Разпореждане № 27838 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27838 гр. София, 02.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110166984 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба подадена от Е. Д. М. срещу ПРБ и срещу ГДНП, с която се претендира осъждане на всеки ответник да му заплати сумата от 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.08.2022 г. до 08.12.2022 г. в резултат на неизпълнение на задължения по разследване по жалба номер 328600-35337/2022 г. на ГДНП.

Претендира, че е налице съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, изразено в бездействие по подадената от него жалба за периода от 01.08.2022 г. до 08.12.2022 г., като съгласно уточнителната молба ГДНП като разследващ орган, а ПРБ като наблюдаващ разследването орган не са изпълнили задълженията си да проведат разследване по жалбата на ищеца, в която същият е изложил достатъчно данни и представлява законен повод.

На първо място следва да се посочи, че изброяването на правни норми на ЕКЗПЧОС, ДФЕС, ДЕС и ХОПЕС само по себе си не е фактическо твърдение, а правна квалификация, от която съдът не е обвързан и следва да прецени допустимостта и квалификацията на иска на база изложените факти. Действително, позоваването на нарушение на европейското законодателство е релевантен факт за един от фактическите състави на ЗОДОВ (чл. 2в), но задължението за посочване на конкретното нарушение не се изпълнява чрез изброяване на нарушените според ищеца правни норми, а чрез описание на фактите, които той счита за тяхно нарушение. / в този смисъл изрично – Определение № 118 от 26.01.2023 г.на ВКС, III ГО по ч.к.гр.д. 261/2023 г. В случая, въпреки дадените му указания ищецът не е излага твърденията си за фактите, от които счита, че произтича вземането му за обезщетение.

Ищецът не сочи конкретно съдържанието на посочената с номер жалба, нито излага твърдения във връзка с конкретното бездействие, респ. не излага обстоятелства за връзката 1 между последното и сочените неимуществени вреди.

На следващо място съдът съобразява, че частноправните субекти могат при определени условия да получат обезщетение за вредите, които са им причинени поради нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция /виж решения на СЕС от 30.09.2003 г., Köbler, C 224/01, EU: C: 2003: 513, т. 32-36 и 59; решение на СЕС от 13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006: 391, т. 31, решение на СЕС от 9.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47 и решение на СЕС от 28 юли 2016 г., Tomášová, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 20/. От практиката на СЕС следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е насочен срещу орган на националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна инстанция, респективно претендираните в настоящия случай вреди по реда на чл.

4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Ищецът не твърди, нарушението на АСНС да е извършено от юрисдикция, действаща като последна инстанция, а това е условие, без което не се разглежда наличието на материално-правните предпоставки за основателност на иска по чл.

2в ЗОДОВ. Следва изводът, че ГДНП и ПРБ са лишени от процесуална легитимация, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което и само на това основание производството спрямо тях е недопустимо Едновременно с гореизложеното, съдът отчита и че от извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към 02.03.2025 г. ищецът е завел повече от 1100 дела само пред СРС със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), като делата са с един и същ или сходен предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение или поради нарушения на правото на ЕС и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. Служебно известно на съда е, че делата се образуват по бланкови документи, озаглавени жалба, в които се добавя и променя номер на преписка, жалба или период, за който се претендират неимуществени вреди, като се разбиват на по-малки интервали, формиращи глобално единен период от време. Обективното систематизиране на всички дела, респ. и преценка за основанията по чл.

126, ал. 1 ГПК е практически невъзможно, като този резултат е постигнат единствено и само от действията на ищеца.

С предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за 2 правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребявабило то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.

Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение 3 на ищеца по сходни или паралелни дела; г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.

Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Служебно известното на съда съдържание на подаваните от ищеца искови молби, наименовани жалби, както и броя на образуваните по тях дела обоснова извод, че ищецът е един от т.нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Преобладаващо завежданите дела съдържат изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищеца-лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобoда“ отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно възобновява правния спор. Допълнително, тъй като ищецът е завел огромен брой гражданскоправни производства, насочени срещу органи на съдебната власт и 4

Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично участие в откритите съдебни заседания, поради постоянното му конвоиране до съдебните сгради реално се постига неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на наложено наказание от български съд.