Решение № 1043 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Бургас, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. П.а

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. П.а Въззивно гражданско дело № 20222100501047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по почин на съда, който констатира, че на 28.10.2022 г. в ЕИСС е подписал решение № 1015 със съдържание от друго дело.

Действителното съдържание на мотивите на произнесеното и изготвено на 28.10.2022 г. решение по настоящето дело е следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е бразувано е по въззивната жалба на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК:130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ 8, представляван от Димитър Пламенов Михайлов и Здравко Атанасов Стоев, действащи чрез упълномощения им процесуален представител адв. Златанов –САК против решение № 508 от 23.03.2022 г. постановено по гр. д. № 5457/2021г. на Районен съд – Бургас , В ЧАСТТА, с която на основание чл. 439 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивното дружество-ответник, че ищцата И. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., кв. Д. Е., ул. „П.“ № *, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 8793.92 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното й плащане, сумата от 7957.64 лв. - лихви до 28.12.2020 г., и сумата от 196.14 лв. - съдебноделоводни разноски по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, въз основа на който са образувани изпълнителни дела № 90/2013 г. и № 346/2021 г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, поради изтекла погасителна давност за вземанията. Със същото обжалвано решение въззивното дружество- ответник е осъдено да заплати на ищцата сумата 70 лв., 1 представляващи направени от нея съдебно-деловодни разноски, както и по сметка на БРС сумата в размер на 607.91 лв., явяваща се дължимата от ищцата държавна такса върху уважения размер на иска, от чието заплащане последната е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваната му уважаваща исковете част, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано.

Въззивникът счита, че вземането му не е погасено по давност, тъй като по изп. дело са извършвани действия, които са довели до прекъсване на давността, респ. не са довели до настъпване на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че тези действия, описани по дати в жалбата не са били обсъдени от съда, което е довело до погрешни правни изводи. Изразява съгласие с мотивите в обжалваното решение, че на 26.06.2015г. изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита, че тези доводи са несъобразени с наложените обезпечителни мерки, които са довели до прекъсване на давностния срок. Наведени са доводи за необоснованост на основния извод на първоинстанционния съд, с който се приема, че последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело е извършено на 07.06.2013г., без да са взети предвид и да се обсъдят последващите такива, извършени ежегодно за периода 2014г. 2018г. По гореизложените съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на решението, в обжалваната уважаваща исковете част и отхвърлянето им.

В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба, като моли съдът да приеме, че погасителната давност не е изтекла, като цитира и съдебна практика.Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждане на разноските по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата ищца И. С. И., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Стефан Георгиев, е депозирала писмен отговор, в който счита, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че заявените в жалбата дати не съответстват на заявените и извършени изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че действително е налице известна непрецизност в обжалваното решение относно датата 31.07.2014г., на която съдът е приел, че е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като заявява, че за тази дата е налице единствено разпечатка на електронно съобщение от кредитен специалист на първоначалния взискател „Инвестбанк“ за резултатите от база данните на НОИ относно няколко длъжника на банката с неконкретизирано искане до ЧСИ „Моля да направиш необходимото!“, което изявление не може да се квалифицира като молба за предприемане на конкретно изпълнително действие. По изложените в писмения си отговор доводи моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като законосъобразно, обосновано и правилно и присъждане в полза на адвокатския пълномощник на възнаграждение по чл. 38, 2 ал. 2 от ЗА в размер на 904.51 лв. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните сумата от 8793.92 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното й плащане, сумата от 7957.64лв. - лихви до 28.12.2020 г., сумата от 550,08 лв. - присъдени съдебни разноски, и сумата от 150 лева присъдено юрисконсултско възнаграждение, които са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело № 20217060400346 по описа на ЧСИ Росица Стояновасумата от 165.20 лв., представляващи разноски по изп. д.

346/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова и сумата от 1526.47 лв. – такси по ТТЗЧСИ.

Ищцата твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като са погасени по давност, като главницата е погасена с изтичане на петгодишна давността, отпреди получаване на покана за доброволно изпълнение, а лихвите – поради обстоятелството, че повече от три години не са извършвани действия, прекъсващи давността.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е изложило съображения, че като вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност. Посочило е, че след образуване на изп. дело на 28.02.2013 г. на изп. д. № 90/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, по искане на взискателя са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие на 15.04.2021 г. е образувано ново изп. д. № 346/2021 г. по описа на същият съдебен изпълнител, като по новообразуваното дело взискателят о т н о в о е поискал извършване на изпълнителни действия, прекъсващи давността. По тези съображения е поискало отхвърляне на исковете.

С необжалвано и влязло в законна сила определение от 03.12.2021г. районният съд е прекратил частично производството досежно предявения иск за недължимост на сумата от 165.20 лв., представляващи разноски по изп. д. № 346/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова и сумата от 1526.47 лв. – такси по Тарифата за ЧСИ.

С постановеното в първата инстанция решение съдът е прекратил съдебното производството, в частта на предявения иск за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата над 196.14 лв . присъдени съдебно-деловодни разноски в ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС до пълния претендиран размер от 700.08 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № 346/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, в която част решението, имащо характер на определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В останалата част на първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване, районният съд е уважил исковете, като е приел, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 8793.92 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното й плащане, сумата от 7957.64 лв. - лихви до 28.12.2020 г., и сумата от 196.14 лв. - съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, въз основа на който са образувани изпълнителни дела № 90/2013 г. и № 346/2021 г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, поради изтекла погасителна давност за вземанията.

3

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В процесния случай с предявените искове ищцата-длъжник по изпълнителното дело претендира приемане за установено по отношение на ответното дружество – цесионер на вземането, прехвърлено му от първоначалния кредитор, че не дължи процесните суми по издадения изпълнителен лист от 23.01.2013г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

Видно от данните по делото, въз основа допуснато по силата на заповед № 276 от 22.01.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 370/2013г. по описа на РС- Бургас, незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК в полза на кредитора „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД е издаден изпълнителен лист от 23.01.2013г. за солидарно осъждане на съдлъжниците И. С. И. и В.М.Д. да му заплатят за сумите от 730.38 лева- просрочена главница, 8063.54 лева - предсрочно изискуема главница, 866.78 - лева просрочени договорни лихви за периода от 11.05.2012 г. до 17.01.2013 г., 25.99 лева редовна договорна лихва за периода от 11.01.2013 г. до 17.01.2013 г., 120.48 лева обезщетение за времето на забавата в размер на законната лихва за периода от 21.05.2012 г. до 17.01.2013 г., ведно със законната лихва върху общата главница от 8793.92 лева, начиная от 18.01.2013 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за потребителски кредит № от 16.04.2008г., изменен с анекс № 1/30.09.2010 г. и погасителен план към него и договор за поръчителство от 30.09.2010 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 196.14 лева платена държавна такса.

По молба на кредитора „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА “ АД на

28.02.2013г. е образувано изп. д. № 90/2013г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова за принудителното събиране на посочените вземания от длъжниците по горепосочения изпълнителен лист, като взискателят е поискал е извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците. Установено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата – длъжник на на 06.03.2013 г., като на същата дата са изпратени запорни съобщения д о „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запори на банковите сметки на длъжника. Видно от данните, на 21.03.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, след което са последвали запори, наложени на 21.05.2013 г. върху банкови сметки на длъжника -ищец в „Юробанк България“ АД и „Сибанк“ АД. На 07.06.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата в „Инвестбанк“ АД, което е било последното изпълнително действие спрямо нея като длъжник по посоченото дело. От този момент нататък в рамките на двугодишен срок не са предприемани никакви изпълнителни действия спрямо ищцата по посоченото изпълнително дело.