Решение № 213 от 12.02.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА

НАРОДА

София, .........................

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XVI въззивен състав, в открито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

ХРИСТИНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора А.

Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 5845 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда, постановена на 15.05.2017г. по НОХД № 20633/2012г., СРС, НО, 18-ти състав е признал подсъдимата С.Б.М. за невиновна в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като е приел, че деянието не е било осъществено. С протестираната присъда е бил отхвърлен предявения от „Т.А.“ ООД граждански иск с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на подсъдимата да заплати на ищеца обезщетение за вреди от твърдяното деяние, за което е повдигнато горепосоченото обвинение, в размер на 31 405,79лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 11.11.2010г. Постановил е всички направени по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, срещу присъдата, в който се посочва, че същата е неправилна, постановена е при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и на основание чл. 334, т.1, алт. т.2, вр. чл.

335, ал.2, алт. чл. 336, ал.1, т.2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. С.Б.М. за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена на съд, като й определи наказание в съответствие с целите на чл. 36 от НК, алтернативно да върне делото на първа инстанция за ново разглеждане.

По делото е постъпило писмено възражение по депозирания протест от адвокат К.П. и адвокат Д.П. – защитници на подсъдимата С.М..

В него се излагат съображения за липса на основания за отмяна или изменение на постановената първоинстанционна присъда. Посочва се, че доводите в протеста противоречат на фактическата обстановка установена от СРС, а също и на материалния закон – ЗЗД, както и на чл. 206 от НК. Твърди се наличие на противоречие между отразеното в обвинителния акт, тъй като в него е описано, че дружество „Т.05“ ООД е преобразувано в „Т.“ ООД към момента на инкриминираното деяние, но според вписванията, няма правоприемство между двете дружества, тъй като първото от тях е обявено в ликвидация. Посочва се още, че по делото се установява плащане на сумите по съответните договори, което съгласно чл. 3, ал.3 от същите води до прекратяването им и преминаване на собствеността върху МПС, предмет на обвинението. В този смисъл се излага, че в съзнанието на подсъдимата е формирано убеждение, че ако представляваните от нея дружества платят сумите по лизинговите договори, то автомобилите на лизинг стават собственост на дружеството, което тя представлява и предаване отново на владението, което е получено по силата на самите договори не е необходимо. В този смисъл според защитата не е налице умисъл от страна на подсъдимата М. да се разпореди неправомерно и умишлено да наруши договорните си задължения. Застъпва се становище въз основа на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че по лизингов договор №125 лизингодателят няма вземане към дружеството, представлявано от М.. По лизингов договор № 126 партидата е приключена, като не се води задължение, а по лизингов договор № 145, макар и да има остатък задълженията на лизингополучателя са намалели с 2058, 03 лева. Твърди се, че изготвената нотариална покана не е връчена по правилата на чл. 50 от ГПК.

Защитата посочва, че подсъдимата не е отказала да върне вещта, тъй като вещите не са в нейно владение, а и не е била управител на търговското дружество. В заключение се моли въззивния съд да остави без уважение депозирания протест на СРП и да потвърди присъдата на СРС.

В разпоредително заседание на 18.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен разпит на подсъдимата или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на СГП поддържа протеста. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното от подсъдимата деяние, поради което моли съдът да отмени протестираната присъда, като вместо нея постанови нова, с която да осъди оправданата подсъдима.

Защитата на подсъдимата М. – адв. П. счита присъдата на СРС за правилна, обоснована и постановена в рамките на закона, поради което моли за потвърждаването й. Посочва, че практиката на ВКС е категорична, че страната, която е трябвало да върне вещта, е трябвало да има възможност да го направи.

Защитата на подсъдимата М. - адв. П. се присъединява към становището на колегата си. Моли протестът на СРП да бъде оставен без уважение. Иска съда да приеме, че единият от трите обекта, който е предмет на нотариалната покана, въз основа на който е започнало наказателното дело, е обект, който е неотносим към предмета на доказване, поради това, че се касае не за МПС, а за полуремарке, което по ЗДвП се извежда извън категорията МПС.

Подсъдимата в правото си на лична защита и последна дума заявява, че е невинна и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във възприетата фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата С.Б.М. е родена на ***г***, с адрес в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. № *****, безработна, неосъждана, разведена, със средно образование, българско гражданство, българка, ЕГН **********.

През периода на 2006 г. подс. С.М. била управител на дружеството „Т.05“ ООД.

На основание сключен договор за лизинг № 125/04.10.2006г., № 126/04.10.2006г. и № 145/06.11.2006г., „Т.05“ ООД придобило владението съответно върху влекач марка „МАН“, модел „18.463FLS”, рама № WMAH05ZZZ2M338571, с рег. № *****, пневматично полуремарке, марка „Шмиц“, модел „SCS 27”, рама № WSMS6980000498612 с рег. № ***** и влекач, марка „Мерцедес“, модел „А. 1843 LS”, рама № WDB9540321K768477, с рег. № *****.

