Решение № 78 от 11.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500508 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 22 от 16.01.2024 год., постановено по гр.д. № 282/2023 год. по описа на РС-Костинброд, поправено с решение № 89/08.03.2024 г., СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК .............., със седалище: гр. С., бул. „Г. М. Д. С.” № .., И СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЕИК .............., със седалище: гр. С., бул. „В.” № . са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА ИЩЦАТА - Р. С. Д., ЕГН ********** сумата от

4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 15.07.2014 г. до 25.03.2022 г., вследствие нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело № 38787/2014 година по описа на Софийски районен съд и гражданско дело № 2208/2020 година по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба - 06.03.2023 г.. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева. СРС и СГС са осъдени солидарно да 1 заплатят на Р. С. Д. сумата от 589.00 лева за направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Р. Д. е осъдена да заплати на СГС сумата от 110.00 лева за направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете и на СРС разноски в размер на 55.00 лева. С решение № 89/08.03.2024 г. е оставено без уважение искането на ответника СГС за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното решение, в частта в която се отхвърля исковата претенция и в частта за разноските, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р. С. Д., чрез пълномощника й адв. С. М. с доводи за неправилност. Излага, че в конкретния случай е налице прекомерна продължителност на производството – общо повече от 8 години, но съдът тенденциозно омаловажил този факт. Не било взето предвид, че съдът е постановил актове в нарушение на законовите срокове, не било взето предвид отвеждането на въззивните съдии от гледане на делото, както и отказа да го пренасрочат за по-близка дата, което също довело до забавяне. В периода на разглеждане на делото пред СГС било налице необосновано забавяне на производството, дължащо се на насрочване на делото през големи интервали от време и постановяване на решението след около 5 месеца след даване на ход по същество, необосновано забавяне на възобновяване на спряното дело, отмяна на порочно определение поради нарушение на съдопроизводствените правила, постановяване на решение 4 месеца след даване на ход по същество. По същество моли решението да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски районен съд, с който оспорва жалбата.

Срещу решение № 22 от 16.01.2024 год., постановено по гр.д. № 282/2023 год. по описа на РС-Костинброд са подадени въззивни жалби от Софийски градски съд и Софийски районен съд, в частта, в която са уважени исковете. Във въззивната жалбата на СГС се излага, че производството пред СГС не е забавено от гледна точка на насрочване, провеждане на открити съдебни заседания и постановяване на съдебното решение. Следвало да се отчете и 2 пандемията от Ковид 19, която обхваща периода на разглеждане на делото. Във въззивната жалба на СРС се излага, че за да уважи иска, РС-Костинброд е изложил противоречиви аргументи и мотиви, които не отговарят на действителната правна и фактическа обстановка.

Излага, че ищцата не е представила каквито й да било доказателства за настъпване на вреди, а още по-малко в претендирания от нея размер.

Срещу решение №89/08.03.2024 г. е депозирана въззивна жалба от Р. С. Д., чрез пълномощника й адв. С. М. с доводи за нищожност.

Излага, че след като е постановил решението си, РС-Костинброд сам си го отменил/изменил. Чрез констатиране на очевидна фактическа грешка било направено опит да се избегне императивната забрана на чл. 246 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са депозирани отговори на тази въззивна жалба от Софийски районен съд и Софийски градски съд, с които оспорват жалбата и изразяват становище за неоснователност.

Срещу решение №89/08.03.2024 г., в частта, с която е оставена без уважение подадената от СГС молба по чл. 248 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Софийски градски съд с доводи за незаконосъобразност и неправилност.

Срещу решение №89/08.03.2024 г., в частта, с която е допусната поправка на ОФГ, е депозирана въззивна жалба от Софийски районен съд с доводи за неправилност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба на СРС, от Р. С. Д., чрез пълномощника й адв. С. М., с който я оспорва и изразява становище за неоснователност.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, от процесуално легитимирани лица- ищеца и ответниците по иска, в законоустановения срок, поради което същите се явяват допустими.

