Решение № 375 от 22.12.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. гр. Добрич, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500835 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№706/13.11.2023г. от Регионална здравна инспекция –Добрич, гр.Добрич, ул.“Св.св.Кирил и Методий“№57, представлявана от директора д-р С. Д., срещу постановление от 09.10.2023г. по изп.д.№*** по описа на СИС при РС-Г.Т., с което е прекратено производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Настоява се за отмяна на обжалваното постановление по съображения за липсва на бездействие от страна на взискателя в продължение на 2 години, аргументирани с твърдения за образуване на делото пред СИС при РС-Г.Т. на 28.10.2021г., депозиране на молба с изх.№05-120/07.09.2023г. за извършване на конкретни изпълнителни действия. Излага се и, че изпълнителното дело е образувано след изпращане по подсъдност от СИС при РС-Добрич на образуваното по молбата на взискателя вх.№594/09.02.2012г. изп.д.№***г.на СИС при ДРС по което били искани изпълнителни действия с молби от 08.02.2012г, 26.10.2015г., 11.10.2017., 04.10.2019г., 28.09.2021г., изпълнявани били разпорежданията на ДСИ за внасяне на такса за извършване на справка.

Ответникът по жалбата- длъжникът К. Д. И., не изразява становище.

1

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молба вх.№594/09.02.2012г. и въз основа на влязло в сила на 13.12.2011г. наказателно постановление №25/27.06.2011г. на директора на РЗИ-Добрич, с което на К. Д. И. с ЕГН **********1 от с.К., общ.Г.Т. е наложена глоба от 100лева, е било образувано изп.д.№№***г. по описа на СИС при РС-Добрич. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано събиране на наложената глоба чрез прилагане на множество способи за принудително изпълнение: запор върху вземане за трудово възнаграждение; запор върху вземане по банкови сметки, наеми и др; запор, опис и продажба на движими вещи в дома на длъжника, МПС и др.; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника.

На 16.02.2012г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. Предприети са действия по проучване на имотното състояние на длъжника, наличието на публични задължения, регистрирани трудови договори. Установено е единствено декларирането на придобит през 1998г. имот-земя и жилищна сграда в с.К., общ.Г.Т..

С молба вх.№4467/11.10.2017г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника в дома и в с.К., общ.Г.Т.. Няма предприети действия от страна на ДСИ във връзка с реализиране на поискания способ. Указано е на взискателя на 09.02.2018г. да внесе такса за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ/ РБСС-БНБ /, след внасяне на която от взискателя е разпоредено извършване на такава, няма данни за извършването и. С молба вх.

№5379/04.10.2019г.взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника или запор на банкови сметки. На 10.10.2019г. взискателят е уведомен, че ДСИ при СИС при ДРС не е компетентен да извърши описа съгласно чл.427 от ГПК, както и, че следва да внесе разноски от 0.90лева за справка РБСС-БНБ. С молба вх.№5646/16.10.2019г. взискателят е представил справка-извлечение от РБСС-БНБ, че длъжника няма банкови сметки. С молба вх.№4891/29.09.2021г., е поискал да се извърши опис на движими вещи или запор на банкови сметки. По повод същата с 2 разпореждане от 08.10.2021г. на основание чл.427, ал.1, т.5 от ГПК делото е изпратено по подсъдност на СИС при РС-Г.Т..

След изпращане по подсъдност на СИС при РС-Г.Т. на 28.10.2021г. е образувано изп.дело №***г. С молба вх.№616/11.09.2023г. взискателт е поискал опис на движими вещи, запор на банкови сметки и доходи от трудово възнаграждение. Няма предприети каквито и да е действия от страна на ДСИ по повод молбата.

С постановление от 09.10.2023г. изп.д.№***г. на СИС при РС-Г.Т. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е прието , че повече от две години от датата на образуване на изпълнителното производство09.02.2012г. няма направени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, че искането за предприемане на такива от 11.10.2017г. е заявено след като делото е прекратено по силата на закона, както и, че сега подадената молба/тази от 11.09.2023г./ е също след срока и не дава основание за извършване на поисканото изпълнително действие.

Постановлението за прекратяване е незаконосъобразно.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината ,така и в съдебната практика трайно установено е разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, но условията за това в случая не са налице. При положение, че длъжника е с адрес в с.К., общ.Г.Т., не е съществувало законово основание изпълнителното производство да се образува от ДСИ при СИС към РС-Добрич, но само заради това действия на страните не могат да не бъдат зачетени, тъй като в отношенията между тях въпросът за спазване на местната подсъдност при образуване на изпълнителното дело не може да бъде разрешен по реда на обжалването. Действително в периода от образуването на изпълнителното дело пред СИС при РС-Добрич на 09.02.2012г. до подаване на молба през 11.10.2017г. спрямо длъжника не са предприети 3 каквито и да е изпълнителни действия за принудително изпълнение в рамките на поисканите от взискателя изпълнителни способи, но това не е по причина, за която взискателят отговаря, защото е направил искане за реализиране на конкретен способ-опис на движими вещи в дома на длъжника, ако и за останалите да липсва достатъчна конкретизация и за реализирането им да е следвало да се събере информация . В хода на производството е подържал това искане като е депозирал регулярно молби - на 04.10.2019г., на 29.09.2021г., за предприемане на действия по описване на движими вещи в дома на длъжника, които прекъсват преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Обстоятелството, че ДСИ не е предприел действия по осъществяване на описа на движимите вещи, защото не е бил местно компетентен да го извърши, а останалите защото не е установено имущество или вземания, които могат да служат за удовлетворяване на взискателя, не е условие да не се отчете значението им за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вън от горното, дори и да беше установено, че перемцията, т.е. правото на принудително изпълнение на взискателя по отношение на длъжника е настъпила две години след образуване на изпълнителното дело пред СИС при РС-Добрич, както е приел ДСИ, или в който и да е друг момент преди 11.09.2023г., след като с молба вх.№616/11.09.2023г. взискателят е поискала описване на движими вещи в дома на длъжника, времето от 11.09.2023г. до сега не е достатъчно да се приеме, че изпълнителния процес срещу длъжника е прекратен при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Според разрешението дадено с решение №37 от 24.02.2021г.по гр.д.№1747/2020г.на ВКС, четвърто г.о., след като перемпцията е настъпила, но е поискано от взискателя изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

В този смисъл настоящата инстанция намира, че по отношение на 4 длъжника по изп.д.№***г.на СИС при РС-Г.Т. не е налице кредиторово бездействие с продължителност от две години за времето след 11.09.2023г. за да настъпят последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата на взискателя срещу постановлението за прекратяване на производството, подадена на 30.10.2023г., в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, с начало 16.10.2023г., е процесуално допустима, а по същество основателна.

Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 09.10.2023г. по изп.д.№*** по описа на СИС при РС-Г.Т., с което е прекратено производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5