Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 199 от 27.02.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 663/2024
Вид
Определение № 199
Подписан
27.02.2025
В сила
11.04.2025
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. ХАСКОВО, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20245600500663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба (наименувана „частна жалба“) с вх. № 913/28.01.2025 г. от адв. Д. Т., в качеството й на пълномощник на въззиваемите А. Е. Я. и А. С. Я., с която се иска изменение на Решение № 506 от 17.12.2024 г. по в. гр. д. № 663 / 2024 г. в частта за разноските. В молбата се посочва, че при уреждане на въпроса за разноските следвало да се приложи не правилото на чл. 355 ГПК, а общото правило по чл. 78 ГПК. Ответната страна дължала разноски за процесуално представителство на въззиваемите, тъй като е налице успешно оспорване на иска, отхвърлена е претенцията за делба и искането за разноски е своевременно направено.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК останалите страни по делото не са депозирали писмен отговор.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Въззивно гражданско дело № 663 / 2024 г. е образувано по въззивна жалба, подадена от Ф. П., А. П., Е. П. и Е. П. срещу Решение № 134/20.06.2024 г. по гр.д. № 515/2023 г. на РС – Свиленград. Производството е по съдебна делба на съсобствени имоти, при което всяка от страните има качеството 1 едновременно на ищец и ответник. Подаден е отговор на въззивната жалба от адв. Д. Т., пълномощник на А. Е. Я. и А. С. Я.. Адв. Т. е представлявала въззиваемите във въззивното производство и се е явила в с.з. на 27.11.2024 г.

Представен е договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Постановено е решение № 506/17.12.2024 г., с което въззивната жалба е оставена без уважение, а първоинстанционното решение е обжалвано.

Независимо от вида на производството – съдебна делба – сравнението между разпоредбите по чл. 355 ГПК и чл. 78 ГПК показва, че следва да бъде приложена последната. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, но тази стойност се установява едва при приключване на делбеното производство. Следователно, правилото на чл. 355 ГПК е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетЕ., възнаграждения за вещи лица и др.). Ако липсва оспорване на правата на съдЕ.тЕ.те и способа за извършване на делбата, тогава всеки съдЕ.тел понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

Когато обаче е налице спор по други въпроси – дали съществува съсобственост, досежно правата на съдЕ.тЕ.те или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, тогава приложение следва да намери общото правило на чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, която намира приложение и във въззивното производство, ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. съобразно крайния резултат от въззивната проверка. В настоящия случай въззивната жалба е отхвърлена. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна помощ и пълномощно, следователно, налице са доказателства за извършените разноски в размер на 1500 лв. – за адвокатско възнаграждение. Договорът за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

При горните факти и с оглед изхода на спора, съдът намира, че Ф. П., А.

П., Е. П. и Е. П. следва да понесат отговорността на така направените от А. Е.

Я. и А. С. Я. разноски за защитата в производството по в. гр. д. № 663/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Водим от горното, Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕ.:

ИЗМЕНЯ решение № 506 от 17.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 663/2024 г. по описа на ОС – Хасково, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Ф. А. П. с ЕГН: **********, А. П. П. с ЕГН: **********, 2

Е. П. П. с ЕГН: ********** и Е. П. П. с ЕГН: **********, всички от гр.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Е. Я., ЕГН: ********** и А. С. Я., ЕГН: **********, двамата от град ***, сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3