Решение № 1559 от 07.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110101567 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени искови претенции с пр. осн. чл.49 от ЗЗД и с пр.осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД от О. В., родена на 08.05.1982 г., гражданин на Украйна, ЛНЧ *****, действаща чрез адв. С. В. срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени травматични увреждания и негативни емоционални и психически преживявания, причинени в резултат на ухапване от безстопанствени кучета на 05.11.2022 г. в к.к. „Златни пясъци“, Община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.11.2022г. до окончателното погасяване на задължението; да й заплати сумата в размер на 81.06 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медикаменти и такса в полза на МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, вследствие на увреждането на ищеца, причинено от ухапвания от безстопанствени кучета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023г., до окончателното погасяване на задължението. Ищцата моли ответникът да бъде осъден да й плати и разноските за производството.

1

В исковата молба се твърди, че на 05.11.2022г., около 06:20ч., в района на х-л Царевец, к.к. „Златни пясъци“ ищцата била нападната от глутница безстопанствени кучета, които я съборили на земята и започнали да я хапят по крайниците. Едно от кучетата я ухапало по предна повърхност на ляво бедро, в средна трета, а друго по предна повърхност на дясна подбедрица, в долна трета. Посочва се, че ищцата била отведена в МБАЛ „СВ. Анна - Варна“ АД от намиращ се в близост човек, където й била оказа първа помощ, поставена инжекция против тетанус и изписано й медикаментозно лечение. На 06.02.2023г. било издадено заключение от съдебномедицинска консултация № 123/2023г. от д-р Деян Демиров – началник Отделение „Съдебна медицина“, установяващо „по предна повърхност на лявото бедро, в средна трета – белег с кръглова форма, розов цвят, диаметър около 1 см., под него – кафеникава пигменцатия с дължина 7 см. и шИ. 1 см“. Посочва се, причиненото е следствие ухапване от куче в областта на лявото бедро. На следващо място се излага, че в момента на злополуката и в първите дни на лечението ищцата е изпитвала силни болки, които причинили неудобства и трудности в живота й, чувствала се некомфортно, изпитвала болки и уплаха.

Страдала от безсъние, липсвало й апетит. Неудобството, болките и страдания продължилИ и през възстановителния период. Посочва се, че във връзка с лечението си се е наложило да закупи предписани медикаменти, а именно:

Оспамокс 1000 мг и Гентамицин в общ размер на 15,20 лв., както и превързочни материали за сумата в размер на 15.86 лв. Добавя се, че за ищцата е възникал и разхода в размер на 50 лв., сторен в полза на МБАЛ Св.

Анна, гр. Варна, за издаване на медицинско заключение. По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Варна, в който се сочи, че предявените искове са недопустими.

Излага се, че Община Варна не носи отговорност за безнадзорно и безконтролно скитащи кучета на територията на комплекс „Златни пясъци“ АД, тъй като комплекса е частна собственост.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства както отделно, така и в тяхната съвкупност, становищата на страните и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа страна:

От заверени копия на съдебномедицинска консултация № 123/2023 г. на 2 д-р Демиров, началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.АннаВарна“ АД се установява, че на 06.02.2023 г. същият е прегледал О. В. по нейно желание и въз основа на лист за преглед на пациент в Спешно отделение, амб.№ 16758/05.11.2022 г. с основна диагноза „Рани от ухапване от куче на краката.“, приложен на лист 5 от делото. Обективно е посочено, че по предната повърхност на лявото бедро, в средна трета се установява белег с кръгловата форма, розов цвят, диаметър около 1 см.Под него ориентирано надолу и наляво се установява кафеникава пигментация с дължина 7 см. и шИ. 1 см. Такава се установява взаимноуспоредна нагоре и назад със същите размери. При палпация в тази област се установява умерено изразено уплатнение в дълбочина. По предната повърхност на дясната подбедрица, в долна трета личи белег с диаметър 15 мм., розов цвят. Заключението е, че се касае за съС.ие след ухапване от куче в областта на лявото бедро и дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От регистрационна карта на чужденец, издадена от Агенция за бежанците при Министерски съвет се установява, че на ищцата О. В., гражданка на Украйна е предоставена временна закрила.

След инцидента В. е подала жалба в Пето РУ на ОД на МВР Варна за това, че на 05.11.2022 г. е ухапана от куче в района на х-л Царевец в к.к.

Зл.пясъци, както и че същото се е движело в глутница от 13 кучета приблизително. Към жалбата е приложен списък на живущите в хотели „Царевец“, „Дом парк“ и „Дом палас“. Началника на Пето РУ я е уведомил, че по случая се извършва проверка и копие от жалбата е изпратена в Община Варна и „Златни пясъци“ АД.

