Акт № 466 от 02.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пазарджик, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Албена Г. Палова

Членове:Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500621 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ ЕИК ********* с адрес: гр. Септември. ул. “Александър Стамболийски" № 37А чрез адв. В. А. Б. от АК Пазарджик, с адрес на кантората: гр. **** против Решение № 509/26.04.2026 г., постановено но гр. дело № 3114/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отхвърлен искът на Община Септември против „Пътно Поддържане Пазарджик“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, представлявано от управителя Г. И. В., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 693,25 евро /22 870,00 лева/ по фактура № **********/08.12.2022 г., представляваща неустойка за забава съгласно чл. 16, ал. 1 от Договор № 166/01.10.2021 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Текущ ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на улица “3-та” и улица „19-та“ в с. Варвара, община Септември”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3967,66 евро /7760,06 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.01.2023 г. до 25.07.2025 г.

В жалбата подробно са изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, с които ищецът е доказал твърденията си, че е извършил проверка за изпълнение на договора, констатирал е липсата на изпълнение, констатирано е основанието за начисляване на неустойка, такава е начислена и предявена за плащане на изпълнителя чрез изпращане на фактура. Поддържа се неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че извършеното едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя с позоваване на изрична договорна клауза /чл. 27, ал. 2/, представлява разваляне по смисъла на чл. 87, ал. I от ЗЗД, тъй като се основава на виновно неизпълнение на задължение на длъжника. Счита, че не съществува правна норма, която да приравнява едностранното прекратяване, основано на изрична договорна клауза (в т.ч. и при виновно неизпълнение на договора) на разваляне по смисъла чл. 87, ал. I от ЗЗД. Счита че такава привръзка не е направена и в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл счита за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че едностраното прекратяване на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на СМР в договорения срок въз основа на изрична договорна клауза, бидейки прекратяване поради виновно неизпълнение, автоматично се отъждествява с едностранното разваляне на договор, поради виновно неизпълнение на едната страна по смисъла на чл. 87 ал. I от ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел редица обстоятелства, които оборват подобно отъждествяване на договорна клауза с правна норма и изключват приложението на чл. 88 от ЗЗД и ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

На първо място, поддържа, че отъждествявайки правното действие на едностранното прекратяване на договора на основание чл. 27 ал. 2 от същия с чл. 87 ал. I от ЗЗД, съдът променя волята на страните. Поддържа се още, че "развалянето" се явява самостоятелен способ за прекратяване на договорите, към които може да се прибегне само при наличието на предвидените в чл. 87 ЗЗД предпоставки. Двете понятия били различни, като едното можело да се съдържа в другото, но не и обратното. Едностранното прекратяване на договор, когато това е изрично уговорено в него при настъпването на определени обстоятелства /било то и виновно неизпълнение/, не представлявало по подразбиране "разваляне” по чл. 87 от ЗЗД. Договореното прекратително условие - неизпълнение на възложените работи в срок, което обуславя изпълнение на задължението на строителя, не следвало да се разглеждат като самия способ за разваляне на договора, дори в него да се крие неизпълнение на едната страна. Това по своята същност било прекратително условие, което не било равнозначно на развалянето и на комисорната клауза.

Основание за това било самото предназначение на чл. 87 ЗЗД, който бил 2 насочен към това да освободи страните от договора, когато последните не са предвидили такива прекратителни условия. Те и не били длъжни, защото от ЗЗД с чл. 87 и сл. създавали достатъчна сигурност. Поддържа се, че в случая не било налице дерогиране на чл. 87 ЗЗД, а било налице уговарянето на модалитет, който имал прекратителен характер. Приемайки обратното, съдът изменил волята на страните в договора. Спроед жалбоподателя това се обуславя и от обстоятелството, че в договора /чл. 19/ изрично било договорено между страните, че "неустойки по този договор се дължат независимо от прекратяването и развалянето му". Поставяла се ясна граница между двата термина "разваляне” и "прекратяване", тъй като договорът предвиждал една единствена хипотеза на недоброволно прекратяване /чл. 27 ал. 2/, но неустойки се дължали и тогава. Постановката на договорните клаузи били ясно се разграничени от общите правила на чл. 87 ал. I от ЗЗД. чл. 88 от ЗЗД и ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС и категорично не визирали "разваляне" по общия ред и съответните последици от това. Можело дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 19 от договора трансформирала неустойката за забава в случай на прекратяване поради неизпълнение в срок в неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради прекратяване. Ако се приемела тази хипотеза, напълно се изключвало приложението на ЗЗД и Тълкувателното решение, дори да се приеме, че процесното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне по смисъла на ЗЗД. Излагат се подробни съображения в тази посока, с които се обосновава искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата.

