Решение № 113 от 28.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20255300503177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „РЕД КЛЕЙ МАСТЪР“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на управление в г***, чрез пълномощника адв.С. Н. от САК срещу решение № 4313/08.10.2025г. по гр.д. № 1827/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.86 ЗЗД, вр. с чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес:

***, дължи на „РЕД КЛЕЙ МАСТЪР“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес: ***, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21245/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 465,23 лева, представляваща законна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г. върху главница в размер на 1280,56 лв., като дължимостта на главницата от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД била установена с влязло в сила решение по гр. д. №12636/2019г. на ПРС в полза на кредитора М. В. К., който прехвърлил вземането си в полза на ищеца „РЕД КЛЕЙ МАСТЪР“ ЕООД с договор за цесия от 23.03.2020г.

Решението се обжалва като неправилно и в противоречие на закона, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземането за главница не е погасено.

Сочи се, че жалбоподателят е предприемал действия за събиране на вземането си за лихва, тя не е изтекла в хода на съдебното производство. Вземането за лихви е самостоятелно и претендирането му по съдебен ред не е поставено в зависимост от това дали главното 1 вземане е събрано и дали е предмет на принудително изпълнение. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноските по делото съобразно списък с разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с който се иска потвърждаване на решението. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е приел, че за ищеца „РЕД КЛЕЙ МАСТЪР“ ЕООД е възникнало вземане срещу ответника за главница в размер на 1280,56 лв. Доказва се, че ответникът е изпаднал в забава за плащането й, тъй като е бил поканен още по силата на подадената искова молба по гр.д.

№ 12636/2019г. на ПРС. За исковия период 09.12.2021 – 09.12.2024г. се установява, че натрупаната законна лихва, за чието изчисление не са нужни специални знания, е в размер на 465,23 лв.

РС Пловдив приема, че е основателно възражението на ответника по чл.119 ЗЗД. Безспорно е прието между страните от съда, а и е служебно известно на първата инстанция, че решението по гр.д. № 12636/2019г. на ПРС е влязло в сила на 01.01.2020г., от който момент е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземането за главница.

РС Пловдив приема, че давността е спряла да тече за срок от 2 месеца от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. за периода на извънредното положение, който период е общо известен факт, на основание чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Така погасителната давност би изтекла след 5 години и 2 месеца, а именно - на 01.03.2025г.

РС Пловдив приема, че от влизане в сила на съдебното решение - 01.01.2020г., до 01.03.2025г. не са предприети действия от кредитора за спиране или прекъсване на давността. Такова действие не съставлява подаването на заявление на 06.12.2024г. относно вземането за обезщетение за забава. Подаването на иск относно лихвата не прекъсва давността за главницата, с аргумент от чл.115, б „ж“ ЗЗД, тъй като съдебният процес трябва да касае конкретното вземане, а не друго, макар и акцесорно. Поради изложеното е неприложимо правилото на чл.116, б."б" от ЗЗД и давността за главницата не е била прекъсната на 06.12.2024г. Първата инстанция приема, че не се твърдят, нито доказват и други факти, които да са спрели или прекъснали давността за главницата в периода между 2

01.01.2020г. и 01.03.2025г.

Крайният извод на РС Пловдив, е че на последната дата е изтекла погасителна давност за главницата и този факт следва да се вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Крайният правен извод на РС Пловдив е че с погасяване главницата по давност се е погасило и вземането за обезщетение за забава на основание чл.119 ЗЗД. Поради което искът е бил отхвърлен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вземането за главница не е погасено по давност. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е предприемал действия за събиране на вземането си за лихва, тя не е изтекла в хода на съдебното производство. По делото не са сочени от ищеца какви конкретно действия за събиране на вземането си за лихва е предприемал за прекъсване на давността. Също така не са сочени от ищеца какви конкретно действия за събиране на главното си вземането е предприемал за прекъсване на давността по отношение на него. Изтичането на давността по-принцип се изчислява на датата преди предявяване на иска по правилото на чл.116 б.“б“ от ЗЗД. По този начин е процедирал и РС Пловдив, в преценката си за течене на срока за погасителната давност на главницата.

Изчисленията на първата инстанция са правилни и за главното вземане след неговото съдебно установяване с влязло в сила на дата на 01.01.2020г. /л.39-40 от делото на ПРС/ решение по гр. д. №12636/2019г. на ПРС до дата на постановяване на решението по настоящото дело – 08.10.2025г. са изтекли повече от 5 години. Като давността за главното вземане не е била прекъсната или спряна по никакъв начин с действията предвидени в чл.115 и чл.116 от ГПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вземането за лихви е самостоятелно и претендирането му по съдебен ред не е поставено в зависимост от това дали главното вземане е събрано и дали е предмет на принудително изпълнение. Точно обратното е становището на законодателя ясно прогласено в нормата на чл.119 от ЗЗД - с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция.

Ето защо в полза на въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, който е представляван от упълномощен юрисконсулт на основание чл.78 ал.8 от ГПК се дължат разноски. Такива по делото се доказаха реално направени 200 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4313/08.10.2025г. по гр.д. № 1827/2025г. по описа на РС 3

Пловдив.

ОСЪЖДА „РЕД КЛЕЙ МАСТЪР“ ЕООД, с ЕИК: ***, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: **** сумата от 200 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение направени пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4