Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 84 от 25.04.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 57/2024
Вид
Определение № 84
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20243000600057 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Апелативен съд - гр. Варна е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Н. Й. Г. и Б. П. Г., чрез пълномощника им адв.Е. К. Каравасилева от АК-Варна против определение №7/05.01.2024г., постановено по ЧНД № 595 по описа на Шуменския окръжен съд за 2023г. С атакуваното определение се потвърждава постановление №1968/2023г. от 15.11.2023г. на Окръжна прокуратура-Шумен, с което е прекратено сл.д. № 45/2023г. на ОСлС при ОП Шумен, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК за изясняване причините за смъртта на Й. Б. П.а на 16 години.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на съда. Твърди се, че по делото са установени непрофесионални действия от страна на дежурния хирург, касаещи неустановяване на кръв в коремната кухина. Сочи се, че извеждането на тази кръв би спасила живота на пострадалата. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното определение и делото да се върне на прокуратурата за допълнително разследване, при което да се извърши повторен разпит на родителите на починалото момиче и да се извърши нова преценка на показанията на разпитаните лекари.

Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на Окръжна прокуратура-Шумен и със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Настоящото наказателно производство - сл.д. № 45/2023г. на ОСлС при 1

Окръжна прокуратура-Шумен е водено за разследване на деяние с оглед данни за престъпление по чл.123 от НК. Образувано е въз основа на отделени материали от досъдебно производство №3/2023г. по описа на ОДМВР-Шумен за престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. С постановление от 15.11.2023г. на Окръжна прокуратураШумен наказателното производство е прекратено. За да стори това, наблюдаващият прокурор и приел, че между действията на лекарите и настъпилият смъртен резултат не e налице причинно-следствена връзка.

Възприето е заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което няма пряка причинно-следствена връзка между недиагностицирането на кръвоизлива в коремната кухина и настъпилата смърт, както и липсата на гаранции от провеждането на животоспасяваща операция.

Окръжният съд е споделил разсъжденията на прокуратурата и също е приел, че наличието на пропуски в диагностиката и действията на лекарите не е се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство и определението на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и необосновани и следва да бъдат отменени, поради следните съображения:

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство подлежи на съдебен контрол с оглед неговата обоснованост и законосъобразност според разпоредбата на чл.243, ал.5 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Конституцията на Република България - чл.121, ал.4 и Наказателно-процесуалният кодекс - чл.14 и чл.199 изискват актовете на правораздавателните органи да бъдат мотивирани. Наказателнопроцесуалният кодекс в чл.13 и 14 прогласява принципите на разкриване на обективната истина и решаването на делата по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Това означава прокурорът да направи обоснован, пълен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Едва след такъв анализ следва да се изведе съответния правен извод защо наказателното производство подлежи на прекратяване.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство е описана установената според прокурора фактическа обстановка, но не е направен анализ на доказателствата и съответните фактически изводи от тях.

Установените факти не са подведени под признаците на правната норма на чл.123 от Наказателния кодекс, съответно не е извършен правен анализ.

Прокурорът се е задоволил да преразкаже заключението на съдебномедицинската експертиза - нейното основно и допълнително заключение.

Позовал се е на изложеното становище на експертите, че между недиагностицирането на кръвоизлива в коремната кухина и настъпването на смъртта не може да се обсъжда причинно-следствена връзка. В постановлението липсват аргументи защо действията на лекарите/ без да са посочени конкретно кои точно лекари и кои точно действия или бездействия/ 2 не съставляват престъпно деяние.

Постановлението е необосновано, защото не са обсъдени всички обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението по чл.123 от НК. Съставът на престъплението по чл. 123 от НК изисква да бъде нарушена правна норма, регламентираща занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Това нарушение да е в резултат на незнание или немарливо изпълнение на дейността. В следствие на това нарушение да се стигне до смъртта на друго лице. От субективна страна деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че нарушаването на правилата ще доведе до смъртен резултат.

