Решение № 4347 от 22.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 827/2026
- Вид
- Решение № 4347
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- чл.173, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 11 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 12 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 13 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.28, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 28, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.29 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.29, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 2, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.30, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.31, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 38 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 3, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 9, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.195 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 4347
Велико Търново, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар СТЕФКА МАРКОВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700827 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40, ал.1 от ЗДОИ.
Жалбоподателката Д. Й. К., чрез чрез адв. С. К. от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразно решение №94ДД-10315-2#6 от 17.07.2026 година на Заместник кмета на община Велико Търново, с което и е предоставена обществена информация.
В жалбата се поддържа, че това решение е незаконосъобразно, тъй като не съдържа конкретно, индивидуализирано и проверимо произнасяне по исканията и, поставени в заявлението за достъп до обществена информация. Сочи, че става въпрос за конкретно поискана информация, свързана със статут на сграда в град Велико Търново и извършените по повод на тази сграда действия ,проверки и прочие. Всъщност правото на достъп е било формално уважено, без да бъде действително реализирано. В открито заседание поддържа жалбата чрез процесуалния си представител. Претендира разноски по делото.
Ответникът по делото, Заместник кмета на община Велико Търново, чрез представителя си в представено по делото писмено становище отрича допустимостта и основателността на жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно, като е издадено в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и е съответно на материалния закон.
Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
От представената на съда преписка се установява, че на 01.06.2026 година жалбоподателката е подала заявление за достъп до обществена информация, като е структурирала общо 10 пункта.
На 10.06.2026 година в писмо до С. на ответника е посочено, че искането за предоставяне на информация е допустимо в исканията по т.1, 2,4 и 10. Според ответника в приложното поле на закона не попадат исканията по точки 3 и 5 , о по отношение на структурираните искания, отразени в точки 6, 7, 8 и 9 от заявлението е посочено, че заявлението е формулирано по начин, който не позволява на задължения субект да установи каква именно информация се търси, при което приложима е хипотезата на чл.29 от ЗДОИ.
По първата точка е посочено, че протокол по чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за принудително изпълнение на заповеди по чл.195 и чл.225а от ЗУТ не е съставян и няма информация по сбисъла на ЗДОИ, която да се предостави по пункт 1. По отношение на т.2 от заявлението е посочено, че няма и заповед на Кмета на общината за определяне на специалисти за предварително проучване от носно начина за определяне на премахване към датата на заявлението и няма информация по ЗДОИ. По четвъртият пункт отговорът на ответника е, че преписка по чл6 от Наредбата за условията и реда за принудително изпълнение на заповеди по чл.195 и по чл.225а от ЗУТ не е окомплектована, и няма налична обществена информация. По т.3 и 5 от заявлението е отказано предоставянето на достъп до обществена информация с мотива, че искането няма за предмет обществена информация. По пунктове 6, 7, 8 и 9 е посочено, че от заявлението не става ясно каква именно информация се търси, като е указано на заявителката, че на основание чл.29, ал.1 от ЗДОИ следва да уточни заявлението си в тези му части. По отношение на пункт 10 от заявлението е посочено, че по отношение на визираните в пунктове 1-5 се касае до документи, изготвяни по реда на Наредбата за условията и реда за принудително изпълнение на заповеди по чл.195 и по чл.225а от ЗУТ, като знанието за съществуването им е на служителите на дирекция „Инвестиционен контрол, устройство на територията, инженерни мрежи и съоръжения“, които изпълняват функциите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, като тези документи понастоящем не са налични.
Няма данни това решение, което е предходен административен акт по ЗДОИ, да е обжалвано и съдът намира, че то е влязло в сила.
На 25.06.2026 година е подадено от жалбоподателката ново заявление, в което е направено уточнение, което е в смисъл, че по отношение на информацията, посочена в пунктове 6, 7, 8 и 9 от предходното заявление, че същата касае производството по изпълнение на влязла в сила заповед №РД22-85 от 16.01.2025 година, както и всички действия, които са обективирани в надлежни документи преди и след съставянето на констативен акт. Поискано е информацията да се предостави под формата на копия на посочен имейл.
С писмо, №94ДД-10315-2#5 т 08.07.2026 година ответникът е уведомил заявителката, че на основание чл.30, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДОИ е удължил срока за предоставяне на информацията с десет дни предвид обема и и необходимото врезе за подготовката и.
На 17.07.2026 година е издадено процесното решение, с което ответникът е предоставил обществената информация, поискана с коригираното заявление за предоставяне на обществена информация в частите му по т.6, т.7, т.8 и т.9 от същото. Касатено информацията по пункт 6 е предоставена преписката по издаване на заповеди по спиране на незаконен строеж и за забрана на достъп до същия /заповед №РД 22-84 от 16.01.2025 г./ и заповед за премахването на този същият строеж /заповед №РД 22-85 от 16.01.2025 година/, и двете на Кмета на община Велико Търново, като е посочено, че е изпратен и констативен протокол №ВТ-2/08.07.2026 година, какъвто по преписката липсва, а и се установява, че не е предоставен с оглед извадката от електронната поща на жалбоподателката, представена пред съда.
