Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 25.05.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1105/2022
Вид
Решение № 227
Подписан
25.05.2022
В сила
15.06.2022
Състав
Росен Чиликов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Стара Загора, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Н.П.Г като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20225530201105 по описа за 2022 година

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-000653 от 06.04.2022 година на началник сектор „ Пътна Полиция“ при ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административното нарушение виновно.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат П. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на 1 наказателното постановление е приел за установено, че на 15.11.2021 г. година около 12.40 часа в град Стара Загора на ул. „ Иван Вазов „ до № 17 в посока север- юг жалбоподателят С.Х. управлява лек автомобил марка „ Мерцедес „ с рег. № РА 5914 ВР негова собственост, като МПС е със служебно прекратена регистрация на 13.11.2021 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДП, тъй като МПС е закупено на 11.04.2016 г.от С.Х. . Собственикът не е изпълнил задължението си на приобретател на регистрирано ППС в срока по 145, ал. 2 ЗДП да регистрира придобитото ППС .

На 14.10.2021 г.в сектор „ Пътна Полиция“ при ОД на МВР град Стара Загора е регистриран договор за покупко-продажба № 633/11.04.2016 г. и на 13.11.2021 г. служебно е прекратена регистрацията на ППС.

Описаната фактическа обстановка се установява от постановление на РП град Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство от 11.03.2022 г., Полица за сключена застраховка „ ГО“, договор за покупкопродажба на МПС от 11.04.2016 г., показанията на свидетеля К.К..

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП и съответно е наложил административно наказание – на основание чл. 175, ал. 3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС .

При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.

В обстоятелствената част на Наказателното постановление не са посочени основни факти и обстоятелства релевантни за състава на администратнивното нарушение –с какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила, кога изтича срока за регистрацията на МПС / конкретна дата / кога и как е връчен акта за прекратяване на регистрацията.

Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на нарушителя обективните и субективните признаци от състава на претендираното административно нарушение.

Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита / нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си /, а от друга опорочават формата на наказателното постановление – последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.

Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.

От установената фактическа обстановка и непосочването на акта / ИАА / , с който е била прекратена регистрацията и неговото връчване/ кога е връчен 2

/, непосочването на крайния момент кога е следвало да се регистрира МПСто не могат да се направят никакви изводи както за обективните така и за субективните признаци от състава на нарушението – до колко нарушителят е осъществил обективните признаци и съзнавал обективните признаци от състава на нарушението, до колко нарушителят е могъл да предвиди и предотврати обществено опасните последици.

Следователно жалбоподателят С.Х. нито е знаел , нито е имало как да узнае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, което дава основание на съда да приеме, че не е знаел основни факти от състава на административното нарушение / автомобилът е с прекратена регистрация /, която фактическа грешка съгласно чл. 14, ал. 1 НК изключва умисъла.

Незнанието, че автомобилът е с прекратена регистрация дава основание да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици / поради незнание на основни факти /, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди и предотврати – обективно не е имал възможност да извърши проверка дали автомобила е с прекратена регистрация и не е бил длъжен, тъй като автомобила е бил с регистрационни номера т.е. изключва се и несъзнаваната непредпазливост, а непредвиждането на обществено опасните последици изключва и съзнаваната непредпазливост / самонадеяност/.

В конкретният случай посочването на крайния срок за регистрация на МПС е от съществено значение тъй като договорът за покупко-продажба на МПС е сключен на 11.04.2016 г. и е регистриран в сектор „ Пътна Полиция“ пет години по-късно – на 14.10.2021 г.

Изложените съображения в наказателното постановление, че нарушението е извършено по непредпазливост са неправилни и неприемливи по няколко съображения :

Формата на вина е единствено умисъл.

По изложените съображения по-горе липсват и двете форми на вина непредпазливост.

Възможността водача да провери наличието на регистрация / каквито аргументи са изложени в наказателното постановление / е обективно невъзможно тъй като същият няма достъп до масивите от база данни.

Следователно съдът приема, че не е извършено деянието виновно, поради което не се покриват субективните признаци от състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и чл. 6 ЗАНН.

По изложените съображения поради допуснато съществено процесуално нарушение, липса на вина и липса на осъществен състав от претендираното 3 административно нарушение наказателното отмяна. постановление подлежи на

На основание чл. 63 б. „ Д „ ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат.

Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на адв. П. /изготвяне на жалба, явяване в с.з./, която видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил възнаграждение в размер на 300 лева.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатите е 300 лева.В конкретният случай същото е в минимален размер и няма основание за намаляването му, която сума следва да се присъди като разноски.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1228-000653 от 06.04.2022 година на началник сектор „ Пътна Полиция“ при ОД на МВР град Стара Загора , с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС на СТ. Д. Х. от град Стара Загора, ул. „ ****** ЕГН – ********** .

ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на СТ. Д. Х. направените по делото разноски в размер на 300 / ТРИСТА / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4