Определение № 976 от 19.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Ловеч, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500592 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Д. Г. М. от гр.Тетевен,чрез пълномощник адв.В. Н.-САК, срещу Определение №502/18.10.2023г., пост.по гр.д.№722/2023г.по описа на РС-Тетевен.Счита определението,с което не е уважено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени и постанови ново,с което се уважи искането му. Не се съгласява с приетото от съда и твърди,че ищецът не разполага с налични материални средства и няма възможност да ги осигури. Отказът да се уважи молбата му определя като препятстствие на защитата на правата му. Сочи,че размерът на дължимата държавна такса е приблизително колкото получаваното месечно възнаграждение.Лишаването му от този доход в днешните времена на рекордна инфлация и зараждаща се икономическа криза,би поставило ищеца в силно затруднено финансово положение. Докато постановяване на освобождаването му от този ангажимент,би било проява в действие на социалната функция на държавата и принципа на солидарност на гражданското общество. Възразява, че ако съдът е прел,че не са представени достатъчно доказателства, е следвало да остави молбата без движение с указания за отстраняване на нередовности. Позовава се на съдебна практика.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи искането за освобождаване от ангажимента за заплащане на държавна такса.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 31.10.2023г., а частната жалба е подадена на 07.11.2023г.- т.е.при спазване на 7-дневния срок. Има правен интерес от обжалването. При тези констатации съставът приема,че частната жалба е редовна и допустима.

По основателността.

ЕИК

Пред РС-Тетевен е подадена искова молба от Д. М. срещу „МАКРОАДВАНС“АД с ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н

1

„Средец“,ул.“Г.С.Раковски“№147,ап.14,представлявано от В. Г. С.-изпълнителен директор,с посочено правно основание чл.124,ал.1, вр.с чл.439,мл. 124,ал.3 и чл.389 и сл.от ГПК и цена на иска 12 368.90лв. Ищецът моли да се установи по отношение на ответника,че не му дължи вземанията,установени с Изпълнителен лист от 12.12.2008г.,изд.по гр.д.№38468/2008г.на РССофия. За събиране на вземането кредиторът „УНИКРЕДИТ Булбанк“АД е образувал изп.д.

№456/2009г. по описа на ЧСИ с № 838 в КЧСИ и район на действие СГС- Милен Бъзински.

Вземането произтича от договор за банков кредит и се формира от главница -9 746.72лв., законна лихва за периода от 24.11.2008г. до пълното погасяване на вземането, направените разноски в размер на 773.61лв. С молба от 07.09.2015г. „Макроадванс“АД се е легитимирал като цесионер на вземането и встъпил като взискател в изпълнителното производство. Ищецът твърди че вземането е погасено по давност и моли да се признае за установено в отношенията с ответника. Развива подробни мотиви.

С Разпореждане №2059/26.09.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 494.76лв.

Разпореждането е получено от пълномощника на ищеца на 09.10.2023г.

С молба с вх.№5121/12.10.2023г. пълномощникът е поискал ищецът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. Изложил е аргументи,че получава трудово възнаграждение в размер на 800лв. и е приложил трудовия договор. Заявил е,че не упражнява дейност като едноличен търговец, няма сключен граждански брак,не притежава недвижимо имущество. Притежава лек автомобил с марка „Нисан“-регистрация през 2002г. Няма парични влогове или дялове от търговски дружества. Изложил е,че заплащането на държавната такса е над възможностите му и би му създало сериозни финансови затруднения. При условията на евентуалност е поискал частично освобождаване,като се намали размерът на дължимата за внасяне такса. Към молбата е приложил Декларация за материално и гражданско състояние,в която е вписал,че трудовият му доход е в размер на 800лв. от заплата,не упражнява търговска дейност,няма сключен граждански брак.Отразил е,че не притежава недвижимо имущество,дялове и акции в търговски дружества, парични влогове.Притежава л.а. с м.“Нисан“-2002г.Посочил е,че страда от заболявания,които налагат постоянни разходи без да са уточнени.

Приложени са Трудов договор №271/03.10.2023г. между Д. М. и „Мирадор“ЕООД, Справка за приети уведомления по чл.62,ал.5 от КТ.

Съдът е извършил справка в НБД“Население“, от която е потвърдено, че ищецът не е женен и няма деца.

С Обжалваното Определение № 502/18.10.2023г. РС-Тетевен е приел,че ищецът не е доказал невъзможност да заплати дължимата държавна такса,поради което е оставил без уважение молбата за освобождаване на ищеца по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.

Въззивният състав, като съобрази събраните доказателства, намира че жалбата е неоснователна и недоказана.

Предпоставките,които съдът следва да съобрази при заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и/или разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Следва да се отчете размерът на получавана пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху 2 секвестируеми вещи и други имуществени права, включително правото на дивидент, произтичащо от членственото правоотношение на молителя с търговски дружества. Следва да се отчитат и икономическият стандарт в страната, респ. средномесечните разходи за издръжка на член от семейството като допълнителен критерий (по арг.чл.83,ал.2,т.7 от ГПК – "други констатирани обстоятелства").

В случая това е направено от първоинстанционния съд, който е приел, че ищецът не е обосновал да е в крайно затруднено материално положение,което да не му позволява да поеме разхода за заплащане на държавна такса.

От ангажираните от ищеца доказателства става ясно,че е в трудоспособна възраст, няма доказани пречки-здравословни,които да го ограничават и да са налице обективни и непреодолими причини,за да си осигурява по-висок доход. Макар и в декларацията да има отбелязване в графата за наличие на заболявания- те не са посочени, не са представени и доказателства. Видно е,че няма ангажименти за издръжка на други лица освен себе си, което обосновава възможност за проява на повече инициативност при обезпечаване на материалното си състояние. Притежава лек автомобил,чрез който би могъл да реализира допълнителни доходи.

Не отговаря на истината възражението от частната жалба,че дължимата такса е равна на месечния му доход,т.к.е видно,че е на половина.

Не може да се сподели и твърдението за допуснато нарушение от първоинстанционния съд,тъй като за да се произнесе по искането е съобразил както ангажираните от ищеца доказателства-трудовият договор и декларацията,така и е извършил справка за гражданското състояние на М.. Изводите му са на базата на събраните и анализирани доказателства.

По изложените съображения съставът споделя крайния извод на РС-Тетевен за неоснователност на молбата за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса в производството.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 502/18.10.2023г.,по гр.д.№722/2023г.на РСТетевен, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.3,т.1 от ГПК, с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от уведомяването на страната,пред ВКС и при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3