Определение № 3290 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 10.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502824 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, срещу определение № 261169/21.07.2025 г. на СГС, VІ – 13 с-в, по т. д. № 1475/2019 г., с което допуснато изменение на определение от 02.04.2025 г. по т. д. № 1475/2019 г., СГС, TO, VI-13 с-в, на основание чл. 248 ГПК, като „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, е осъдена, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ (ХБДЖ) ЕАД, ЕИК 130822878, юрисконсултско възнаграждение пред СГС в размер на 540 лв. и е оставена без уважение молба вх. № 266184/09.04.2025 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, изменение на същото определение и присъждане разноски в полза на ищеца.

Жалбоподателят излага множество съображения, че определението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Счита, че неоснователно съдът приема, че отговорността за разноските следва да остане за ищеца, а ответникът, с поведението си, не е дал повод за завеждане на делото. Излага подробни доводи, че е налице недобросъвестно поведение на ответника, което е станало причина за завеждане на делото. Застъпва становище, че ищецът има право на разноски и при отказ от иска, когато той се основава на обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба и независещи от неговото поведение и воля, без непременно да зависят и да са резултат от поведението на ответника. Поддържа, че отказът от иска по делото е направен заради зачитане на СПН на решение, постановено между същите страни, с което е прогласена нищожност на Договора за обществена поръчка и договора за цесия от 10.07.2007 г. Счита, че причина за обявяване на тази нищожност са именно действията на ответника – взето Решение № 4/09.03.2007 г. за отмяна на процедурата по обществена поръчка на възложителя „БДЖ“ ЕАД, поради което е прието, че договорът е сключен без надлежно проведена обществена поръчка, а ХБДЖ е възпрепятствал 1 законосъобразното развитие на процедурата по възлагане на обществената поръчка.

Сочи, че одобряването на договора от държавен орган - министъра на транспорта, в качеството на принципал на дружество със 100 % държавно участие в капитала, който договор е обявен в публичния регистър на обществените поръчки, воден от Агенция за обществени поръчки, е създало основателно очакване при ищеца за настъпване на присъщите на договора последици. Понеже едноличен собственик на капитала на ХБДЖ е българската държава, поддържа приложимост на гарантирана от общностното право защита на оправданите правни очаквания относно законосъобразността на процедурата по възлагане на обществена поръчка, както у изпълнителя по договора ARWEX AG, така и у жалбоподателя - цесионер. Излага също, че въпреки порока на договора, БДЖ е получило вагоните, предмет на договора, обявило е, че е техен собственик и изрично е уверило ПИБ във валидността на договора при встъпване на банката като кредитор. Счита, че при отчитане принципа за защита на оправданите правни очаквания и течащата погасителна давност за съответните вноски, предявеният иск е единствения възможен начин за защита на правата му. В обобщение излага, че поддържайки убеждение у ПИБ АД за действителност на договорите, ответникът е дал повод за образуване на производството и следва да понесе разноските направени от ищеца, като ПИБ АД не дължи разноски на ответника за прекратеното производство.

Моли да се отмени определението като се присъдят разноски в полза на ищеца и се остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ответника.

Евентуално, да се намали до минимум юрисконсултското възнаграждение присъдено в полза на ответника.

Ответникът „Холдинг Български Държавни Железници“ (ХБДЖ) ЕАД, чрез представителя си, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна, като счита, че определението е правилно и обосновано. Поддържа, че с влязло в сила решение е обявена нищожността на договора за обществена поръчка от 02.06.2007 г., поради противоречие със закона, респ. на договора за цесия - поради липса на предмет.

Счита, че ответника не е дал повод за завеждане на делото, понеже ищецът е основавал претенцията си на изначално нищожни договори. Ответникът е оспорил валидността на договорите много преди завеждане на настоящото производство, като не може ищецът да претендира разноски по прекратеното дело, образувано за изпълнение на посочените договори. Излага подробни съображения, че ПИБ няма право на разноски по делото. Счита, че принципа на оправданите правни очаквания е приложим в административното право, но не и в търговските отношения между равнопоставени субекти, какъвто е настоящият спор. Сочи, че доколкото отказът от иска е направен след упражнено право на защита от негова страна, съдът законосъобразно му е присъдил юрисконсултско възнаграждение. Моли да се потвърди в цялост оспореното определение.

Като съобрази изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

С определение от открито заседание на 02.04.2025 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК - поради отказ на „ПИБ“ АД от исковете.

Исканията и на двете страни за присъждане на разноски са оставени без уважение.

По повод две молби по чл. 248 ГПК подадени от „ПИБ“ АД и „ХБДЖ“ ЕАД, е постановено оспореното определение № 261169/21.07.2025 г. на СГС, VІ – 13 с.в, по т.

2 д. № 1475/2019 г., с което допуснато изменение на определение от 02.04.2025 г. по т. д.

№1475/2019 г. СГС, T O , VI-13 с - в, на основание чл. 248 ГПК, като „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, е осъдена, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК 130822878, юрисконсултско възнаграждение пред СГС в размер на 540 лв. и е оставена без уважение молба вх. № 266184/09.04.2025 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, изменение на същото определение и присъждане разноски в полза на ищеца.

