Определение № 5798 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5798 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. Изгрев, общ. Благоевград, ул. „Братя Гошеви“, чрез пълномощника му по делото адв. П. Т., против Решение №204 от 14.04.2025г. по в. гр. д.

№94/2025г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с което е било потвърдено Решение №90095 от 07.12.2024г., постановено по гр.д. № 525/2020г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което е бил уважен предявения от ищците Г. Д. М. и П. С. М. срещу ответниците Р. Г. М. и П. Р.ов М. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействително по отношение на ищците на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019г., акт с № 3, том I, дело № 3/2019г. по описа на СВ при PC -Благоевград, с който първият ответник Р. Г.

М. е дарил на втория ответник П. Р. М., чрез законния му представител А. А.

Х., 1/2 (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот IV-253, квартал 1-ви по КРП на село Изгрев, община Благоевград, одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г., допълнен със Заповед № 175/25.02.2003г. и Заповед № 1113/21.07.2016г., ПУП-ПР одобрен със Заповед № 1859/22.12.2016г., целият с площ от 965 кв.м. при граници и съседи : улица, поземлен имот № 404, УПИ XXVIII-313, УПИ V-254, който имот е идентичен и представлява по предходен документ за собственост УПИ IV-82, целият от 965 кв.м., находящ се в кв. 1, по плана на село Изгрев, общ. Благоевград, при съседи : улица, парцел V и имот 313, като П. Р.ов М. реално ще ползва западната част от имота, ведно с целия втори жилищен етаж от построената върху описания по-горе имот масивна жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от тавана на същата сграда. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане или отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е 1 представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответните страни по нея Г. Д. М., П. С. М. и П. Р.ов М..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците Г. и П.

М. са родители на ответника Р. М., който е баща на втория ответник П. М.. На 23.06.2017г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №102, том I, рег.

№ 1663, дело № 96 от 2017г. ищците Г. и П. М. са дарили на ответника Р. М.

1/2 (една втора) идеална част от урегулиран поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на село Изгрев, община Благоевград, одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ведно с целия втори жилищен етаж от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от тавана на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ XLII-313, УПИ XLI - 313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж : от северозапад и югозапад имот с № 404, от югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254.

Впоследствие дарителите са връчили на надарения нотариална покана, получена на 31.12.2018г., с която са направили искане той да ги подпомогне финансово поради затруднения и заболявания. С нотариален акт № 1, том I, рег. № 47, дело № 1 от 04.01.2019г. първият ответник Р. М. е дарил на сина си– втория ответник П. М. описания по-горе имот. Впоследствие дарителите Г. и П. М.и са предявили срещу Р. М. иск с правно основание чл. 227, б. В ЗЗД за отмяна на дарението, който е бил уважен с влязло в сила на 23.03.2023г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 3489/2019г. по описа на Районен съд- Благоевград.

При така установените факти от правна страна съдът е приел, че ищците Г. и П. М.и по аргумент от чл. 227, б.“в“ ЗЗД са били кредитори на ответника Р. М. за вземане за издръжка, от която са се нуждаели. Качеството им на кредитора според съда се установява от влязлото в сила решение, с което поради непредоставяне на издръжка, от която са се нуждаели, е бил уважен искът им за отмяна на направеното от тях на Р. М. дарение. След влизането в сила на решението по иска с правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД ищците са кредитори на сина си Р. М. и доколкото имат вземане за паричната равностойност на това, с което последния, в качеството му на надарен от тях, се е обогатил, тъй като в това вземане се е трансформирало вземането им за издръжка, което е съществувало преди влизане в сила на решението, с което дарението е отменено. За ирелевантни за изхода на спора са счетени доводите 2 на ответника Р. М., че имотът е доизграден от него и по този начин е била увеличена стойността му. В тази връзка съдът е посочил, че ищците, като кредитори, ще имат възможност да се удовлетворят при евентуална продажба на имота само до стойността на тяхното вземане, а освен това ответникът Р.

М. би могъл да заплати задълженията си към тях и по този начин да избегне принудителната продажба на имота.

С извършената безвъзмездна разпоредителна сделка с подарения му имот /дарението от 2019г./ ответникът Р. М. се е лишил от имущество и с това е създал затруднения за осъществяване на правата на ищците като негови кредитори. Доколкото ответникът се е лишил от своето имущество, без да получи нищо в замяна, то сделката с оглед съдържанието на насрещните престации и условията, при които е сключена се явява увреждаща, тъй като намалява имуществото на длъжника.

Вземането на ищците за издръжка е възникнало преди сключването на атакуваното с настоящия иск дарение, което се установява от изпратената нотариална покана, която е била получена от Р. М. на 31.12.2018г., а дарението е реализирано няколко дни по-късно – на 04.01.2019г. Налице е и знанието за увреждане на ответника Р. М. към момента на сключване на сделката, тъй като с получаването на нотариалната покана същият е узнал за нуждата на родителите си от издръжка. Тъй като сделката е безвъзмездна не е необходимо да се установи, че дареният П. М., респ. неговият законен представител, е знаел за увреждането.

По така изложените съображения въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл.135 от ЗЗД за уважаване на предявения иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК/, тъй като съдът в отклонение на диспозитивното начало в процеса уважил предявения иск на непосочено от ищците основание, приемайки че те имат качеството на кредитори не въз основа на вземането им за издръжка, а поради възникнало в тяхна полза вземане по чл. 227, ал. 5 ЗЗД- за обезщетение в размер на обогатяването на надарения.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Принципът на диспозитивното начало ще бъде ли нарушен, когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала? 2. Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите си към решението? Следва ли въззивният съд да изложи ясни, 3 убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност? 3. С разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД виновното намерение ли се санкционира или факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането? Намерението за увреждане трябва ли да се докаже от ищеца? Оборимата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД в този случай прилага ли се?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че с него съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: Следва ли потестативното право на дарителя за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да се квалифицира като „вземане“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което да легитимира дарителя като кредитор с право на отменителен иск при наличие на увреждащо действие, извършено преди настъпването на основанието за отмяна?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на

ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.

Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК поради вероятната му недопустимост, както и свързаното с него искане на 4 основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по формулирания в изложението въпрос, посочен по- горе под №1. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че при постановяване на решението съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса, като е уважил предявения иск на непосочено от ищците основание, приемайки че те имат качеството на кредитори не въз основа на вземането им за издръжка, а поради възникнало в тяхна полза вземане по чл. 227, ал. 5 ЗЗД- за обезщетение в размер на обогатяването на надарения. Видно от исковата молба, в същата, освен твърдения, че имат вземане за издръжка срещу първия ответник Р. М., ищците изрично са изложили и твърдения, че той е дарил имота на втория ответник П. М. след получаване на поканата за заплащане на издръжка с цел да осуети провеждането на успешен процес по отмяна на дарението и връщането на имота в патримониума на ищците. След като ищците са се позовали на съществуващото към датата на осъществяване на атакуваната сделка право да искат отмяна на дарението и на последиците от упражняването му, то не може да се приеме, че приемайки, че ищците са кредитори на ответника поради възникналото в тяхна полза вземане за обезщетение въззивният съд се е произнесъл въз основа на факти, с каквито не е бил сезиран.