Решение № 18824 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18824 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110143593 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод искова молба на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., срещу К. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата от 2 500,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, накърняване на личната чест и достойнство и причиняване на негативни емоции в резултат на нанесената на ищеца от К. Ц.

П. лека телесна повреда на 07.04.2021 г. – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за осъществяването на което ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда № /31.10.2022 г. по НЧХД № /2021 г. на СРС, 129 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева, както и сумата от 170,00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата лека телесна повреда, изразяващи се в направени разходи за рентгеново изследване и за изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че той и К. Ц. П. са работили като треньори по бокс в спортна зала „М. д.", находяща се в гр. София, бул. №, бизнес център „Бенч марк". На 07.04.2021 г. около 19:30 часа, след възникнал спор между двамата, свързан с началния час на провеждане на тренировката, водена от К. П., последният нападнал М. Т., нанасяйки му поредица от юмручни удари в главата, без ръкавици и с изключителна злоба. Вследствие на нанесения побой, ищецът получил отоци и рани по брадичката и челюстта, като единствено фактът, че бил с гума в устата, предотвратил загубата и на зъби. На 08.04.2021 г. ищецът постъпил в УМБАЛ „Света Анна" – София АД, където бил хирургично обработен чрез залепване на брадичката с тъканно лепило и хирургично зашиване на раната в основата на вътрешната повърхност на долната устна, изготвени били и рентгенови снимки. Тъй като докторите се съмнявали за получено сътресение на мозъка, му предложили да бъде хоспитализиран, но ищецът отказал, тъй като не бил подготвен да остане в болничното заведение, поради което бил изписан с уговорката на 12.04.2021 г. – понеделник, да се яви за преглед при специалист поради съмнение за наличие на фрактура в горната дясна част на 1 челюстта. На 09.04.2021 г. М. Т. бил прегледан от специалист по съдебна медицина, който установил претърпяване на следните травматични увреждания: травматичен оток на левия долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност на долната устна; кръвонасядане на лигавицата на долната устна; охлузвания по кожата на долната устна; увреждане на структури, участващи в движението на долната челюст (силно ограничена подвижност на челюстта), за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение. След това ищецът посетил и Диагностичноконсултативен център „Света Анна" – София АД, където му била извършена компютърна томография за установяване дали е налице фрактура на челюстта, като резултатът от изследването бил отрицателен и било установено, че има единствено частично разлепване на мускулатурата на челюстта. Ищецът излага, че след нанесения му от К. П. побой, освен физически страдания и болки, изпитал и изключително унижение на работното му място и се затворил в себе си. За извършените от К. П. действия било образувано НЧХД № /2021 г. по описа на СРС, НК, 129 състав, по което дело с Присъда № /31.10.2022 г. К. П. е бил признат за виновен в това, че на 07.04.2021 г., около 19.30 часа, в спортна зала „М. д.", находяща се в гр. София, бул. №, е нанесъл на М. Т. удар с юмрук по главата и по конкретно в челюстта, с което му е причинил оток и рани по брадичката и челюстта, както следва: травматичен оток на левия долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност на долната устна с кръвонасядане около нея; увреждане на структури, участващи в движението на долната челюст /силно ограничена подвижност на челюстта в резултат на навяхване на долночелюстните стави/ – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева. В законоустановения срок подсъдимият К. П. обжалвал постановената присъда пред СГС, като с Решение № 254/10.04.2023 г. въззивният съд потвърдил постановената от СРС присъда. Поддържа, че при тези фактически обстоятелства за него възникнал правен интерес от завеждане на искове по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от К. Ц. П.. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага доводи, че присъдата, постановена при условията на чл. 78а НК, няма обвързващо гражданския съд действие, каквото има влязлата в сила присъда на наказателен съд по смисъла на чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца като неоснователни и неподкрепени с доказателства. Излага твърдения, че ищецът още на 08.04.2021 г. е водил своята обедна тренировка по бокс и не е прекъсвал занятията и ако действително се е чувствал зле, и е страдал, вследствие на нанесения удар от ответника К. П., то не би следвало същият да се намира в спортната зала и да продължи спарингите със своите курсисти. Ответникът излага твърдения, че от преглед на профила на ищеца в социалната мрежа , се опровергават изцяло твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, тъй като същият още на 13.04.2021 г. бил публикувал видеоклип, в който действието се развивало именно в спортната зала, като нямало каквато и да е индиция да е налице прекратяване на социалния му живот или пък ищецът да се е затворил в себе си и да изпитва физическа болка от процесния случай. Поддържа, че конфликтът между страните датирал от период около две години преди 07.04.2021 г., като в посочения ден ищецът проявил агресивно словесно поведение спрямо ответника и извършил спрямо него движение, което К. П. възприел като заплашително и което било и причината К. П. да нанесе удар на М., за да се защити. От своя страна, М. Т. също нанесъл удар на К. П., след което ответникът успял да се отдръпне и инцидентът приключил. Излага доводи, че и двете страни по делото са треньори по бокс, притежават бойни умения, бързина и сила, и абсолютно нелогично би било единият от двамата да има пасивно поведение. Ответникът твърди, че вследствие на удара от М. Т. е получил оток в задната част на тила, в областта зад лявото ухо, както и главоболие. Поради изложеното, прави възражение за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат от М. Т. и оспорва претендирания размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Излага доводи, че посредством изложените в исковата молба твърдения за арогантно, вулгарно и хулиганско поведение се прави недопустимо внушение относно мотивите на ответника във възникналата ситуация и представлява недобросъвестно поведение в противоречие с разпоредбата на чл. 3 ГПК. Предвид изложеното, поддържа, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