Представен е фискален бон за заплатена сума в размер на 50.00 лева за преглед в отделение „Съдебна медицина“, рецепта и фискален бон за закупени лекарства и превързочни материали на стойност 31.06 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката И. Ж., показанията на която съдът цени като основани на непосредствени впечатления, логични и непротиворечиви. Същата разказва, че е в България от месец октомври 2022 год. и познава ищцата, тъй като двете са настанени в хотел „Царевец“ в к.к. „Златни пясъци“. През ноември месец на 2022 год., една сутрин, около 06.00 часа свидетелката слязла на първия 3 етаж да пие кафе, където се намира кафеавтомата. Чула да лаят кучета и след това О. започнала да вика за помощ. Пред хотела имало хора, които пушели и отишли да й помогнат. Когато се приближила свидетелката видяла, че О. била на земята и повече от 10 кучета я хапели по дрехите.Хората ги разпръснали, помогнали на ищцата да стане. Тя била нахапана по краката. Качили я бързо в автомобил и я закарали на медицинска помощ. След като се върнала била цялата подута и черна.

Свидетелката й помагала да си сменя превръзките и да си обработва раните.

След това О. се страхувала много от кучета, както и за дъщеря си. Хората от хотела започнали да купуват приспособления за да се предпазват от кучетата, страхували се за децата си. Навсякъде в комплекса има кучета – на спирката, до хотела, в гората. Те нямали каишки и не се движат с човек. О. имала силен стрес след инцидента и започнала да посещава психолози в „Червен кръст“, които говорят руски.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в отношение на кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от ЗЗД това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

В специалния Закон за защита на животните е посочено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Посочени са конкретни задължения на общините да организират улавянето, настаняването в приюти, кастрирането, обезпаразитяването и ваксинирането срещу бяс на скитащите 4 кучета, както и да осигуряват средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в Наредба на МС. В чл.41 е посочено, че безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от ЗВМД. Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал.2. Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ. ЗВМД определя като безстопанствени животни всички животни, които са родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място.

Поначало такива животни, в това число и кучета, следва да се настаняват временно в специално предвидените за тях изолатори, принадлежащи на общините и кметствата. Съдебната практика приема, че когато нападението е извършено на обществено място и наоколо не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучетата, то това е индиция, че се касае за безстопанствено куче – в този смисъл решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г., IV г.о. на ВКС. Изложеното води до извод, че за нападение от куче, което обитава обществени места безнадзорно без признаци да има собственик наоколо и за причинените от това вреди отговаря общината на територията на която се осъществил деликтът. Редът за осъществяването на тази отговорност е гражданскоправен, пред граждански съд – по местоизвършване на деянието. Ноторно известен факт е, че к.к Зл.пясъци се намира на територията на община Варна, район Приморски, което е обявено и в сайта на района. Доколкото общината не осъществява пряко дейността, а изпълнява задълженията си, които са й възложени със закон чрез специално учредено за тази цел общинско предприятие е налице хипотеза, при която дадена работа се осъществява чрез специално посочен и определен от възложителя изпълнител и в този случай отговорността на общината се ангажира по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл е утвърдена практиката на ВКС – например решения по гр. дело № 1155 от 2009 г., гр.дело № 2398 от 2008 г. и други.

Съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4 от 1968 г. общината отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Според това постановление на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят 5 като пряка и непосредствена последица и в непрекъсната причинна връзка с непозовленото увреждане. Така, наред с разходите за получена медицинска помощ, лекарства и стойността на продължаващото лечение, общината дължи обезщетение и за претърпените болки и страдания, страх, притеснение, и продължаващото след инцидента безпокойство, което лицето изпитва вследствие на претърпяното нападение, срещу което общината не е взела достатъчно мерки. Много често пострадалите след такъв инцидент продължително време изпитват страх и притеснения да излизат сами, без придружител. При определяне размера на дължимото обезщетение съдилищата не следва да взимат предвид само видимите следи върху тялото на пострадалите лица като рани, охлузвания и дерматологично-естетичните последици, а следва да се изследва в дълбочина въпросът за причинените болки и страдания. Следва да се отбележи и това, че в някои случаи отпечатъците върху психиката на пострадалите лица може да са много посериозни и трайни от физическите наранявания.

Отговорността по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е определена като гаранционно-обезпечителна и по смисъла на ППВС № 7 от 1958 г. тя е различна от договорната и деликтната отговорност и притежава някои особености, които дават основание да се приеме, че в този случай възложителят на работата не върши нищо непозволено, тъй като той възлага работа на едно лице в изпълнение на възложените му от закона задължения.