Решение № 1485 от 27.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. С., 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Д. ИВ. ГР. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20211110208388 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от ЯВ. Д. Д. срещу наказателно постановление (НП) №7224/22.04.2021 г. на началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“) – гр. С., с което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лв. за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се излага, че е назначен на трудов договор и отговаря за точното и навременно доставяне до обект на суровина, не минавал през кантар и не заплащал пътни такси на МПС-то, за да се движи по пътната мрежа, счита, че санкцията не следва да бъде насочена към нето, а към дружеството-работодател, възразява срещу наложеното наказание като незаконосъобразно и противоречащо на закона и морала, като размера на глобата била непосилна за него.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен от него процесуален представител. Последният поддържа 1 жалбата и по същество пледира, че се касае за чл.25 от ЗАНН, според характеристиката жалбоподателя е изряден и не носи отговорност с какво са го натоварили от фирмата-работодател, поради което моли за отмяна на глобата, като дори общественополезния труд би бил справедливо наказание.

Претендират се разноски в размер на 200 лв. Жалбоподателят по същество поддържа адвоката си.

За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание се явява процесуален представител, който по същество пледира за потвърждаването на НП по подробните съображения, които е изложил в писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На 11.04.2021 г. около 09:25 часа на път II -18, един км след разклона за Казичене в посока Казичене- Лозен е извършен контрол по Републиканска пътна мрежа от свидетеля К. С. К. – главен инспектор контрол по РПМ при АПИ. Същият спрял за проверка МПС „М.“ модел „А.“, с ДК № ------ с четири оси, от които две управляеми. ППС-то извършвало транспортна дейност превоз на бетон миксер. Водачът ЯВ. Д. Д. бил с длъжностна характеристика като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона. Той не разполагал с документ за товарите, а само за натоварване на кубиците. От приложения към административнонаказателната преписка пътен лист се установява, че е издаден от „Пимк“ ООД, като не са посочени документи за превоза.

Приложена е експедиционна бележка №12989/11.04.2021 г. за бетон клас 20125, консистенция ЗЗБЛ45/47, количество 12 куб. м. Констатирано е при измерването надвишаване на нормите на Наредба №11, а именно, че при измерено разстояние между осите 1, 36 метра, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 23, 450 т., при максимално допустимо натоварване 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „В“ от Наредбата. Измерването било извършено от техническо средство електронна везна PW-10 № K 0200009 и ролетка 1307/18 от пет метра.

Приложен е протокол за измерване на превозното средство №0000003/2021 г.

Установява се от свидетелство за регистрация, част II на МПС модел „М.“ 2 модел „А.“, с ДК № ------, което е управлявано от жалбоподателя, че същото е собственост на ОТП Лизинг – клон Пловдив и се ползва от „ПИМК“ ООД.

На 11.04.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу ЯВ. Д. Д. за административно нарушение с правна квалификация по чл.26, ал.2, т.1, б. „А“ от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11. АУАН е съставен от свидетеля К., който се явява съответно оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед №РД-11-1207/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от ЗП. Приложена е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на жалбоподателя лично на 11.04.2021 г. и е отбелязано в същия, че е осъществил движение на тежко ППС по маршрут Казичене - бул. „Цариградско шосе“. Приложено е копие на лична карта и свидетелство за регистрация част II. Приложено е копие на пътен лист №767254 с водач Я.Д. за автомобил „М.“ модел „А.“, с ДК № ------ и експедиционна бележка за товара.

Приложено е копие на сертификат за съответствие на джобна ролетка иден. №1302/18, неръждаема 5 м, с превод от английски на български език, както и декларация за съответствие на преносима везна PW-10, с фабричен номер К0200009, с превод от чешки на български език, ведно с превод също от чешки на български език на сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от 26.07.2018 г. PW-10, сериен № К0200009.

Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор везните с неавтоматично действие клас III и IIII до 30 т подлежат на периодична проверка на една година. Приложено е заявление за периодична проверка от 25.06.2020 г. на везна PW-10, идент. № К0200009.

Разпитан в качеството на свидетеля, актосъставителя К. излага показания изцяло в съответствие с констатациите, които са изложени в АУАН.

В АУАН не е вписано възражение.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от упълномощеното с пълномощно изх.№ РД-11-1266/17.10.2019 г. от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностно лице – Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна 3 инфраструктура” (А„ПИ“)– гр. С..

Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви.

Взети са предвид гласните доказателства, а именно показанията на свидетеля К., които са пълни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите писмени доказателства. Доколкото липсват противоречия между доказателствата съдът намира, че не са налице основания да сочи кои от тях кредитира и защо.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства”.

В същото време нормата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/2001 г. на МРРБ предвижда, че: „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.5, б. „в”: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“.

Разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ предвижда кои са тежки ППС или състав от ППС, а именно при натоварване на ос, поголямо от стойностите по чл. 7.

В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001 г. на МРРБ е дадено понятие на това що е „извънгабаритно ППС”, като това е извънгабаритното ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.

4

В разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ е предвидено правомощието на контролните органи, а именно: „Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им. Поради което не са налице основания да се приеме, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са нищожни, тъй като е налице съответното оправомощаване, по реда предвиден в ЗП за актосъставителя със Заповед, в съответствие с изискванията на чл.56, ал.2, т.1 от ЗП и за издалия процесното НП, с пълномощно от председателя на УС на АПИ, което е в съответствие с изискванията на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП.

Изрично се сочи каква е била измерената маса на ППС, както и каква е била допустимата такава съгласно нормите на Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както и какви са били измерените разстояния между осите, както и сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС-то, както и максимално допустимите такива, съгласно нормите на Наредба №11/2001 г. на МРРБ, като изрично се сочат какви са същите измерени, както и съгласно кои норми на сочената наредба са максимално допустимите и какви са те.

Обстоятелствено е описано ППС-то, както и неговите технически параметри.

Както и при какви обстоятелства и къде, на коя дата е осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането му, с какво е било натоварено.

Не са неизвестни техническите средства, с които е осъществено замерването, 5 като същите са посочени с индивидуализиращите ги признаци включително и номера. Приложени са по делото в хода на съдебното следствие и съответните свидетелства и сертификати за двете измервателни средства.

Средствата за измерване, с които е било извършено замерването на маса и е измерено разстоянието между осите на процесното ППС са технически изправни и сертифицирани.

Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото свидетел, който потвърждава пълно и изчерпателно изложеното в акта, както и обстоятелствата, при които е спрял МПС-то, а и от приложените към административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При тези факти по делото се установи, че от обективна страна ППС-то е било извънгабаритно, респ. тежко и е трябвало да го управлява само с разрешение, издадено по реда на раздел IV на Наредба №11 на МРРБ от администрацията, управляваща пътя А“ПИ“ за дейност от специално ползване на пътищата, каквото същият не е имал.

Но в случая административнонаказаното лице е водач на извънгабаритно МПС, а не е превозвач на същото. Следователно не следва да носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, като извършител на задължение, касаещо превозвача и собственика, произтичащо от задължение от чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Отговорността е следвало да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец (чл. 15, ал. 3 от Наредбата). Следователно задължението да се изиска издаването на разрешение е на собственика на ППС или на превозвача и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, който е извършил движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, което 6 деяние според АНО съставлява нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП.