Присъда № 40 от 15.02.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 40, постановена на 15.02.2024 г. по н.ч.х.д. № 2889 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Частният тъжител К. Д. М. е повдигнала обвинение срещу ИЛ. П. ИВ. за това, че на 06.02.2021г. в гр. Варна, й причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в контузия на гръден кош, контузия на втори и трети пръсти на лява ръка, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области - престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия ИЛ. П. ИВ. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство и граждански иск от тъжителя К. Д. М. за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва, както и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание обвинението спрямо подсъдимия ИЛ. П. ИВ. се поддържа от тъжителката и от нейния повереник адв. Н., която счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установило, че в инкриминирания ден – 06.02.2021г. тъжителката е получила травматични увреждания и че същите са й били причинени именно от подс. И.И.. Разделя гласните доказателства на две основани групи, като досежно онези от тях водени от подсъдимия намира, че същите не следва да се кредитират доколкото противоречат на основния независим доказателствен източник, а именно заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Изразяват се съмнения в реалната възможност за правилното възприемане на събитията от страна на по-голямата част от свидетелите на подсъдимия на първо място поради заинтересованост, а на второ поради обективна невъзможност да са възприели събитията, предвид местоположението си и необходимостта от осъществяване на контрол върху деца на площадката. Противно на тях, свидетелите на частната тъжителка изяснявали с необходима яснота и конкретика инкриминираните събития, като техните показания досежно на механизма на получаване на травмите били изцяло в унисон с установените увреждания на тъжителката. Поради изложеното се пледира подсъдимият да бъде осъден, като се вземе предвид, че същият има укоримо поведение на насилник, като наред с това гражданският иск следва да бъде уважен в пълен размер.

Частната тъжителка М. се присъединява към казаното от повереника си, като допълва, че подсъдимият я обиждал с думите „проскубана кокошка“, „путка“ и т.н., като самите свидетели на подсъдимия признали, че той й бутнал и извил ръката, макар че се опитвали да прикрият нещата. За блъскането многократно било обяснено всичко, като съдът следвало да вземе предвид фактът, че подсъдимият бил агресивен и осъждан, с присъда, с която било наложено наказание чийто размер бил увеличен от ВОС по реда на инстанционния контрол.

Защитникът на подсъдимия адв. Н. Б. изтъква, че в хода на проведеното наказателно производство било установено, че отношенията между страните били изключително влошени и то от дълъг период от време, като тъжителката е пряк участник по делата, водени между бившите съпрузи главно във връзка с режима на лични отношения на И. с детето, родено от съвместното им съжителство, по който подсъдимият срещал съществени затруднения от страна на бившата си съпруга и нейната майка. Нещо повече, режимът е бил умишлено възпрепятстван от М. и нейната дъщеря, като по делото не бил еднозначно установен механизмът на причиняване на инкриминираните телесни увреждания . Нито един от разпитаните свидетели на частната тъжителка не посочи с коя ръка е била ударена тя в гърба от подсъдимия, замахнал ли е същия, затичал ли се е изобщо към нея и респ. от какво разстояние е бил нанесен удара. Неясно защо и след описания удар тъжителката нямала други наранявания по тялото си, различни от описаните в 1 медицинското удостоверение. Не следвало да се пренебрегва и обстоятелството, че инкриминираните събития са се случили през зимния сезон, когато всички са били облечени с дебели дрехи, което предпазвало както от студа, така и от получаването на телесни увреждания. Впечатление правело още, че медицинското удостоверение било издадено на деня следващ инкриминираните събития, което правело вероятен и друг механизъм на реализирането им. Обяснява поведението на тъжителката със стремеж да „подпомогне“ дъщеря си в борбата с И. и препятстването на контактите на бащата с малолетния му син, което и в крайна сметка било постигнато, тъй като последният понастоящем единствено заплащал дължимата от него издръжка. Като друг мотив изтъква стремежа за финансово облагодетелстване и получаването на допълнителни средства освен издръжката. Поради това пледира за оправдателна присъда и пълно отхвърляне на гражданския иск, който намира за недоказан както по основание, така и по размер.

Другият защитник на подс. И., адв. Н. Т. се присъединява изцяло към становището на своя колега.

Подсъдимият ИЛ. П. ИВ. не се явява в последното съдебно заседание, макар в хода на съдебното следствие да дава обяснения по делото, от които личи и позицията му по същество на настоящото производство.

В предоставеното й право на реплика адв. Н. подчертава, че медицинското удостоверение е било издадено в първия възможен момент (работен ден) след инцидента, като констатираните от съдебния медик наранявания не биха могли да се получат единствено от падане, като предвид телосложението, интензитета на въздействие и височината на подсъдимия било напълно възможно получаването им въпреки зимното облекло на тъжителката.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият ИЛ. П. ИВ. е роден на ********г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият И. и св. Ж. В. И. (понастоящем с фамилия Й.) били съпрузи (понастоящем разведени), като по време на общото им съжителство се родил синът им И. И.

И..

От 11.04.2020г. съпрузите се намирали във фактическа раздяла, като отношенията им били силно влошени, което обусловило водените между тях производства по реда на ЗЗДН, както и определянето на режим на лични отношения на И. със сина му И., което следвало да става (предвид ниската възраст на детето) в присъствие на майката, респ. в присъствието на лице, определено от св. И., като за такова лице същата посочила своята майка частната тъжителка К.М., въпреки че подс. И. нямал положително отношение към нея.