Владението върху превозните средства било предадено от гражданския ищец на „Т.05“ ООД. Към момента на сключването на лизинговия договор превозните средства, предмет на лизинговите отношения, били регистрирани на територията на Република България и имали поставени регистрационни номера. Във всеки един договорите за лизинг била предвидена клауза, че след изплащане на пълната лизингова стойност, както и на всички други дължими плащания по съответния договор и изтичане на срока на договора лизингополучателят придобива правото на собственост върху съответното имущество без да е необходимо изрично волеизявление от негова страна, както и че лизингодателят прехвърля собствеността върху автомобила с договор за покупко-продажба, съгласно изискванията и тарифите, регламентирани от ЗННД, ЗЗД и ЗМД. В договора било предвидено още, че лизингополучателят нямал право да отстъпва лизинговата вещ на трети лица без съгласието на лизингодателя, дадено писмено. Товароносимостта на споменатото по-горе полуремарке била над 10 тона. Съгласно тристранно споразумение от 24.07.2007 г. между лизингодателя, лизингополучателя по гореизброените лизингови договори и „Т.“, представлявано също от подсъдимата като управител, правата и задълженията по договорите за лизинг преминавали от първоначалния лизингополучател към „Т.“ ООД.

Впоследствие между търговските дружества, страни по лизинговите правоотношения, възникнали противоречия досежно това каква сума се дължи от лизингополучателя (вече дружеството „Т.“ ООД). На 08.11.2010 г. на св. К.К.била връчена нотариална покана от дружеството – граждански ищец за „Т.“ ООД (като управител на това дружество) за връщане на процесните превозни средства с даден тридневен срок за връщане. Поканата била връчена от помощник-нотариус по заместване С.Х.. При връчването, което се извършило в заведение за бързо хранене, присъствала и подсъдимата, като същата разбрала за поканата и направеното с нея искане. Към датата на връчване на нотариалната покана в Търговския регистър не била вписана промяна, изразяваща се в това, че св. К.е станал управител на дружеството. Такава промяна била вписана едва на 25.11.2010 г. Още преди връчването на нотариалната покана две от процесните три ППС, предмет на лизинговите договори били предадени със съгласието на подсъдимата на трети лица (полуремаркето било превозено до територията на Сирия), без писменото съгласие на лизингодателя, срещу заплащане на парични суми от страна на лицата, на които били предадени превозните средства с оглед придобиване на собствеността върху тях, като във всеки един от тези случаи от страна на подс. М. и на св. К., който съжителствал с нея на съпружески начала, било обещавано, че впоследствие ще бъде уредено документалното прехвърлянето на собствеността върху превозните средства.

Изложената фактическа обстановка се доказва безусловно въз основа на събраните по делото доказателства и доказателсвени средства, както и способите за тяхното доказване, а именно: показанията на Т. Г., И. Щ., И. П. /включително приобщените на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 о т.2 от НПК/, Файек А.

/включително приобщените по чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, К. К., Д. Д. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 2, пр.2 от НПК/, Д. В., С. А. /включително приобщените по реда на чл. 281 от НПК/, Л. П.

/включително приобщените по чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/, С.Х., писмените доказателства и доказателствени средства – нотариална покана, предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 03.01.2008г., писмо от „Т.С. Л. – А.“ ООД до „Т.“ ООД, лизингов договор № 125/2006г., лизингов договор № 126/2006г., погасителен план, лизингов договор №145/2006г., погасителен план, счетоводна справка, фактури, протокол за доброволно предаване от 21.06.2011г., протокол за оглед на веществени доказателства, способите за доказване – изпълнените в хода на делото съдебно-оценителна експертиза, съдебно-икономическа експертиза, съдебно-счетоводни експертизи.

Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.

В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения макар и кратък анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.

Съдът обосновано е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и непротиворечащи си по основните факти, от значение за делото, приел е, че от същите по безспорен и категоричен начин се установява възприетата от него фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Г.и Ш.като обективни и последователни, които в съвкупност с писмените доказателства установяват предоставянето на процесните МПС-та на подсъдимата М. по силата на договори за финансов лизинг № 125/2006, №126/2006 и 145/2006, неизпълнението на част от задълженията по тези договори от страна на управляваното от нея дружество, уведомяването на последното, посредством нотариална покана, че договорите са прекратени и че следва да върнат лизинговото имущество на лизингодателя в тридневен срок, присъствието на подсъдимата при връчване на нотариалната покана. Съответност на изложената от свидетеля Ш.информация се наблюдава при съпоставянето й с останалите доказателствени източници и по-конкретно с тези на свидетеля И. П.н. Последният в хода на разпита си пред съда потвърждава споделеното от Ш.касателно принадлежността на инкриминираното полуремарке, както и наличието на неизплатено задължение към лизингодателя във връзка с него. При самостоятелен анализ на показанията на свидетеля