Предмет на разследване по делото са действия на лекари, които следвало да окажат своевременна и квалифицирана медицинска помощ на пострадала при автомобилна катастрофа Й. Б. П.а на 16 години. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е установила пропуски при диагностицирането на състоянието на пострадалата. Вещите лица са категорични, че при разчитането на компютърнотомографското изследване не е установено наличието на свободно подвижна течност/кръв/ в коремната кухина, каквато е констатирана при повторното разчитане на изследването от вещите лица по петорната експертиза. Изрично е отразено, че отговорен за това е специалистът по образна диагностика. Експертите също така са категорични, че пропуск при диагностиката е липсата на ултразвуково изследване на коремните органи и ретро перитониалното пространство, което е могло да се осъществи още при постъпването на пострадалата в болничното заведение. Сочи се, че това е лесно достъпен и бърз метод, който се отличава със сравнително висока диагностична стойност. На трето място е посочено, че не са положени достатъчно усилия да се открие източника на кървене при наличните данни за продължаващо активно кървене /спадане на хемоглобина/ и предвид данните за високоенергийна травма - пътнотранспортно произшествие с двама загинали на място. Очевидно лекарският екип е констатирал този проблем след като е приложил хемотрансфузия/кръвопреливане/, но в този случай експертите сочат, че дежурният хирург е следвало да извърши лапароцентеза за установяване на кръв в коремната кухина. Вещите лица по съдебно-медицинската експертиза са посочили, че за неправилната диагностика отговорност следва да носят специалистът по образна диагностика и дежурният хирург. Това означава, че техните действия следва да бъдат разгледани, проверени и съпоставени със съответните нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност. Това са наредбите, с които се приемат стандартите за различните медицински специалности - Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., Наредба № 10 от 5.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Хирургия", издадена от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 43 от 21.05.2021 г., изм., бр. 63 от 30.07.2021 г. и Наредба № 9 от 13.07.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт 3

"Образна диагностика", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 61 от 24.07.2018 г.

Тези нормативни актове въобще не са били проучени и коментирани в хода на разследването и в прекратителното постановление на прокурора. Към делото следва да се приложат и длъжностни характеристики на всички лекари, които са имали отношение към здравословното състояние на пострадалата. Тази документация допълнително ще изясни какви са били конкретните задължения на всеки един от участвалите в лекарския екип.

Проведеното разследване е непълно, защото освен, че не са установени нормативните актове, които регламентират дейността на лекарския екип и не е извършена проверка за съответствие на действията на лекарите със съответни медицински стандарти, не са изяснени и обстоятелства, имащи важно значение за правилното решаване на делото.

Необходимо е да бъдат извършени допълнителни следствени действия за установяване на обстоятелствата, свързани със следните въпроси:

1. Кой е длъжен да открие вътрешния кръвоизлив?

2. Защо не е проведено ултразвуково изследване и кой е бил длъжен да го извърши?

3. Защо не е извършено лапароцентеза от дежурния хирург?

4. Какво би било значението на своевременното извеждането на кръвта от коремната кухина на пострадалата?

За изясняването на тези обстоятелства очевидно следва да се проведат допълнителни разпити на медицинските лица, приели пострадалата в болничното заведение и на тези присъствали по време на диагностиката. След изясняването на всички тези обстоятелства и проучването на нормативните актове следва да се направи детайлен анализ на действието на всеки лекар и значението на неговите действия за настъпилия смъртен резултат. Едва тогава може да се правят заключения за наличието или ли псата на причинноследствена връзка между техните действия или бездействия и настъпилия смъртен резултат.

Въззивната инстанция констатира изключителни пропуски при изготвянето на прокурорския акт. В него липсват фактически и правни доводи за прекратяване на наказателното производство. Мотивната част на постановлението се състои от преразказ на заключението на вещите лица и цитати от ППВС №2/1979г. и Определение № 20/2009г. на САС по ВЧНД №2/2009г. Изложените от прокурора доводи се състоят от няколко изречения, които не аргументират пълно, обстойно и убедително тезата за прекратяване на наказателното производство. Допусната е груба грешка като решението за прекратяване наказателното производство е взето на базата на мнението на вещите лица от съдебно-медицинската експертиза, че не може да се обсъжда пряка причинно-следствена връзка между недиагностицирането на кръв в коремната кухина и настъпилия смъртен изход. Преценката за наличие на 4 престъпен състав, на признаците на съответното престъпление и причинноследствена връзка е юридически въпрос и той не може да бъде предоставен за решаване на експертите по делото. Този въпрос следва да се реши от прокурора и следователя в досъдебното производство, съответно от съда в един съдебен процес.

Наблюдаващият прокурор е приел, че между действията на лекарите и настъпилият смъртен резултат не e налице причинно-следствена връзка.

Основният довод за това е заключението на съдебно -медицинската експертиза, според което дори и да е диагностициран кръвоизлива в коремната кухина това не означава, че би могло да се сформира екип и да се проведе животоспасяваща операция. Още повече, че не може да се гарантира какъв ще бъде изходът от тази медицинска интервенция.

Този извод не се споделя от състава на въззивния съд.

За правилното решаване на делото е необходимо да се изясни въпросът за пряката причинно-следствена връзка. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. „Основната цел на упражняването на медицинската специалност "Спешна медицина" е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение“.