На 06.02.2021г. следвало да се състои дългоочаквана (от бащата) среща между него и детето на която среща присъствали Ж. И. с детето И. тъжителката М. – майка на Ж., св. Д.

Д. – приятел на Ж., св. Д. Г.Д. – приятел на майката на Ж., а от страна на бащата подс. ИЛ.

П. ИВ., неговият баща – св. П. Г., брат му – В. П. И. и съпругата на В. И. – св. О. М. И., заедно с двете си малки деца.

Срещата се провела на детската площадка, намираща се пред блока, в който живеели Ж. и детето И.

Още от началото на срещата отношенията между участниците и в частност тези между подс. И.И. и св. Ж. И. и нейната майка К.М. били много напрегнати.

На тъжителката М. и св. И. не се понравило, че подсъдимият И. и брат му правели клипчета с телефон на тях и детето, като заснемали определени моменти, което по тяхна преценка се правело с цел по-късно те да бъдат използвани по делото за развод и 2 неколкократно обяснявали, че не желаят да бъдат заснемани нито те, нито детето, което обстоятелство видимо раздразнило подсъдимия И. и неговите близки.

Междувременно тъжителката забелязала, че дядото на детето – св. П. Г. целувал детето „по устата“, което провокирало у нея възмущение, което същата не спестила, обосновавайки го със съществуващата по същото време пандемия от Ковид 19.

Подсъдимият и неговите роднини, тъй като не били виждали детето отдавна му били донесли много подаръци и започнали да му ги дават, като в определен момент част от участниците – И., подс. И., св. Ж. И. и св. Д. Д. седнали заедно с детето на беседката, намираща се на територията на детската площадка.

Непосредствено до детето били седнали майката Ж. И., баща му подс. И.И., до св.

И. бил седнал св. Д., като права зад детето била частната тъжителка М., в ляво от нея се намирал отново прав св. Д., а в дясно св. П. Г.

В един момент тъжителката М. понечила да избърше нослето на И., когато подс. И. хванал лявата й ръка и извил пръстите й в посока предмишницата, като едновременно с това св. Г. хванал другата ръка на М..

В този момент се намесил св. Д., който освободил лявата ръка на М. от хвата на И., а св. И. казала на подсъдимия, че няма право да се държи по този начин, детето се разплакало, подсъдимият започнал да обижда тъжителката, тъй като тя постоянно се месила в общуването му с детето, а тя от своя страна се обадила на тел. 112, за да подаде сигнал за случващото се.

Във връзка с подадения сигнал на мястото били изпратени полицейските служители св. П. Г. П. и М. М. З., които установили присъстващите лица, предупредили ги да спазват добрия тон помежду си, като били уведомени за опита да се извие ръката на М., но не констатирали видими наранявания, съставили нарочна докладна записка за посещението и си тръгнали, като срещата между роднините на И. продължила.

След като полицейските служители си тръгнали, детето започнало да си играе на площадката с пластмасово моторче, следвано неотлъчно от частната тъжителка М. и подс.

И.И.. В един момент, карайки мотора детето се насочило към входа/изхода на площадката, която се отваряла и в двете посоки, което обстоятелство притеснило тъжителката М. (тъй като детето можело да излезе извън площадката, където се движели автомобили) и същата тръгнала след него с цел да го догони и да му попречи да напусне площадката.

Непосредствено след нея и също зад детето се намирал и подсъдимият И.И., който имал същите намерения, но след като тъжителката достигнала първа до детето и понечила да го хване за рамото, подсъдимият достигнал до нея и я ударил с юмрук в гърба. В резултат на това въздействие М. загубила равновесие и паднала на земята.

Към нея незабавно се насочили св. И. и св. Д., като тя изохкала, но почти веднага се изправила, като подсъдимия междувременно се отдалечил усмихвайки си и казвайки, че тя се е спънала в него.

Малко по-късно възникнала необходимост детето да се преобуе и майката заедно с близките си се прибрали в апартамента, където се забавили известно време.

Междувременно подс. И. и баща му чакали пред блока, а св. В. И. и съпругата му си тръгнали.

След като св. Ж. И. и близките й слезли обратно заедно с детето подсъдимият И. и баща му останали с него още около 10-15 минутки, след което си тръгнали въпреки, че имало още време до изтичането на срещата съобразно определения режим от съда, тъй като Ж. заявила, че наближава моментът за хранене на детето.

На следващия инкриминираните събития ден – 07.02.2021г. К.М. посетила съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, където била прегледана от съдебен медик, 3 който констатирал следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, контузия на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области.

Понастоящем отношенията между вече бившите съпрузи продължават да бъдат влошени, като по данни на подс. И. същият вече не прави опити да се вижда със сина си, тъй като роднините му непрекъснато пречат, провокират го и настройват детето спрямо него, като единствено заплаща дължимата му издръжка.

В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно-медицинка експертиза, видно от заключението на която от представената по делото медицинска документация и проведения клиничен преглед е устанвено, че 06.02.2021г. К. Д. М. е получила контузия на гръдния кош, контузия на 2-ри и 3-ти пръст пръсти на лявата ръка с травматичен оток, кръвонасядане по дясната странична половина на гръдния кош на ниво 5-8-мо десни ребра, оток и кръвонасядане в областта на основата на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка.

Травматичните увреждания в областта на дясна гръдна половина са резултат на удар, реализиран в дясната странична повърхност на гръдния кош, на ниво 5-8-мо дясно ребро, като същите отговарят да бъдат получени при удар с юмрук в указаната област, т.е. по начин описан в материалите по делото, респ. в частната тъжба.