Решение № 125 от 13.08.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Кърджали, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500162 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 212/29.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1450/2025 г. по описа на РС – Кърджали, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал 1 от във вр. с чл. 52 от З. "З" **, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.“ № ***, представлявано от В. В. И., В. В. М. и В.

А. В., е осъдена да заплати на Е. Р. И., ЕГН **********, с адрес с. Ж., общ. Ч. чрез адв. Я. М. С.-С. сума в общ размер на 3500 евро (6845,40 лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 01.12.2020 г. застрахователно събитие – ПТП по вина на Н. З. В., чиято гражданска отговорност, като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „А.“ модел „ **“ с ДК №**********, към посочената дата, е бил застрахован при ответника, при което ПТП му са причинени телесни повреди изразяващи се в охлузвания на кожата на долните крайници, травма на гръдния кош и корема, контузия на лява глезенна става и контузия в областта на лява раменна става, както и сума в общ размер на 149,47 евро (292,34 лева) обезщетение за имуществени вреди, 1 ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 02.08.2021 г. датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице пред застрахователя до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдената сума до претендираната от 18 000 лева, като неоснователен.

Със същото решение „З.“ **, ЕИК *********** - гр. С., е осъденd да заплати на Е. Р. И. направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 393,69 евро (770 лева), депозит за СМЕ в размер на 195,40 евро, а на адв. Я. С. - С. адвокатско възнаграждение за безплатно оказано адвокатско представителство и защита на ищеца в производството по делото по чл. 38, ал.

2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 1022,58 евро (2000 лева).

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. Р.

И., представляван от адв. Я. С., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3500 евро до 5500 евро. В жалбата се сочи, че присъденото в полза на ищеца Е. Р. И. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди било занижено и не кореспондирало с реалния обем от вреди. Съдът не съобразил съвкупността от всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетение. Не били отчетени справедливо последиците и реално претърпените от ищеца Е. И. болки и страдания, съобразно принципа за справедливост и изискванията на чл.51, ал.1 от ЗЗД, както техния период на лечение, интензитета на болките и страданията през различните периоди след застрахователното събитие, в това число силно изразения емоционален дискомфорт, доказания стрес и отраженията от него върху психиката на ищеца, които били пряка и непосредствена последица от първоначалните вреди. Установено било по делото, че пострадалият е получил следните телесни увреди: охлузвания на кожата на долните крайници, травма на гръдния кош, травми на лявата глезенна става, на лявата раменна става и корема. При определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид и предвид младата и активна възраст на пострадалия, ищецът дълго време след ПТП не бил в състояние да се обслужва сам и продължително време след като е започнал да се възстановява от травмите получени при ПТП се придвижвал с 2 патерици. Не било взето предвид и влошеното психо-емоционално състояние на ищеца след събитието, което състояние продължавало и към момента.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като уважи предявения иск до размера от 5 500 евро, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяването на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ - 02.08.2021 г., до пълното й изплащане. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв. Я. С., представя молба, с която поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Въззиваемият по тази жалба „З.“ ** – гр.С., представляван от ю.к. К. А., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Недоволен от първоинстанционното решение е останал и въззивникът „З.“ ** – гр.С., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 евро до 3500 евро, или за сумата от 2500 евро, ведно със законната лихва за периода от 02.08.2021 г. до 01.12.2022 г., както и в частта относно присъдената законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 149.47 евро за периода от 02.08.2021 г. до 01.12.2022 г., като погасени по давност.

В жалбата се сочи, че с оглед вида и характера на настъпилите при Е. Р.

И. вследствие на пътнотранспортното произшествие от 01.12.2020 г. увреждания и продължителността на общия възстановителен период, размерът на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди бил неоснователно висок. Съдът не е съобразил размера на обезщетението с датата на настъпване на уврежданията и с обичайните размери на обезщетения, присъждани за подобни увреждания към тази дата. Обезщетение в размер на 1000 евро съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, поради което обжалваното решение следвало да бъде отменено, а обезщетението - намалено, като бъде определено от съда разумно и реално дължимо обезщетение, достатъчно да репарира реално претърпените от пострадалия болки и страдания, както и отчитащо съществуващите в страната обществено-икономически отношения при спазване принципа за забрана на обогатяването на увреденото лице.

