Решение № 42 от 02.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №

20214100900059 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от „А-А” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град Дупница, ул.“СГ“ № 41, чрез пълномощник – адвокат С.Ц., срещу „А“ ЕООД с ЕИК *******1, със седалище и адрес на управление с. Родина, община Златарица, ж.к. С. Д. и срещу Д. З. Т. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 25.02.2018г. между него и ответното дружество бил сключен договор за търговска продажба, по силата на който той, в качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника, като купувач, торове, семена и препарати за растителна защита, определени по вид, цени и срок за плащане в Приложение № 1 към него. В изпълнение на договора доставил на ответното дружество стоките, за което били издадени посочените в ИМ фактури на обща стойност 151 289.35 лв.

Твърди, че сумите по процесните фактури не били заплатени в уговорените срокове, поради което между страните бил подписан договор от 09.04.2020г., с който ответното дружество признало задълженията си към ищеца по тях, възлизащо в размер на 151 739.21 лв., включващо и сумата от 450.35 лв. – разноски по нотариална заверка, и се задължило да изплати същата чрез предоставяне на селскостопанска продукция – 700т ечемик, реколта 2020г. За обезпечаване задължението по договора ответното дружество издало запис на заповед от 09.04.2020г., авалирано от ответницата. Твърди, че „А“ ЕООД не изпълнило задълженията си по договора от 09.04.2020г. и на 15.07.2020г. записът на заповед бил предявен за плащане. Поради неизпълнение на задължението, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз снова на документ – запис на заповед с дата на 1 издаване 09.04.2020г., въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 222/2020г. по описа на Районен съд-Елена. По същото дело ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но в срока по чл.414 ГПК ответниците подали възражение за недължимост на сумите. Прави искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на „А-А” ООД сумата от 151 739.70 лв., представляваща вземане по запис на заповед с дата на издаване 09.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.367 ГПК ответниците „А“ ЕООД и Д. З. Т. са подали писмен отговор на ИМ, в който заемат становище за недопустимост на предявения иск, респ. за неговата неоснователност. Излага, че процесният запис на заповед има обезпечителна функция, но в договора от 09.04.2020г. не е уговорена солидарна отговорност на ответницата Д.Т., поради което исковата претенция, насочена срещу нея, е неоснователна. Твърди, че е извършил погасяване на част от дължимата сума чрез плащане, като на 08.09.2020г. превел на ищеца сумата от 50 736.90 лв., а на 25.09.2020г. му доставил 184.640 тона ечемик на стойност 49 852.80 лв. Претендира направените разноски.

В законоустановения срок ищецът е подал допълнителна ИМ, в която признава факта на извършено плащане на сочената от ответниците сума и на доставка на ечемик, но твърди, че това е станало след подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

В срока по чл.373 ГПК ответниците са подали отговор на допълнителната ИМ, в който поддържат изложените в отговора твърдения и направените с него възражения.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа в писмен вид предявените искове и моли за уважаването им по изложени съображения за тяхната основателност. Поддържа претенцията си за разноски в исковото и заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците, чрез своя пълномощник – адвокат АЛ. Ч., моли за отхвърляне на предявените искове на основание изложените в писмения отговор и в съдебно заседание доводи. Поддържат претенцията си за разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор от 25.02.2018г., сключен между „А-А” ООД и „А“ ЕООД, по силата на който първото от тях се задължило да продаде на второто торове, семена и препарати за растителна защита, специфицирани по вид, цени и срок за плащане в Приложение № 1, представляващо неразделна част от него. Уговорено било предаването на стоката да се удостоверява с приемо-предавателен протокол, а плащането й да се извършва по банков път.

2

Ищецът е представил по делото издадени от него на ответното дружество фактури за закупени стоки - № 0080000012/27.02.2019г. на стойност 50 736.90 лв. и падеж 30.09.2019г. съгласно приложение към нея, № **********/28.02.2019г. на стойност 3 306.24 лв. и падеж 30.09.2019г., № 0080000019/06.03.2019г. на стойност 9 840 лв. и падеж 30.09.2019г., № 0100000024/23.04.2019г. на стойност 43 613.76 лв. и падеж 30.10.2019г., № 0080000136/20.05.2019г. на стойност 20 459.76 лв. и падеж 30.10.2019г., № 0100000080/19.06.2019г. на стойност 7 468 лв. и падеж 30.10.2019г., № 0100000089/23.07.2019г. на стойност 8 352 лв. и падеж 30.10.2019г. и № 0160000071/06.04.2020г. на стойност 7 511.89 лв. и падеж 30.07.2020г. Представени са запис на заповеди за всяка от сумите по посочените фактури, авалирани от ответницата Д. З. Т..

Представен е договор от 09.04.2020г. , сключен между „А-А” ООД и „А“ ЕООД, по силата на който последното дружество, след като признало задълженията си към ищеца по описаните по-горе фактури, включително и задължението си по фактура № 25845/09.04.2020г. за заплатени нотариални такси за заверка на подписи, възлизащо в общ размер на сумата от 151 739.21 лв. с вкл. ДДС, се задължило в срок до 15.07.2020г. да прехвърли в полза на ищеца преференциално, преди всички останали евентуални купувачи, произведената през 2020г. продукция от 700 т ечемик по пазарни цени, с приемопредавателен протокол, подписан и от двете страни. По делото е представен запис на заповед за същата сума, издаден на 09.04.2020г. от Д. З. Т., в качеството й на управител на „А“ ЕООД, с падеж 15.07.2020г., авалиран от ответницата Д. З. Т., с нотариална заверка на подписите върху същия. Записът на заповед бил предявен за плащане на 15.07.2020г.