Съдът е приел, че предмет на спора е вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД от „Холдинг български държавни железници“ ЕАД по договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., вземанията по който са прехвърлени на „Първа инвестиционна банка“ АД с Договор за цесия от 10.07.2007 г. В хода на процеса е влязло в сила решението по т. д. № 817/2019 г. на СГС, VI-12, което е потвърдено с решение по т.д. № 221/2023 г. на САС, 13 с-в, при същите фактически твърдения като направените в делото пред СГС, но за друга неплатена лизингова вноска. С решението искът е отхвърлен след като е прието, че договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., съответно договор за цесия от 10.07.2007 г., са нищожни. Съдът е приел, ч е това влязло в сила решение не представлява юридически факт, настъпил след предявяване на иска, който е обусловен от поведението на ответника. В случая ищецът е предявил иск, с който се претендират суми въз основа на нищожния договор, който не би могло да се очаква да е основателен. При тези съображения съдът е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ищецът му дължи разноските по спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

По съществото на жалбата съставът приема следното :

Следва да се посочи, че съгласно тълкуването на чл. 78, ал. 4, във връзка с чл.

78, ал. 2 от ГПК, разяснено в практика на ВКС - определение № 60297 от 26.07.2021 г. по ч.т.д. 266/21 г., II ТО на ВКС, определение № 50037 от 06.07.2023 г. по ч. т. д. № 1638/2022 г., т. к., ІІ ТО на ВКС - ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, поради оттегляне или отказ на иска, предприети по незаявена или неустановена причина. В този случай, разноските, включително тези на ответника, се възлагат на ищеца. Според чл. 78, ал. 2 от ГПК, това правило не се прилага, когато заявените оттегляне или отказ от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след предявяването му, независещи от ищеца.

В настоящата хипотеза, както сочи и жалбоподателят, причина за отказа от предявените искове е порок в източника на предявеното право, установен с влязло в сила решение в рамките на приключил процес. Въззивният състав споделя извода на СГС, че това решение, с което процесният договор е приет за нищожен, няма характер на юридически факт обусловен от конкретно поведение на ответника. Ако беше разгледал спора по същество, съдът щеше да е задължен да съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение относно еднаквите в двете производства правопораждащи факти, а не някакво последващо поведение на ответника.

3

Съдът споделя възражението на ответника, че с подаването на искова молба още на 30.04.2014 г. по приключилото окончателно производство между страните, ответникът е оспорил валидността на договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. и в производството по т. д. № 817/2019 г. на СГС, TO, VI-12 с-в, приключило с влязло в сила решение, на същото основание е прието, че договорът е нищожен. Съдът намира, че приключилото производство, в което са признати правата на ответника по спорния въпрос, не обуславят извод за злоупотреба с право, нито на упражняването му, без да е налице интерес за ответника, както се поддържа в частната жалба.

По възражението за нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания, съдът приема, че прилагането му изисква еднакъв подход към различни правни субекти. Процесният спор се развива между търговци, откъдето произтича и задължението за съда да разпредели отговорността за разноски като по всеки друг такъв спор, за което е без значение кой притежава капитала на дружеството – ответник.

Не е налице основание търговско дружество с държавно участие, каквото е ответното, да бъде третирано различно.

В обобщение въззивният съд споделя изводите на СГС, че не е налице недобросъвестно поведение на ответника, което е дало повод за завеждане на настоящото производство от „ПИБ” АД, както се поддържа в частната жалба. Поради това разноските по делото следва да останат в нейна тежест, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Частната жалба, в частта, в която се иска отмяна на определението на СГС и присъждане на разноски в полза на ищеца, е неоснователна.

По частната жалба касаеща размера на определените от СГС разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, настоящият състав намира жалбата за основателна.

В отклонение от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не съобразява въпроса дали разход за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е реално направен страната, като е посочен размера, в рамките на който може да се определи това възнаграждение от съда по реда на ЗПП и НЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП, възнаграждението се определя според вида и обема на извършената работа, съответно на търсената защита.

В случая се установява, че производството е било спряно, на основание чл. 129, т. 4 ГПК, след размяна на книжата между страните и преди насрочване на делото в открито заседание поради висящ преюдициален спор. Същото е възобновено на 06.02.2025 г. и насрочено в открито съдебно заседание на 02.04.2025 г., в което не е даден ход и делото е прекратено поради отказ от иска по чл. 233 ГПК. Следователно извън подаването на отговора на исковата молба и едно явяване в съдебно заседание, не са извършвани други процесуални действия от представителя на ответника.

При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази и обстоятелството, че на съда е служебно известно, както и видно от данните по делото, че между същите страни са налице множество производства с идентичен предмет - за дължимост на лизингови вноски, по които защитата на ответника е еднотипна и аналогична. По тези съображения въззивният съд счита, че не следва материалния интерес по делото да обосновава определяне на по - висок размер юрисконсултско възнаграждение. Според настоящият състав юрисконсултското възнаграждение на ответника за производството пред СГС следва да се определи в 4 размер на 200 лв.

Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02b3a777-43ff-4667-8211-cbcc659455d2