Решение № 631 от 28.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Бургас, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500661 по описа за 2022 година

С Решение № 260053 от 31.03.2022г., постановено по гр. дело № 3953/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на Т. А. Я., сумата от 1 966, 88 лева, представляваща главница по допълнително трудово възнаграждение за 1798 часа положен нощен труд, преизчислен на 237, 11 часа извънреден труд за периода 16.07.2017г.-16.07.2020г., на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Т.Я. е заемал длъжността ,,С. п.“ в група ,,Охранителна полиция“ в РУ- Камено към ОД на МВР- Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1966, 88 лева, начиная от подаване на исковата молба-17.07.2020г. до окончателното й плащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Директора, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се твърди, че в хода на първоинстанционното 1 производството, безспорно се установило, че през процесния период, ищецът (въззвиник) положил извънреден труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа (Приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 и Приложение № 6 към чл. 32, ал. 1 от Наредба № 8121з-176 от 29.07.2016г.). Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева. Навеждат се доводи във връзка с извода на районния съд за наличие на разлика между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него. Излагат се съображения за неоснователност претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни на дневен.

Излага се становище, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Подчертава се, че за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Излагат се аргументи за приложимата и действала във времето нормативна уредба.

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на 2 работната заплата (НСОРЗ).

Твърди се, че исковата претенция се явявал неоснователна и с оглед произнасянето на СЕС с решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. по отправено преюдициално запитване от РК-Луковит за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявениите искови претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. При условия на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззвиаемата страна - Т. А. Я., чрез адв Станко Кралев- БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Заявява, че за периода от 16.07.2017г. до 16.07.2020г. е полагал труд в ОД на МВР- Бургас и имал статут на държавен служител.

Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта (от 22.00 до 06.00ч.) се определял с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед. Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следвало да се прилагат общите такива.

Изтъква, че продължителността на работното време за държавните служители в МВР била регламентирана с разпоредбата на чл.187 от ЗМВР.

Отбелязва, че към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Подчертава, че липсата на изрични норми в действалите по време на процесния период Наредба № 8121з-592825.05.2015г. и Наредба № 8121з- 3

779/259.07.2016г., не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради което приложение намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2. В отговора на жалбата се посочва, че работещите имали право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. Излага становище във връзка с образуваното ТР № 1/2020г. по описа на ГК на ВКС. Развива подробни съображения досежно целта на законовите разпоредби, регламентиращи заплащането на труда на служителите в МВР. Навежда доводи, че съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд (за отработени до 70 часа на тримесечен период). Твърди, че за процесния период, ищецът (въззвиаем) положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 257, 11 часа и следвало да бъде допълнително заплатен от ответника (въззивник) със сумата от 1966, 88 лева.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и претендира съда да го потвърди като правилен и законосъобразен.

Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на прететндираното юрисконсултско възнаграждене на въззивната страна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което изразява становището си по основателността на претенцията.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Т. А. Я. против Областна дирекция на МВР – 4

Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 240 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 40 часа за целия процесен период от 16.07.2017г. до 16.07.2020г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и законната лихва върху главницата от 240 лева от датата на предявяване на иска – 17.07.2020г. до окончателното плащане на сумата. В хода на производството, ищецът е направил изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 240 лева на сума в размер от 1 966, 88 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения през процесния период нощен труд.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е 5 съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал.

2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността – полицай в РУ – камено при ОД на МВР – Бургас. Безспорно е също така, че за периода от 16.07.2017г. до 16.07.2020г. той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа е отработил 1 798 часа нощен труд (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза от 03.09.2020г.). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд от общо 1 798 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143 часа възлиза на 2 055, 11 часа.