Постъпил е отговор от конституираното за участие в процеса трето лице помагач, в което са изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд и е формулирано искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид доводите, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдеблно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в 3 цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искови претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 16 ал.1 от сключен договор за обеществена поръчка, както и с акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД. Страните не спорят относно фактите, които се установяват и от събраните по делото доказателства, а именно, че между тях е бил сключен Договор № 166/01.10.2021 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Текущ ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на улица “3-та” и улица „19-та“ в с. Варвара, община Септември” по реда на ЗОП, по силата на който, ответникът в качеството на изпълнител се е задължил да извърши срещу възнаграждение дейностите, предмет на обществената поръчка за обект “Текущ ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на улица “3-та” и улица „19-та“ в с. Варвара“.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора срокът за изпълнение е не повече от 45 календарни дни, считано от получаване на възлагателното писмо от изпълнителя, а съгласно ал. 2 за край на изпълнението се счита издаването и подписването на двустранен протокол /обр. 19/, придружен с количествено – стойностна сметка и представяне на сертификати за качество на материалите.

Съгласно техническата спецификация към договора предметът на поръчката включва за ул. „3-та“ в с. Варвара технологично фрезоване на уличен участък с дебелина до 4 см, профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт, доставка и полагане на плътен асфалтобетон, вкл. всички разходи, а за ул. „19-та“ в с. Варвара профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт, доставка и полагане на плътен асфалтобетон, вкл. всички разходи.

Съгл. чл. 3, ал. 1 от договора общата стойност на същия е в размер на 95 291,04 лева без ДДС, 114 349,25 лева с ДДС.

В чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено при забава изпълнителят да дължи неустойка в размер на 0,5% с ДДС от стойността на неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от цената по договора с ДДС. Съгласно чл.18 при неизпълнение на този договор всяка от страните дължи обезщетение за причинените вреди при условията на гражданското и 4 търговското право, а къгласно чл.19 от същия договор неустойките по този него се дължат независимо от прекратяването и развалянето му.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора възложителят има право едностранно да прекрати договора с изпълнителя след изтичане на срока по чл. 2, ал. 1, т. 1 в случай, че не е изпълнил изцяло или частично някои от СМР – та или доставките.

Съгласно уговореното в раздел VIII „Гаранции“ чл. 14, ал. 1 от договора гаранцията за изпълнение на договора е в размер на 5% от общата стойност на договора без ДДС по чл. 3, ал. 1 или сумата от 4764,55 лева, която изпълнителят е представил под формата на застраховка – застрахователна полица № ********** от 19.08.2021 г. на „Европейска застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Посочено е, че гаранцията за изпълнение на договора служи като обезпечение за възложителя и като обезщетение за вредите от неизпълнението му като възложителят може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Цитираната застрахователна полица е приета като доказателство по делото и съгласно същата застрахователят се задължава в случай на предявена претенция към застрахования /“Пътно Поддържане Пазарджик“ ЕООД/ от бенефициера /Община Септември/ по процесния договор да плати на бенефициера вместо застрахования всяка сума, но не повече от договорената застрахователна суми.

Срокът на действие на договора е от 24.08.2021 г. до 06.11.2021 г., като същият е бил удължаван последователно до 04.02.2022 г., до 04.08.2022 г. и до 04.11.2022 г., видно от представените Добавък № 1, № 2 и № 3 към застрахователна полици № ********** от 19.08.2021 г.

Като доказателство по делото е представено възлагателно писмо с изх.

№ 2600 471/07.06.2022 г., с което се възлагат извършването на дейностите, предмет на договора. Не се оспорва от ответната страна, че същото е получено от ответника на 09.06.2022 г.

Със Заповед № 1904/13.09.2022 г. на зам. кмета на Община Септември е назначена комисия, която да осъществи контрол върху качеството и количеството на извършените работи по няколко договора, сред които е и процесният.