. се установява, че той не е осъждан.

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият С.С.Н. е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал.

1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна в периода от март месец 2023 година до май месец 2024 година, включително в село К., след като е бил осъден с влязла в сила спогодба на 09.03.2022 г. по гражданско дело № 15176/2021 година по описа 4 на Районен съд – Пловдив да издържа свой низходящ - сина си С.С.Н. с ЕГН:

**********, като заплаща месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева, подсъдимият Н. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 (петнадесет) месечни вноски от по 200 лева всяка на обща стойност 3 000 (три хиляди) лева.

Доказано е по делото осъществяването на съставомерните признаци от обективната страна на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Подсъдимият Н. е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 1816 от 09.03.2022 г. по гражданско дело № 15176/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, за одобряване на спогодба, да издържа на свой низходящ – сина си С.С.Н. с ЕГН: **********, като заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката. Осъдителният съдебен акт в тази си част е в сила от 09.03.2022 г.