Определение № 22241 от 17.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 22241 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100108219 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 87251/17.07.2025 г., предявена от Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България.

На първо място следва да се посочи, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил точно и ясно в какво се изразяват твърдените имуществени вреди, кога са настъпили, каква е връзката им с твърдяното поведение (действие и бездействие) на посочения прокурор, как са формирани претендирани суми. Независимо от това, обаче, заявените от ищеца обстоятелства, на които основава исковете си, както и формулирания от него петитум разкриват заявеното основание и искане в степен, позволяваща на съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не. Отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба по никакъв начин не би повлияло върху тази преценка и би било абсолютно безпредметно.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената разпоредба е въведен принципа за т.нар. функционален имунитет на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да 1 решават възложените дела.

В настоящия случай се претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на прокурор за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции. Функционалният имунитет на магистратите е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на граждански иск срещу тях за техни действия/бездействия в това им качество. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, сами при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Единствените случаи, в които Държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите са случаите по чл. 2, чл. 26 и чл. 2в от ЗОДОВ, по който отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Във всички останали случаи, извън тези по ЗОДОВ, доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните опредЕ.ия: опредЕ.ие № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, опредЕ.ие № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, опредЕ.ие 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и опредЕ.ие №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, опредЕ.ие № 4415/21.12.2022 г. по ч.к.гр.д. № 20228003104701 на ВКС, ІІІ ГО, опредЕ.ие № 12/09.01.2023 г. по ч.к.гр.д. № 20228003104852 на ВКС, ІV ГО.

По изложените по- горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено.

2

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 87251/17.07.2025 г., предявена от Е. Д.

М., и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8219/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав.

ОПРЕДЕ.ИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3