По делото е представено и писмо на Кмета на община Велико Търново №24-123-11#1от 17.07.2026 година, до настоящата жалбоподателка и до Министерство на културата, РДНСК – В.Търново и ДНСК, според което заповед за премахване на строеж №РД 22-85 от 16.01.2025 година е потвърдена със съдебни решения на АСВТ и ВАС, като същата е стабилен администартивен акт, считано от 4.02.2026 година, като след изтичането на двуседмичен срок, на дата 06.04.2026 огдина служители на общината са извършили оглед на място, като не са установили извършвани дейности в изпълнение на заповедта. Била е изготвена покана за доброволно изпълнение, връчена на адресата на въпросната заподе на 18.05.2026 година с нов 14 дневен срок за изпълнение на разпоредените със заповедта за премахване последици. След изтичането и на този срок с оглед принудитленото изпълнение са съставени констативни протоколи №ВТ-1/ от 06.04.2026 година и №ВТ-2 от 08.07.2026 година, като в последният е изразена необходимост от поседващо прилагане на разпоредби от описаната по-горе наредба за възлагане на инвестиционен проект по който да се извърши премахването на незаконният строеж.
Какви са изводите на настоящият съд?
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение, и срещу годен за оспорване акт. Обратно на твърдените на ответника, съдът намира, че е налице интерес от оспорването на процесното решение, който се обуславя от твърдението, че не е предоставена търсената информация, респективно, че същата е непълна и неточна. Посоченото разбиране следва впрочем и от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ.
По същество съдът преценява жалбата като частично основателна.
ЗДОИ урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да я предоставят когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична в съответната администрация.
В случая предвид представената оправомощаваща Заповед №РД 22 -1518 от 16.07.2024 година следва изводът, че решението е валиден акт, издадено от компетентен по материя и степен орган.
Решението за достъп до обществена информация е издадено в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава необходимото съдържание по чл. 38 от ЗДОИ.
Съдът намира, че при издаването му не са спазени напълно административно производствени правила, макар в случая това нарушение да не е съществено с оглед последиците от предоставената с решението на ответника информация.
Според разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗДОИ, срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, като алинея втора от тази разпоредба сочи, че в този случай съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл.24. Тази разпоредба е била приложима, доколкото исканата информация е засягала интересите на трето лице, което е адресат на заповедта за премахване на незаконно строителство, като от друга страна не са налице ограниченията, които разпоредбата на чл.31, ал.5 от закона поставя.
Посоченото нарушение в случая съдът приема за несъществено, доколкото от една страна липсва отказ за предоставяне на информация, а от друга страна така или иначе част от информацията, която е потърсена от жалбоподателката, и която е квалифицирана от ответника като обществена, е предоставена на същата.
По приложението на материалния закон:
Както се посочи, с оспореното решение е предоставена обществена информация съобразно подаденото на 25.06.2026 година от жалбоподателката ново заявление, в което е направено уточнение, което е в смисъл, че по отношение на информацията, посочена в пунктове 6, 7,8 и 9 от предходното заявление. В тези пунктове от първоначалното заявление е поискано при условията на евентуалност да се посочи при неизготвяне на преписка по чл.6 от Наредбата за условията и реда за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195 ал.4, ал.5, ал. 6 и по чл. 225а ал.1 от ЗУТ предоставяне на документи с достоверна дата, които предхождат изготвянето на преписката; актове и документи, съставени в прозиводствот и действията, които са предприети и прочие; информация дали третото лице П. Г. и упражняващият строителен надзор, както и строителя са извършвали действия или са изявили намерения да извършват такива във връзка с премахването на незаконният строеж; информация за това дали са постъпвали в общината писма, сигнали, ууведомления и прочие документи от частни лица, във връзка с процесната сграда, които да са основание за допускане, търпене или недопускане на действия по премапване, разрушаване, засягане или обезопасяване на сградата, като се предоставят такива при наличие, както и данни за предприети въз основа на тях действия на общинската администрация или наличие на бедействия от тази администрация; кореспонденция на общинската администрация с компетентни институции във връзка с процесната сграда /кчаст от която представлява незаконен строеж/, включително с ДНСК, но не само, а и с Министерството на културата, МРРБ, НИНКН, и други органи, натоварени с правомощия по ЗУТ по ЗКН /с оглед опазването на културното наследство/.
Следователно това са параметрите, в рамките на които следва съдът да прецени дали е предоставена търсената обществена информация и дали тя е достоверна и пълна.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (Обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по чл. 3. В обхвата на понятието попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти. Разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на РБългария. Обществената информация от своя страна е официална и служебна (чл. 9, ал. 1 ЗДОИ). В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Независимо от вида на информацията, достъпът до нея е свободен, съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗДОИ, но достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, съгласно чл. 13, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, а съгласно ал. 4 на същата норма достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02b637bf-7d4e-44f8-9238-2f2af2108511