Решение № 2722 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2722 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110149250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника В. С. М. установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена Заповед № 1630/28.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3055/2025 по описа на Районен съд – Перник , а именно: 740.34 евро /1447.98 лв/, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, ***, аб. № 26476; сумата от 132.58 евро /259.30 лв./ - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 15.07.2025 г.; сумата от 21.36 евро /41.78 лв./, представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г.; сумата от 5.63 евро /11.01 лв./, представляваща лихва за забава върху предявената сума за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 15.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 24.07.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона - чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за 1 енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3055/2025 по описа на Районен съд – Перник.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ответникът В. С. М. е депозирала отговор на исковата молба, с който прави възражения срещу допустимостта на исковата претениця, като оспорва пасивната си материалноправна легитимация с довод, че не притежават качеството „потребител на топлинна енергия“. Оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълват, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана.

Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга.

Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи.

С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.

Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление.

Намират за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация.

Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки.

По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.

С тези съображения, позовавайки се на практика на ВАС и СЕС, 2 отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Претендира разноски, в това число за оказаната от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на закона в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Видно от представените по делото писмени доказателства /л.12/, по силата на договор за дарение от 03.10.1986 г., обективиран в нотариален акт, том XXVIII, дело № 4607/1986 г. Н.А.Б. и В.С.Б. даряват на дъщерята на Н.Б.

– В. С.М. /ответник по иска/ собствеността върху процесния топлоснабден имот, като запазват за себе си вещното право на ползване върху апартамент /погасено със смъртта на двамата дарители през 1995 г. /л. 14-16/ – т.е. преди началото на исковия период/.

С оглед липсата на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че едноличен собственик на процесния апартамент е именно ответникът В. С. М. - А..

В качеството си на титуляр на правото на собственост ответникът се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна 3 енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Установява се от приетата експертиза, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Неоснователно се явява направеното /една в хода на устните състезания/ оспорване на извършените проверки за годност на измервателните уреди с довод, че дружеството „Арттест Б“ ЕООД не е притежавало лиценза да извършва проверки на водомери и топломери. Дейтвително, както сочи ответникът, правото на дружеството „Арттест Б“ ЕООД да осъществява проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери е било отнето със Заповед № 2050-28/17.11.2021г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. Същата заповед обаче е била обжалвана пред административните съдилища, като е потвърдена с решение № 112/ 8.02.2023 г. по АХД № 349 по описа за 2022 година на Административен съд – Бургас /необжалвано пред ВАС/. Междувременно обаче, по силата на Заповед № 2050-16/22.08.2022 г. получава нов лиценз, като бива включено в списъка с оправомощени да извършват проверка лица на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, воден от Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. С оглед на това, съдът намира, че в рамките на целия исков период и по време на всички извършени периодични метрологични проверки, измервателните уреди в имота са били проверявани от лаборатория, притежаваща съответния лиценз.

Не се установява на следващо място по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, 4 като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По отношение на оплакванията на ответника, касаещи начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.

Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.

При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи.