Решение № 36 от 16.06.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Търговище, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Търговско дело № 20263500900006 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно чл. 422 от ГПК във чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ във вр. с чл 79 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“, № 19, представлявана от Сл. Л. Сл. и Д. Н. Н.-И. Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си М. Г. Б.юрисконсулт.

С исковата молба против ответника С. П. С., ********** от с.

*********, ул. „*********“, общ. *********** е предявен иск за установяване на вземане в размер на 68 181.92 лева - главница, представляваща задължение по Договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 18.07.2025г. до окончателното плащане, 81.01 лева възнаградителна лихва за периода от 25.06.2025 г. 07.07.2025 г., 225.57 лева обезщетение за забава след настъпване на предсрочна изискуемост от 08.07.2025 г. 17.07.2025 г., 120, 00 лева - разходи при изискуем кредит, 1 166.34 лева - държавна такса, 50.00 лева - съдебни разноски. Твърди се, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на ответницата е предоставен кредит, в размер на 75 000 лв. Срокът за 1 погасяване на кредита е 240 месеца, считано от неговото усвояване 15.02.2023г. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху имот собствен на длъжника. Съгласно раздел VII „Отговорности и санкции“, чл. 21.1, б. „ж“ от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към Договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., когато имотът, приет за обезпечение и ипотекиран в полза на Банка ДСК АД, бъде обявен за продан от друг кредитор, договорът за кредит се обявява за предсрочно изискуем. Ипотекираният в полза на банката имот е предмет на принудително изпълнение по 1217/2025 г. по описа на ЧСИ А. З., за вземане на друг кредитор. По това дело имотът е обявен на публична продан, проведена в периода 07.07.2025 г. - 07.08.2025 г. и продаден на трето лице.

С оглед на това банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което се твърди, че длъжникът е бил уведомен на 08.07.2025 г. Ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, по ч.гр.д. № 1300/25 по описа на РС – Габрово. С разпореждане от 05.11.2025 година, заповедният съд е указал на банката да предяви иск против длъжника по заповедта за установяване на вземането си.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, размер на 68 181.92 лева - главница, представляваща задължение по Договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 18.07.2025г. до окончателното плащане, 81.01 лева - възнаградителна лихва за периода от 25.06.2025 г. 07.07.2025 г., 225.57 лева - обезщетение за забава след настъпване на предсрочна изискуемост от 08.07.2025 г. 17.07.2025 г., 120, 00 лева разходи при изискуем кредит, 1 166.34 лева - държавна такса, 50.00 лева съдебни разноски. Претендират се и разноски в настоящото производство.

Ответникът не упражни правото си на отговор. В първото по делото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспори исковете. На първо място твърди, че исковете са недопустими, излагайки доводи, че длъжниците по договора за банков кредит са двама. Вторият от тях е починал, поради което искът следва да бъде предявен и против неговите наследници.

На следващо място излага доводи за неоснователност на исковете, 2 позовавайки се на погасяване на вземането чрез плащане, извършено преди предявяването на иска, но след издаване на заповедта за незабавно изпълнение в полза на банката. Твърди също, че не са настъпили и условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

По фактите, съдът съобрази следното:

Предявеният от ищеца иск в настоящото производство, е за установяване на вземане от ответницата, по силата на договор за банков кредит. За вземането е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 669/23.07.2025 г., по ч.гр.д. № 1300/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово възразенна от длъжника. Това е обосновава интерес от предявяване на иска за установяване на вземането.

По силата на Договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., отчитан по кредитна сметка № 17/0000000029685449, на кредитополучателя С. П. С., е предоставен банков кредит в размер на 75 000 лв. Страна по договора е и Ц. Й.

Ц., в качеството му „сълъжник“. Срокът за погасяване на кредита е 240 месеца, считано от неговото усвояване- 15.02.2023 година. Договорът е сключен при Общи условия, в които са определени условията за усвояване, погасяване на кредита, обезпеченията на кредита. Договорът е обезпечен с договора ипотека върху имот, собствен на длъжника, а именно апартамент № 1, със застроена площ от 55.53 кв.м., находящ се в гр. Търговище, ул. „Дамян Груев", № 9, ет. 1. В чл. 21.1 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия са уредени условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като едно от тях е „когато имотът, приет за обезпечение и ипотекиран в полза на Банка ДСК АД, бъде обявен за продан от друг кредитор“.

Видно от приложените към исковата молба извлечения от сметката на длъжника С. С. е погасявала дължимите месечни вноски съгласно посочените в погасителния план размери и падежи, до обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила длъжника за това с покана - уведомление с изх. № 0090-20-04309/02.07.2025 г., връчена му 08.07.2025 г. Въз основа на заявление по реда на чл. 417, ал. 1 от ГПК, в полза на банката против С. С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 669 от 23.07.2025 г., по ч.гр.д. № 1300/25 по описа на 3

РС – Габрово, за следните суми: 68 181.92 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 18.07.2025г. до окончателното плащане; 81.01 лева възнаградителна лихва за периода от 25.06.2025 г. 07.07.2025 г.; 225.57 лева обезщетение за забава след настъпване на предсрочна изискуемост от 08.07.2025 г. 17.07.2025 г.; 120, 00 лева - разходи при изискуем кредит; 1 166, 34 лева - държавна такса и 50.00 лева - съдебни разноски.

Пред ЧСИ Анелия Загорова с рег. № 769, район на действие ОС – Търговище, е образувано изп.д. № 1217/25 г. по молба на Д. В. Г. и Р. В. М.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело е издаден по дело за съдебна делба, като прекратяването на съсобствеността е извършено по правилата на чл. 348 от ГПК, чрез изнасянето на съсобствения имот на публична продан. Имотът е предмет на обезпечение по договора за ипотечен кредит, сключен между страните в настоящото производство.

