Решение № 3890 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3890 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. М. Р., непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С. И. Г., чрез адв. О., срещу решение № 7624/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 36701/2023г. по описа на СРС, 87-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата 1 200 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от контузия в ляво рамо, причинена от ПТП, настъпило на 23.01.2023г., в гр.

София, по ул. „Д-р Атанас Москов“, в района на кръстовището с ул. „Самара“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и законната лихва върху същата тази разлика от 27.02.2023г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част. Определеното от СРС обезщетение в размер на сумата 1 200 лева било в занижен размер. Същото не съответствало на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД и не компенсирало търпените от пострадалия болки и страдания от контузията в дясното рамо. Търпените неимуществени вреди се установявали от заключението на СМЕ, съобразно което най1 интензивните болки ищецът търпял първите 7-8 дни след увреждането при период за възстановяване от 10-15 дни. От разпита на св. К. било установено, че при настъпването на ПТП детето било силно стресирано, а след това сънувало кошмари, сънят му бил неспокоен, изпитвало силен страх и безпокойство, когато приближавали кръстовището, където настъпило ПТП. За период от около 10 дни имало затруднения в ежедневието и за период от около две седмици не посещавало тренировките си по футбол. Първоинстанционният съд не отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не обсъдил всички претърпени травматични увреждания, не съобразил социално-икономическите показатели в страната и присъдил обезщетение в занижен размер. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, като на ищеца бъде присъдена сумата от още 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 27.02.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за двете инстанции. Адвокатът претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА, с ДДС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд били правилни и законосъобразни, а решението – обосновано и правилно в обжалваната част, определеният от съда размер на обезщетението съответствал на принципа за справедливост и константната съдебна практика в аналогични случаи. Съобразно СМЕ възстановяването било пълно и протекло за 10-15 дни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Решението на СРС е влязло в сила в частта, с която ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден по предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца М. М. Р. сумата 1 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, настъпило на 23.01.2023г. От влязлото в сила съдебно решение на СРС във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 297 ГПК, по делото се установява противоправността на деянието на делинквента Ю.К., причинил въпросното ПТП, неговата вина, както и причинната връзка между неговото деяние и претърпените от ищеца М. Р. вреди.

2

Налице е формирана сила на пресъдено нещо от влязлата в сила част на първоинстанционното съдебно решение за това, че ищецът пострадал от същото ПТП, както и че към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав са възраженията на ищеца за неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение. Ето защо настоящият съдебен състав изследва единствено вида и обема на причинените на ищеца вреди и общественооправдания размер за тяхното съответно овъзмездяване.

От представените по делото медицински документи и от неоспореното заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът получил контузия на ляво рамо, без фрактури. Обичайният възстановителен период за този тип травма бил 10-15 дни, като болките били найсилни непосредствено след травмата в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването.

Съобразно заключението в случая възстановителният период протекъл без усложнения. предвид естеството на травмата не се очаквали остатъчни явления.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. М. К. – баща на ищеца, съдът приема за установено, че непосредствено след настъпването на ПТП ищецът М. М. Р., тогава 8-годишен, бил стресиран. Изпитвал болка в лявото рамо.

Познати и майката на детето го откарали в Окръжна болница. Имал посинено в мястото на травмата в рамото. Възстановявал се около 10 дни. Можел да си движи ръката, но от болките изпитвал малки затруднения в ежедневието. Не бил на училище няколко дни. Принципно ходел редовно на тренировки по футбол, но тогава за две седмици спрели тренировките. Няколко дни имал кошмари след преживяното, а след това у него останал страх - когато отново преминавали през същото кръстовище.

Казвал на баща си: „Преминахме без произшествия“.

Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението на ищеца М. М. Р. за неимуществени вреди, правилно е определен от СРС съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, в размер на сумата 1 200 лева.

За да достигне до този си извод, настоящият съдебен състав взе предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от изготвената по делото съдебна медицинска експертиза и писмените доказателства по делото, а именно: контузия на ляво рамо, без фрактури.

Съдът цени при определяне на размера на обезщетението относително краткия период, в който ищецът Р. търпял последици от травмите (10-15 дни съгласно СМЕ), в който изпитвал и известни затруднения в бита си.

Съдът отчете и интензитета на претърпените болки, страдания и неудобства, 3 които продължили общо 10-15 дни, като били най-интензивни през първите 7-8 дни.

Въззивният съд съобрази още пълното възстановяване на ищеца, без усложнения.

Отчита и психичните му изживявания във връзка с инцидента – неспокоен сън и кошмари в първите няколко нощи и връщане към преживяното при преминаване с автомобил от същото място, където ПТП настъпило. Не се установява преживяното ПТП да се отразило трайно негативно на психоемоционалното състояние на ищеца и на живота му.

При горните доводи съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП болки, страдания и стрес правилно е определено от първоинстанционния съд в размер на 1 200 лева, която сума адекватно репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава, извън тези за основателност на иска за главница до пълния предявен размер, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

В обобщение първоинстанционното съдебно решение е правилно в обжалваната част, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 1 200 лева до сумата 2 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 23.01.2023г., поради което следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание посочената норма препраща и към изложените от СРС мотиви.

В частта, в която СРС уважил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД за сумата 1 200 лева и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 46.82 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 27.02.2023г. до 29.06.2023г., като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ответник.

Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100 евро, която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде присъдена.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7624/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 36701/2023г. по описа на СРС, 87-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.

И. Г., срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 8318330482, иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.

477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД, за разликата над сумата 1 200 лева до сумата 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от контузия в ляво рамо, причинена от ПТП, настъпило на 23.01.2023г., в гр.

София, по ул. „Д-р Атанас Москов“, в района на кръстовището с ул. „Самара“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 27.02.2023г. до 29.06.2023г. за горницата над присъдените 46.82 лева до пълния предявен размер от 78.04 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. И. Г., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 8318330482,, сумата 100 евро – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

В частта, в която СРС уважил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД за сумата 1 200 лева и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 46.82 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 27.02.2023г. до 29.06.2023г., като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5