Разпореждане № 99 от 25.01.2024, Районен съд - Айтос

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99 гр. Айтос, 25.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Частно гражданско дело № 20232110100977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 414а, ал. 4, изр.2 ГПК вр. чл. 407 ГПК.

Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в законния срок е подадено възражение по чл.414а, ал.1 ГПК, ведно с доказателства за плащане.

Длъжникът възразява, че не дължи изпълнение по издадената ЗИ, т.к. е заплатил всички дължими суми към заявителя.

В законовия 3-дн. срок е постъпило становище от заявителя на осн. чл.414а, ал.3 ГПК, като се потвърждава извършеното плащане от длъжника, погасяващо всички негови вземания. Моли за прекратяване на делото.

Съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК когато заявителят е подал становище в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това "произнасяне" предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респ. че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а ГПК. В случай, че приеме възражението по чл. 414а ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.

Заявителят изрично е посочил, че вземанията по ЗИ са погасени, не желаейки издаване на ИЛ, обуславящо извод за основателност на възражението по чл.414а, ал.1 ГПК в неговата цялост, правещо безпредметно съществуването на процесната ЗИ по чл. 410 ГПК и налагащо обезсилването й. Искането за издаване на ИЛ, обективирано в заявлението, следва да се остави без 1 уважение.

Воден от изложеното и на осн. чл.414а, ал.4, изр. 2 ГПК вр. чл. 407 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА ЗА ОСНОВАТЕЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО на длъжника по чл. 414а ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.977/23 г. по описа на РС Айтос и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на ИЛ.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

977/23 г. по описа на РС Айтос и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в 2-седм. срок пред ОС Бургас.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2