Решение № 260219 от 13.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №260219 гр. Пловдив, 13.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

Гражданско отделение, VІІ граждански състав, в публичното заседание на 30.09.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря

Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №1492 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от

ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.

П. Д. ***, ЕГН

**********, чрез пълномощника му по делото адв.

Е. И., против Решение №1543 от 02.05.2020г. на РС-Пловдив, Х гр. с., по гр. д. №6012/2019г., с което е бил отхвърлен предявения от него иск за признаване на установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност на Г.

Х. Б. ***, ЕГН

**********, сумата от 3400 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 13.01.2010г., с падеж на 12.02.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата от 794 лв.- разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4910/2011г. по описа на

Районен съд- Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна

Г. Х. Б.

***, ЕГН

**********, чрез пълномощника си по делото адв. Л.Л., в писмен отговор изразява становище за правилност на решението и иска да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от А. П. Д. против Г. Х.

Б. за установяване на недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 3400 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 13.01.2010г., с падеж на 12.02.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата от 794 лв.- разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4910/2011г. по описа на

Районен съд- Пловдив и за събирането им е било образувано изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №757.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия, с които е била прекъсвана погасителната давност за вземането, поради което същото не е погасено по давност.

Предвид горното съдът е отхвърлил предявения иск

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверено неговата правилност по доводите, изложени в жалбата, както и служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, относно които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д.№4910/2011г. по описа на Районен съд- Пловдив ответникът Г.

Х. Б. се е снабдил по реда на чл.417 от ГПК с изпълнителен лист срещу ищеца А. П.Д. за сумата от 3400 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 13.01.2010г., с падеж на 12.02.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата от 794 лв.- разноски, въз основа на който за събирането на сумите е било образувано изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №757. Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 във връзка с чл.537 от

ТЗ вземанията по запис на заповед се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Изпълнителното дело е образувано на 29.03.2011г., като с молбата за образуването му взискателят Г.Х. Б. е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия за събиране на дълга и му е възложил на основание чл.18 от