Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.08.2022, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
258/2022
Подписан
04.08.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 556 гр. Х., 04.08.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Х., в открито съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №258/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“***“, подадена от представляващия Д.Т.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0374981/15.03.2022г., издадена от и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – „маса за цветя № 1 – 2“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че същата е немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, при неспазване на административнопроизводствените правила. Заповедта била и неправилна. Оспорват се констатациите на наказващия орган относно неспазване на начина за издаване на съответния документ за продажба. В случая не било налице виновно поведение. Проверяващият орган не взел предвид началната сума, необходима за връщане на ресто при покупка с купюр в номинална стойност, което водило до извода, че не било налице укриване на приходи, нито ощетяване на бюджета, а била допусната техническа грешка. На следващо място, налагането на ПАМ не отговаряло на предвидените в закона цели. Запечатването на обекта нямало да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отразяването на продажбите. С налагането на мярката не само не се постигали целите на закона, но и се ограничавали в значителна степен правата на дружеството, доколкото същото било възпрепятствано да упражнява търговска дейност за определен срок. В търговския обект се продавали хранителни стоки, някой от тях с много кратък срок на годност и подлежащи на бърза развала, поради което запечатването можело да нанесе непоправими вреди на търговеца. На последно място се твърди, че срокът на наложената ПАМ е немотивиран. В подкрепа на това се излагат подробни съображения. Изтъква се, че лицето никога не e било санкционирано, нямало неизплатени задължения към държавата, издавало фискални бонове за всяка продажба, спазвало отчетност, предавало данни на НАП и не нанесло никакви вреди на фиска. Предвид изложените съображения се моли съдът да отмени заповедта за ПАМ. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на дружеството. Навеждат се доводи за неправилно описана в протокола за проверка фактическа обстановка по случая.

Посочва се, че въпросната продажба не била извършена от записаното в протокола лице, а от Т.Д., за когото нямало данни да бил в трудови правоотношения с търговеца. Също така, ПАМ била неизпълнима. Липсвал годен предмет на същата, тъй като масата нямало как физически да бъде запечатана.

Ответникът - и.д. Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд

– Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП), серия АА №0374981/07.03.2022г., на 07.03.2022г., в 14.40 ч., в присъствието на Н. Д.Д. – продавач-консултант, длъжностни лица в ЦУ на НАП са извършили проверка в обект „маси за цветя № 1 - 2“, находящ се в гр.Х., Централен зеленчуков п., на който дейност извършвало „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********.

В протокола е вписано, че в обекта се извършва продажба на рязани цветя, цветя в саксии и др. видове цветя. При контролна покупка на 1бр. саксия с цвете на стойност 15.00 лева - извършена от А.Й.Е. – проверяващ, не бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство ZIT B 30, версия 1.0 с рег.№4297611, с ИН на ФУ №ZI013240, или от кочан с касови бележки. Установената при проверката фактическа наличност на парични средства била 362.50 лева, а разчетената касова наличност от ФУ била 274 лева.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0374981/15.03.2022г., издадена от и. д. началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Х., представлявано от Д.Т.Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – „маси за цветя № 1 - 2“, находящ се в гр.Х., Централен зеленчуков п., на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за срок от 14 дни.

В заповедта е посочено, че за извършена контролна покупка на 07.03.2022г. на един брой саксийно цвете, вид „Гардения“ на стойност 15.00 лева, платена в брой преди легитимацията от А.Й. Ч., в качеството му на проверяващ, на лицето Н. Д. - продавач-консултант, в търговски обект „маса за цветя № 1 – 2“, находящ се в гр.Х., бул. “***, район Централен зеленчуков п., не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ZIT В 30 версия 1.0, с рег.№ на ФУ 4297611, с ИН на ФУ № ZI013240 и ИН на ФП № 64013240, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Установеното нарушение се доказало от наличието на положителна касова разлика в размер на 88.50 лева между наличните парични средства в касата – 362.50 лева, съгласно приложен към ПИП серия АА № 0374981/07.03.2022г. и Опис на паричните средства в касата, и разчетената касова наличност - 274.00 лева по данни на ФУ. От така установеното следвало, че „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ********* не издавало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, което било нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това се явявало основание за прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени конкретни мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него - неиздаването на фискални касови бележки препятствало извършването на данъчната проверка и водило до укриване на приходи и намаляване на размера на внесените данъци.