Молителите Д. Г. и Р. М. притежават по 1/4 ид.ч. от имота, а ответницата притежава 2/4 ид.ч. от него. Имотът е бил продаден, като с постановление от 22.08.2025 г., на ЧСИ /за което не се спори, че е влязло в сила/, е бил възложен на купувача, предложил най-висока цена, лице трето на съсобствеността.

По молба на ищеца –„БАНКА ДСК“ АД е образувано изп.д. № 1412/25 г., по описа на ЧСИ А. З., въз основа на представен изпълнителен лист, издаден след заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 417 от ГПК, против ответницата С. С.. Това дело е било присъединено към изп.д.

№ 1217/25 г., като със сумите, постъпили от извършената публична продан е погасено изцяло задължението на С. С. по договора за банков кредит и по молба на кредитора с постановление от 18.09.2025 година на ЧСИ А. З. производството е било прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съгласно назначена икономическа експертиза, която съдът възприема и кредитира изцяло, сумата по кредита, в размер на 75 000 лв., е усвоена от кредитополучателя С. П. С. на 15.02.2023 г. До 25.06.2025 г.- доброволно и в срок са погасявани задълженията по договора, не е имало просрочия и забави.

Към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, размерът на главницата по договора е бил 68 181.92 лв., възнаградителна лихва за период 25.06.2025 г.до 07.07.2025г. вкл. е бил 81.01 лв., размерът на обезщетението за забава е бил 225.57 лв., за периода от 08.07.2025г. до 17.07.2025 г., а начисленото от кредитора обезщетение за забава за периода от 18.07.2025 г.

4

/датата на предсрочната изискуемост/ до 12.09.2025 г./датата, на която кредитът е погасен/ е било в размер на 1 285.74 лв. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем и образувано на изпълнителното производство, на 12.09.20205 година ЧСИ и изплатил на кредитора „БАНКА ДСК“ АД сумата, в размер на 70 034.63 лв., с което е погасено задължението по договора за кредит изцяло. Погасени са дължимите главници, лихви и такси.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск е основателен.

При оспорена заповед за изпълнение, предмет на установяване в производството по чл. 422 от ГПК е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, като в случая такава предпоставка е депозирано възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по заповедта. При извършената проверка за допустимостта на настоящия иск се установява, че въз основа на подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК е издадена редовна заповед за изпълнение на парично задължение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като в срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК. В този смисъл предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Неоснователно е възражението наведено от ответницата в проведеното съдебно заседание относно допустимостта на иска, с оглед твърдението, че длъжниците по договора за банков кредит са двама и като страни в производството следва да бъдат конституирани всички страни по договора, извличайки по този начин липсата на пасивна процесуална легитимация на страната на ответника. Видно от приложения договор за банков кредит, страни по договора са ищеца „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на кредитор, ответницата С. С., в качеството на кредитополучател. В тази облигационна връзка е встъпил и Ц. Й. Ц., който при условията на чл.101 от ГПК и наред с първоначалния длъжник е поел задължение да отговаря към банката за цялото задължение и последиците от неговото неизпълнение.

Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка /арг. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ.

Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, освен ако от сделката не 5 следва друго. От съдържанието на представения по делото договор за кредит, не се установява разделност на задълженията на кредиполучателя и встъпилия съдлъжник, спрямо банката кредитор. В този смисъл кредиторът може да насочи изпълнението по договора към всеки един от солидарните длъжници, като съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗЗД, солидарността между длъжниците води до обикновено другарство в процеса, а не до задължително такова.

По основанието на иска, съдът намира следното: По представения договор за банков кредит, страните са договорили правата и задълженията на всяка една от тях, както и санкциите при неизпълнение на задълженията им.

Договорили са и обезпеченията по договора, а именно договорна ипотека върху имот, собствен на длъжника, представляващ апартамент № 1, със застроена площ от 55.53 кв.м., находящ се в гр. Търговище, ул. „Дамян Груев", № 9, ет. 1. В чл. 21.1 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия са уредени условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като едно от тях е „когато имотът, приет за обезпечение и ипотекиран в полза на Банка ДСК АД, бъде обявен за продан от друг кредитор“. Посочената в чл. 21.1 санкция е дала основание на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано 08.07.2025 г., след образуването на изп.д.№ 1217/25 година по описа на ЧСИ А.З. Страни в това изпълнително производство са съсобствениците на имота, предмет на обезпечението по договора, като производството е образувано за да се прекрати съсобствеността на допуснатия до делба, неподелаем имот. В този смисъл всеки съделител има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители, т.е. не са налице типичните за изпълнителния процес качества на "взискател" и "длъжник". Образуваното изпълнително производство не е за принудително изпълнение на парични вземания, а за реализиране на потестативното право на делба на съделителите по отношение на изнесения на публична продан неподеляем делбен имот по реда на чл. 348 ГПК, след осребряването на който получената сума следва да се разпредели между тях съобразно дяловете им в съсобствеността. При депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, поради настъпване на основанията по чл. 21.1 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия, а именно имотът, приет за обезпечение и ипотекиран в полза на Банка ДСК АД, е обявен за продан от 6 друг кредитор“. Цитираното изпълнително производство действително не е за събиране на парично вземане на кредитор на ответницата по настоящото дело, но с възлагането на делбения имот, който служи за обезпечение по договора за банков кредит, на трето лице, обявено за купувач, са настъпили основанията по чл. 21.1 от ОУ, т.е. материалните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Не така би стоял въпроса, ако имотът, след извършване на проданта бе останал в патримониума на ответницата.