Видно от материалите по ч.гр.дело № 222/2020г. по описа на Районен съд-Елена, образувано по подадено от „А-А“ ООД срещу „А“ ЕООД и Д. З. Т. заявление, първото дружество се снабдило със Заповед № 172/25.08.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК – запис на заповед с дата на издаване 09.04.2020г. и с нотариална заверка на подписите рег. № 570/2020г. на нотариус Р.

М., с рег. № **** на НК и район на действие ВТРС, за сумата от 151 739.21 лв., ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2020г. до окончателното плащане, както и за сумата от 6 758.36 лв. – направени разноски по делото, и с изпълнителен лист от същата дата. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците по издадената заповед подали възражение за недължимост на сумите по нея.

Във връзка с направеното правопогасяващо възражение, ответникът е представил по делото платежно нареждане от 08.09.2020г. за сумата от 50 736.90 лв., представляваща задължение по фактура № 0080000012/27.02.2019г., както и фактура № 446/25.09.2020г. за доставено на ищеца количество ечемик на стойност 49 852.80 лв., отразена в счетоводството на дружеството-ответник.

Анализът на доказателства налага следните правни изводи:

Исковата молба е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и 3 обема на присъденото в заповедното производство със Заповед № 172/25.08.2020г. по ч.гр.дело № 222/2020г. на Районен съд-Елена и издаден изпълнителен лист от същата дата вземане, произтичащо от запис на заповед от 09.04.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 570/2020г. на нотариус Р. М., с район на действие ВТРС. С оглед на изложеното предявеният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателен.

Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен. Като формална сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако съдържа всички елементи, предписани от закона - чл.535 ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536 ал.2 ал.3 и ал.4 от ТЗ. Липсата на елементите по чл.535 ТЗ води до нищожност на сделката – до липса на валидно възникнало задължение за плащане. В настоящия случай е налице валиден запис на заповед. Документът съдържа изброените в чл.535 ТЗ реквизити и следователно има качеството на ценна книга. Същият е издаден от ответното дружество в процеса, чрез неговия законен представител.

Не се спори между страните, видно от позициите им по делото /твърдения на ищеца в ИМ и в отговора на ответниците/, каузалният повод за издаване на процесния запис на заповед е сключения между „А-А“ ООД и „А“ ЕООД договор от същата дата /09.04.2020г./, по силата на който ответното дружество е признало задълженията си към този момент спрямо ищеца по описаните по-горе фактури, издадени от последния, за сумата от 151 739.21 лв. Т.е. записът на заповед е бил издаден за обезпечение на това вземане на ищеца от ответното дружество, като по този начин последният, използвайки документа да се удовлетвори чрез улеснена процедура без да е нужно да доказва причината за издаването му.

При посочените твърдения на страните, съдът намира, че обезпечителната функция на записа на заповед от 09.04.2020г. за вземанията по договора от с.д. е установена по делото.

В такава хипотеза, ако каузалното задължение е погасено чрез плащане или по друг валиден начин и длъжникът противопостави такова възражение на приносителя на ценната книга, то следва да се приеме, че обезпечителното основание за издаване на записа на заповед е отпаднало и би освободило длъжника и от менителничното му задължение. В настоящото производство ответниците са направили правопогасяващо възражение за погасяване на част от вземането по договора от 09.04.2020г. чрез извършено на 08.09.2020г. плащане на сумата от 50 736.90 лв., дължима по фактура № 0080000012/27.02.2019г. и доставка на ечемик, реколта 2020г., на стойност 49 852.80 лв., съобразно уговореното между ищцовото и ответното дружество в договора от 09.04.2020г. Тези факти се признават от страна на ищеца, но същите не са годни да отрекат съществуването на претендираното от ищеца менителнично задължение, доколкото същите са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На следващо място, видно от материалите по ч.гр.дело № 222/2020г. по описа на Районен съд-Елена, към които е 4 приложен процесният запис на заповед в оригинал, на същия липса отбелязване за плащане на част или цялата дължима сума, което обосновава извода, че ответниците не са погасили задължението си към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /арг. от чл.492 ал.1 от ГПК/.

Неоснователно е възражението на ответницата Д. З. Т., че доколкото процесният запис е издаден за обезпечаване задълженията на представляваното от нея търговско дружество по каузалната сделка, а тя не е поемала задължение по последната, то исковата претенция спрямо нея се явява неоснователна. Запис на заповед, който отговаря на формата и съдържа задължителните реквизити съгласно чл.535 ТЗ представлява източник на вземане по абстрактна менителнична сделка и не е недействителен в хипотезата, когато издателят му или авалистът не е задължено лице по каузалното правоотношение, в чиято връзка е издаден или не е поел гаранционна-обезпечителна отговорност по отношение на каузалното правоотношение. В случая е налице валидно учреден авал, като е спазена изискуемата форма – чл.484 ТЗ. Менителничното поръчителство /авал/ е формален едностранен договор, по силата на който едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е самостоятелно задължение. Съгласно чл.485 вр. чл.537 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Според чл.513 ал.1 ТЗ отговорността на издателя и авалистите е солидарна. На лицевата страна на процесния запис е изписано, че ответницата Т. авалира задължението по него при условията, при които е поето. Съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата, а такъв не е налице. Налице е действително задължение по записа на заповед и за издателя, и за авалиста.