Съобразен е и вида на търговския обект - две маси за цветя №*и №*, както и характера на търговска дейност. Във връзка с последното е посочено, че става дума за продажба на разнообразни видове цветя, а именно за рязан цвят с цени от 0.50 лева до 4.00 лева, букети с цени от 2.00 лева до 15.00 лева, саксийни цветя с цени от 3.00 лева до 18.00 лева и др. Това представлявало предпоставка за реализиране на големи обороти и с множество потенциални клиенти, имайки предвид комуникативното местоположение на обекта, който се намирал на Централен зеленчуков п. в гр.Х. - много оживен район и натоварен през целия ден, характеризиращ се с голям човекопоток. Под внимание е взето и работното време на обекта, както и редица други подробно описани обстоятелства.

Видно от разписката в заповедта, същата е връчена срещу подпис на Т.И.Д. на 16.03.2022г., упълномощено лице.

По делото бяха изслушани показанията на А.Й.Е. - съставил ПИП, серия АА №0374981/07.03.2022г. и проверяващ, Н. Д.Д. – майка на управителя на оспорващото дружество, и Т.И.Д.

– с родство с управителя на дружеството жалбоподател (неин баща).

Свидетелят Н. Д. заяви пред съда, че на 07.03.2022г. докато работили при тях дошъл мъж, който търсил „Т.“ - съпруга ѝ, и като установила, че него го няма и предала това, въпросният мъж заявил, че ще го изчака. След като съпругът ѝ се появил и отишъл при този, който го търсил, след което тя нищо повече не видяла, освен, че човекът взел „саксия“ и си тръгнал. След известно време този мъж се върнал, с още един, като заявили, че са от гр.С. З. и извършвали данъчна проверка за неиздаване на касов бон. Не видяла нито пари, нито какво се случило.

Той ѝ донесъл саксията и ѝ казал, че я е купил. Пари от това лице не била получила. Обяснява, че като има такъв празник (визира 8 март) всеки оставял пари, взимал си нещо и касова бележка не чакал. През останалите дни всичко било нормално, но в такъв ден – не. Касова бележка не била издадена в случая поради бързината, с която се работило.

Свидетелят Т.Д. посочи, че със съпругата му от над 20 години имат маса на п.а и тя работила към фирмата на дъщеря им. На процесната дата си бил в България, по принцип от 2 години работил в А.. Разказва, че той предложил и предал цвете от масата за продажба на човек, който му заявил, че имат общ познат и иска да вземе едно цвете. При предаването му казал, че ако не хареса цветето може да го върне. Въпросният човек се върнал след 30-40 мин. и казал, че няма да сменя цветето, след което показал карта и попитал защо не му издал касова бележка. Посочва, че с „бележки“ не се занимава, живеел и работел в А. и се прибрал само за Нова година.

Свидетелят Е. посочва, че проверката била следствие от подаден на 28.02.2022г. сигнал, насочен срещу лице на име Т. и срещу съпругата му, които не издавали документи при продажба на цветя. Тъй като не били от града, след запитвания стигнали до „п.а“ и установили масите на Т.. Извършил покупка на цвете в саксия – Гардения, като лицето от мъжки пол му заявило, че цената е 15.00 лева и той платил с банкнота от 20.00 лева. След избора на цветето той взел банкнотата, дал я на жена зад щанда, която върнала 5.00 лева. Взел рестото с цветето и се отдалечил. Това се случило в 14.36 ч., а 4 мин. след това с колегата му Г. Ф., който по време на продажбата стоял на отсрещния тротоар и наблюдавал, се легитимирали и предоставили документ от НАП. Жената зад щанда на маса за цветя №* –* се казвала Н. Д.Д.. В предоставения ѝ Въпросен лист тя описала парите от портмонето, където бил оборота, като били изброени 362.50 лева. От находящия се зад щанда апарат бил изваден дневен отчет за деня към момента, с регистриран оборот от 274.00 лева. На въпроса защо плащането били взето от Т., Н. обяснила, че той е неин съпруг и ѝ помагал при продажбата на цветя около 8 март, че парите от продажбите са били в нея, и че той не работил с касов апарат.

Заявява, че Т.Д. му дал цветето и поради това предал парите на него, а рестото получил от Н..

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето на Закона за Националната агенция за приходите, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.