Разгледани по същество жалбите по съществото на спора са неоснователни. Основателна е само жалбата на СГС срещу решение 3

№ 89/08.03.2024 г., в частта за разноските.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е налице забавяне на производството, продължило над седем години и половина, от които пет години пред първата инстанция и две пред въззивната и този срок е приет за прекомерен.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Р. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалвани т е решения са валидни и допустими, тъй като са постановени при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по гр. дело № 38787/2014 г. по описа на СРС е било образувано по подадена на 14.07.2014 г. искова молба срещу Р.

Д., с която е предявен иск, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, като впоследствие по делото е предявен срещу нея и инцидентен установителен иск.

На 12.08.2014 г. е постановено разпореждане по чл. 131 ГПК, постъпил е отговор в срок, като процедурата е приключила на 05.10.2014 г. /с изтичане на срока за отговор/.

Производството по делото е било прекратено на 24.10.2014 г., което определение е отменено на 21.01.2015 г., по гр. дело № 19558/14 г. на СГС.

След връщане на делото, определението по чл. 140 от ГПК е постановено на 11.06.2015 г., с произнасяне по доказателствените искания на страните.

В първото по делото проведено съдебно заседание на 08.07.2015 4 г. не е даден ход, но е приет за разглеждане инцидентен установителен иск, подаден няколко дни преди с.з. и са дадени указания по редовността му.

Второто съдебно заседание е проведено на 14.10.2015 г., даден е ход и отново са дадени указания по инцидентен установителен иск, като са изпълнени на 05.11.2015 г.

Разпореждането по чл. 131 ГПК относно предявения инцидентен установителен иск е постановено на 20.11.2015 г., като е подаден отговор в срок на 22.12.2015 г.

Производството по инцидентния установителен иск е прекратено на 13.01.2016 г.

Третото открито съдебно заседание е проведено на 01.02.2016 г., на която дата не е даден ход поради обжалване на определението за прекратяване.

Прекратяването на производството по инцидентния установителен иск е отменено с определение №7748 от 29.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3337/2016 г. по описа на СГС.

Четвърто открито съдебно заседание е проведено на 18.04.2016 г., като не е даден ход и са дадени указания на ищеца по инцидентния установителен иск.

Определение по чл. 140 ГПК за инцидентния установителен иск е постановено на 14.06.2016 г., като съдът се е произнесъл по доказателства и изготвил доклад.

Пето открито съдебно заседание е проведено на 20.06.2016 г., когато е обявен за окончателен доклада, приети са допуснати доказателства, изискани са нотариални и изпълнителни дела, допусната е експертиза.

Шесто открито съдебно заседание е проведено на 12.10.2016 г., когато са приети писмени доказателства и са изискани нови нотариални дела.

Седмо открито съдебно заседание е проведено на 12.12.2016 г., по време на което са разпитани двама свидетели на двете страни и е отложено за приемане на експертиза, която е представена извън срока по чл. 199 ГПК.

5

Осмо открито съдебно заседание е проведено на 27.02.2017 г., когато е прието заключение на вещо лице и отложено за разпит на свидетел при режим на призоваване.

Девето открито съдебно заседание е проведено на 29.05.2017 г., като поради нередовно призоваване на свидетеля е отложено.

Десетото открито съдебно заседание е проведено на 12.07.2017 г., като е даден ход и отново поради нередовно призован на свидетеля е отложено.

Единадесето открито съдебно заседание е проведено на 18.10.2017 г. като е заменен свидетеля и са дадени указания.

Дванадесето открито съдебно заседание е проведено на 11.12.2017 г., когато е бил разпитан свидетел и допусната допълнителна експертиза.

Тринадесето открито съдебно заседание е проведено на 28.02.2018 г., когато е заменено вещото лице /по молба от същия месец/.

Четиринадесето открито съдебно заседание е проведено на 11.04.2018 г., и е даден нов срок на вещото лице.

Петнадесето открито съдебно заседание е проведено на 28.05.2018 г., и поради депозиране на експертиза извън срока по чл.

199 ГПК е отложено.

Шестнадесето открито съдебно заседание е проведено на 04.07.2018 г., като е даден ход и е отложено за изслушване заключението на вещото лице инж. Пламен Радев.

Седемнадесето открито съдебно заседание е проведено на 09.07.2018 г. като е даден ход, прието е заключение на вещото лице и е обявено за решаване в срок, а решение е постановено на 11.06.2019 г.