Решение № 21453 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21453 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110136487 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Н. В. И. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 722,00 лева, представляваща стойността на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 226,79 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г., 54,59 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 11,17 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.04.2024 г. по ч.гр.д. 21471/2024 г. по описа на СРС, 179-ти състав. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че е доставена ТЕ в посочения от ищеца размер. Оспорва основанието за дължимост на сумите за ТЕ и дялово разпределение, включително и лихви. С оглед изложеното прави искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Оспорва да е собственик или ползвател на имота. Оспорва акцесорната претенция, като сочи, че ищецът не е представил доказателства досежно датата на публикуване на фактурите в сайта. Оспорва правото на ищеца да претендира суми за дялово разпределение, като сочи, че последното е извършвано от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 1

ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал.

1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В отговора на исковата молба ответницата изрнично оспорва качеството си на потребител на ТЕ.

Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ от 18.08.1969г., от който се установява, че В.Я.А.-И. и В.Й.И. са признати за собственици на апартамент, който посредством удостоверение, издадено от ГИС-София е удостоверено, че е идентичен с апартамент, находящ се на адрес: ***. Не са представени доказателства, от които да се установява, че лицата, признати за собственици са починали, нито кои са наследниците им по закон. Представен е Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 28.01.1994г., от който се установява, че В.Й.И. е продал на дъщеря си Н. В. И. собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент. С оглед представеното доказателство съдът приема, че Н. В. И. се явява собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което се явява потребител и следва да отговаря за цената на потреблението в имота до размер на притежаваната 1/2ид.ч. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя 2 на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл.

139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградиетажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице „П.М.И.“ ЕООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

По делото е обявено за безспорно, че сградата в която се намира топлоснабденият имот е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за процесния период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството, с качество и на стойност, посочени в исковата молба; че през процесния период в процесния имот е извършена услуга дялово разпределение, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца; че размерът на мораторните лихви е изчислен математически правилно.

По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното: Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.

Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Съгласно чл.

422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл.

115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен (респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 09.04.2024г., така че към момента на подаването му не са налице погасени по давност вземания.

Следователно задължението за доставена ТЕ за имота за процесния период е в размер на 1722лв., като Н. В. И. дължи ½ част от тази сума или 861лв. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи спрямо Н. В. И., за посочената сума 861лв. Върху главницата от 745,31лв. се дължи законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК– 28.07.2022 г. до плащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: По исковете с правно основание чл. 422 3

ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, доколкото тези обстоятелства не са оспорени от ответницата съдът приема, че Н. И. дължи сумата от 113,40лв. представляваща ½ от сума в размер на 226,79лв. – мораторна лихва за забава за периода от 5.09.2022г. до 20.03.2024г.

По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от „Т.С.“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.