3

Счита, че обезщетение в размер на 1000 евро би съответствало на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Сочи се също, че с отговора на исковата молба било направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва за периода от 02.08.2021 г. до 01.12.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасявали с изтичане на тригодишна давност. На ищеца не можело да бъде присъдена законна лихва за период по-дълъг от три години преди предявяване на исковете, когато било направено възражение за недължимост поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Видно от отговора на исковата молба ответникът направил възражение в този смисъл и то следвало да бъде уважено от съда на основание цитираната законова разпоредба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1000 евро до присъдените 3500 евро - за 2500.00 евро, както и в частта, с която на ищеца е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени и върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 02.08.2021 г. до 01.12.2022 г., като погасени по давност, и да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове в обжалваните части, като неоснователни, както и да съобрази размера на присъдените на първа инстанция разноски с размера на обезщетенията. Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмено становище, с което поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Въззиваемият по тази жалба Е. Р. И., представляван от адв. Я. С., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи правен интерес, а по същество разгледани са неоснователни.

Решението на РС - Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

4

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен е пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и за сумата от 292.34 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ – 02.08.2021 г.

Ищецът сочи в исковата молба, че на 01.12.2022 г. на път І-5 (Р.-М.) до км.331+330, управлявайки лек автомобил марка „Б.“, модел „***“, с рег. № ********* ВС по посока от с.Ж. към гр.К., настъпило ПТП, в резултат на което му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в травми на гърдите, корема и краката. Също така му били причинени имуществени вреди във връзка с проведено лечение. Виновният за причиненото ПТП лек автомобил марка „А.“, модел „**“, с рег. №***********, управляван от Н. З.

В., имал валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество, поради което претендира заплащане на причинените неимуществен и имуществени вреди.

Ответникът не оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Оспорва иска за заплащане на неимуществени вреди за сумата над 1500 лв., като счита претендирания размер на обезщетение за завишен. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 02.08.2021 г. до 01.12.2022 г., като погасена поради изтекла давност.

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1036-272 от 01.12.2020 г., се установява, че на 01.12.2020 г., около 18.00 ч., на път І-5 км.331+330, лек автомобил марка „А.“, модел „**“, с рег. № ***********, управляван от Н. З. В., движейки от гр.К. към с.Ж., нарушава пътна маркировка М1, навлиза в насрещната лента, в следствие на което блъска движещия се насрещно лек автомобил марка „Б.“, модел „***“, с рег.

№ **********, управляван от Е. Р. И..

Със застрахователна претенция вх. № 9340/02.08.2021 г. Е. Р. И., представляван от пълномощника си - адв. Я. С., предявил застрахователна претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8000 лв., както и имуществени вреди в размер на 292.34 лв.

С молба изх. № 245/08.03.2022 г., получена с обратна разписка на 5

10.03.2022 г., Е. Р. И., чрез пълномощника си - адв. Я. С., уведомил ответното дружество, че до момента не е определено и изплатено обезщетение за претърпени вреди, поради което е направил искане такова да бъде определено и изплатено, за което да бъде уведомен пълномощникът на пострадалия.

Във връзка с подадената молба „З.“ ** – гр.С., уведомило Е. Р. И. с писмо изх. № 1965/15-03.2022 г., че дружеството е определило обезщетение в размер на 1500 лв.

С електронно писмо с дата 25.11.2021 г. „З.“ ** – гр.С., уведомило адв.

Я. С., че дружеството е определило обезщетение за претърпените от Е. Р. И. неимуществени вреди в размер на 1500 лв. и за причинените имуществени вреди в размер на 292.34 лв.

От представената справка на Г. – гр.С. се установява, че към дата 01.12.2020 г. МПС с ДКН №************** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ към „З.“ ** – гр.С..

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г. Ч. се установява, че след катастрофата Е. Р. И. бил в болница за около една седмица. След това лечението му продължило в дома му за период от един месец, като го извеждали с количка, ходел с патерици и не можел да се обслужва сам. Сочи, че през последните 4-5 месеца имал болки, а след 7-8 месеца започнал сам да шофира.