Решение № 158 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А.ов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Търговско дело № 20253100900707 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от В. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, действащ чрез адв.А. Р., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Шар“ №22, против “ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес Парк София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано Т.И.В., действащ чрез юрисконсулт М.М., с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на сумите, за които по ч.г.д.№3568/2014г. по описа на Районен съд Варна, е издаден изпълнителен лист, съответно е образувано изпълнително дело №20147180400742, а след това и изпълнително дело №20197180400266, двете по описа на ЧСИ с рег.№718, а именно на сумата от 48990.24лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №НL24929 от 30.08.2007г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010г., сключени с “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на дълга и на сумата от 31956.62лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.04.2016г. до 09.10.2024г., които вземания са прехвърлени от банката на “Колект БГ“ АД, с ЕИК 203693558 с Договор за цесия от 27.03.2020г., след което на “ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 11.12.2020г. и Приложение №1.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед №1946/24.03.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.г.д.

1

№3568/2014г. на Районен съд Варна е издаден Изпълнителен лист от 29.05.2014г. в полза на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, срещу солидарните длъжници Р. М. М. с ЕГН ********** и М.М.Я. /с настоящи имена В. М. М./, с ЕГН **********. Сочи се, че солидарните длъжници за били осъдени да заплатят на “Юробанк България" АД сумата от 46216.51 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №НL24929 от 30.08.2007г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010г., сумата от 4238.95 евро, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2013г. до 17.03.2014г., сумата от 300.46 евро, представляваща договорни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото за платени държавна такса и адвокатски хонорар. Сочи се още, че на описания изпълнителен лист е образувано изп.дело №20147180400742 по описа на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ, с хода на което са разпределени суми в общ размер от 50181лв. Твърди се, че въпросното изпълнително дело е прекратено поради настъпила перемпция, след което взискателят е изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело с №20197180400266 по описа на ЧСИ с рег.№718. Поддържа се, че последните изпълнителни действия са извършени на 30.05.2019г., когато са наложени запори на банкови сметки и на МПС на длъжниците.

Твърди се, че Постановление от 09.10.2024г. на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ е установена настъпила на 30.05.2021г. перемпция и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството по изп.д.№266/2019г. е прекратено. Поддържа се, че при съобразяване с времето, през която давността е била спряна за период от два месеца и седем дни по силата на чл.3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, погасителната давност за вземането на ответника е настъпила на 08.10.2024г.

На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 27.03.2020г. “Юробанк България“ ЕАД е прехвърлило процесните вземания на “Свети Георги Груп“ ЕАД, с настоящо наименование “Колект БГ“ АД, с ЕИК 203693558, съответно, че “Колект БГ“ АД е прехвърлило вземанията в полза на ответника с Договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020г. Приложение № 1, неразделна част от договора.

Сочи се, че с Решение №229/02.06.2025г. по т.д.№595/2024г. на ОС Варна, което е влязло в законна сила на 25.06.2025г., е прието че съдлъжника Р. М. М. не дължи на “ЕОС Матрикс“ ЕООД процесните суми, поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение. Сочи се още, че отговора на исковата молба е признал, че вземането му по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL24929 от 30.08.2007г. е погасено по давност.

С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за допустимост и основателност на иска, като се прави безусловно признаване на претенцията.

В съдебно заседание ищецът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител, поддържа претенцията и моли за постановяване на решение при признание на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощникът му, оспорва поддържа 2 отговора си.

Съдът, предвид извършеното от ответника признание на иска, намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и като прецени, че не са налице отрицателните предпоставки предвидени в ал.3 на същия текст, намира, че следва да бъде постановено съдебно решение, съобразно признанието на иска, като същия бъде изцяло уважен.

По разноските:

В случая ответника претендира освобождаване от отговорността за деловодни разноски по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.

Приложението на посочената правна норма е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото, като проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество.

В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор ответникът е признал предявеният иск. Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото.

По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него.

В разглежданият казус ищеца се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, което всъщност представлява упражнено от длъжник субективно право. Извън обективната предпоставка-изтекъл срок на давността, правото на позоваване на погасителна давност, предполага от субективна страна нежелание на длъжника да изпълни едно свое, иначе изискуемо задължение, съответно формирана и него воля да упражни това свое право.

Тъй като позоваването на давност е самостоятелно право, от което длъжникът може, но не е задължен да се възползва, до обективирането му в правната действителност, не би могло да се вмени отговорност на взискателя, поради че държи изпълнителният титул за дълга, респективно че са възможни негови действия, които обективно да имат за последица събиране на иначе погасеният по давност дълг. Противното означава да се държи отговорен взискателя за преценка на обективните предпоставки за упражняването на правото на погасителна давност от страна на длъжника, т.е. кредитора да е отговорен за несъобразяване на факти, знание за които не винаги би могъл и не би бил длъжен да има.

В контекста на гореизложеното съдът намира, че с поведението ответникът не е станал повод за завеждане на иска, поради което и по правилата на чл.78, ал.2 от ГПК, същият не следва да понася отговорността за разноските.

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по иск с правно основание чл.439 от ГПК, че В. М. М., с 3

ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, не дължи на “ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес Парк София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано Т.И.В., сумата от 48990.24лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №НL24929 от 30.08.2007г., допълнителни споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010г., сключени с “Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и сумата от 31956.62лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.04.2016г. до 09.10.2024г., които вземания са прехвърлени от банката на “Колект БГ“ АД, с Договор за цесия от 27.03.2020г., след което на “ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 11.12.2020г. и Приложение №1, и за които суми по ч.г.д.№3568/2014г. по описа на Районен съд Варна, е издаден изпълнителен лист, съответно е образувано изпълнително дело №20147180400742, а след това и изпълнително дело №20197180400266, двете по описа на ЧСИ с рег.№718, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Разноски не се присъждат.

Решението, полежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4