2

Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Присъда № /31.10.2022 г., постановена по НЧХД № /2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав, с която ответникът в настоящото производство – К. Ц. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2021 г., около 19:30 часа, в спортна зала „М. д.“, находяща се в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 159, бизнес център „Бенч марк“, е нанесъл на М. А. Т. удар с юмрук по главата и по-конкретно – челюстта, с което му е причинил оток и рани по брадичката и челюстта, както следва: травматичен оток на левия долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност на долната устна, с кръвонасядане около нея; увреждане на структури, участващи в движението на долната челюст /силно ограничена подвижност на челюстта в резултат на навяхване на долночелюстните стави/ - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 130, ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК наказателният съд го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, КАТО съдът е признал подсъдимия К. Ц. П. за НЕВИНОВЕН и поради това го е оправдал по повдигнатото му обвинение за това, че по същото време и на същото място е нанесъл на М.

А. Т. поредица от удари с юмруци по главата и да му е причинил охлузвания по кожата на долната устна.

С Решение № 254/10.04.2023 г., постановено по ВНЧХД № /2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, I X въззивен състав, Присъда № /31.10.2022 г., постановена по НЧХД № /2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав, е изцяло потвърдена. Въззивният акт, като необжалваем, е влязъл в сила на 10.04.2023 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 4677/08.04.2021 г., видно от който на 08.04.2021 г. ищецът М. А. Т. е постъпил в МБАЛ „Света Анна“ – гр. София, където му е поставена основна диагноза „контузия в областта на главата“. Пациентът е бил прегледан от дежурен неврохирург и е бил насочен за хоспитализиране, като според отбелязване в листа за преглед сам е отказал хоспитализацията му.

От представения по делото като писмено доказателство Допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че при посещението в МБАЛ „Света Анна“ – гр. София на 08.04.2021 г. раните в лицевата област на М. А. Т. са били хирургично обработени с указание за сваляне на поставените конци след 7-10 дни.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Рентгеново изследване № 13256/08.04.2021 г. при Клиника по образна диагностика, видно от което при рентгенография на цервикални прешлени е установено следното: „Запазена физиологична цервикална лордоза. Обхванатите на графията прешлени Ц1 – Ц7 включително са със запазена височина, форма, размери и костна структура – без данни за фрактурни и огнищни промени“.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Рентгеново изследване № 13246/08.04.2021 г. при Клиника по образна диагностика, видно от което при компютърна томография на главен мозък не се установяват структурни промени в изследваната област.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/ № 125.04./2021 г., изготвено от специалист по съдебна медицина, според което при извършен на 09.04.2021 г. преглед на М. А. Т. са констатирани следните травматични увреждания при пациента: травматичен оток на левия долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани в долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност на долната устна, хирургично обработени; кръвонасядане по лигавицата на долната устна; охлузвания по кожата на долната устна; данни за увреждане на структури, участващи в движението на долната челюст силно ограничена подвижност на челюстта). Направена е констатацията, че травматичните увреждания са причинени в резултат на съприкосновение с твърди тъпи предмети, като съобразно предварителната преценка на медицинското лице, вредите изпълвали критериите на признака „временно разстройство на здравето, неопасно за 3 живота“.