Решение № 936 от 13.07.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 936

Монтана, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700183 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. С., с адрес: [населено място], общ. Бойчиновци, [улица], действащ лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „А. И.-88“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Бойчиновци, [улица], чрез адв. Т. Г. от АК – Монтана, против Решение № 2153-11-10 от 17.03.2026г. на директора на ТП на НОИ – Монтана. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му по административен ред и са потвърдени две задължителни предписания: задължително предписание № ЗД-1-11-02130739 от 10.02.2026г., с което е предписано да бъдат заличени подадените за А. И. С. данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г., с код за вид осигурен 13 в декларация образец № 1, както и задължително предписание № ЗД-1-11-02130899 от 11.02.2026г., с което е предписано на ЕТ „А. И.-88“, [ЕИК], да коригира подадените данни за А. И. С. за периода от 22.05.2013г. до 31.12.2014г. с код за вид осигурен 12 в декларация образец № 1, да заличи подадените данни за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2025г. с код за вид осигурен 13 в декларация образец № 1 и да подаде за същия период нови данни с код за вид осигурен 12 в декларация образец № 1.

В жалбата и уточнението по същата се оспорва Решението на директора на ТП на НОИ – Монтана с което са потвърдени издадените задължителни предписания, като се твърди неговата незаконосъобразност, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че административният орган е приложил неправилно разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО, уреждащи кръга на самоосигуряващите се лица, както и чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО, относно дължимостта на осигурителните вноски, тъй като при едновременно упражняване на дейност на повече от едно основание, самоосигуряващото се лице дължи осигурителни вноски върху избрано от него основание, а не кумулативно за всяка отделна дейност. В конкретния случай жалбоподателят е регистриран земеделски производител и е упражнявал дейност като такъв, като същевременно формално е бил регистриран и като едноличен търговец. Сочи се, че административният орган неправилно е приел, че самото наличие на регистрация като ЕТ обуславя задължение за осигуряване на това основание, без да установи по безспорен начин реално упражняване на търговска дейност, което е задължителна предпоставка за възникване на осигурителното задължение по чл. 10 от КСО. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, осигурителното задължение възниква не от формалното качество, а от действително упражняване на определена дейност. Излагат се доводи за нарушения от страна на административният орган на принципите по чл. 7 и чл. 35 от АПК, поради несъбиране на всички относими доказателства и необсъждането им в тяхната съвкупност, без да се установи реалният характер на извършваната дейност през процесните периоди. Това води и до нарушение на изискването за мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК. С издадените задължителни предписания касаещи продължителен период от време нарушава и принципите за правна сигурност и стабилност на административните актове. Налице е противоречие и с целта на закона, доколкото КСО урежда осигуряване въз основа на реално упражнявана дейност и реален доход, а не въз основа на формални регистрационни обстоятелства. Административният орган необосновано е игнорирал факта, че жалбоподателят е упражнявал дейност като земеделски производител и е внасял осигурителни вноски съобразно този си статус. Моли за отмяна на оспореното решение и на потвърдените с него задължителни предписания, като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От надлежно упълномощения адв. Т. Г. от АК – Монтана в писмена молба поддържа жалбата, не се оспорва назначената по тяхно искане съдебно – счетоводна експертиза. В изложени доводи по съществото на спора се сочи, че спорното обстоятелство по делото е това, че след 22.05.2013г. земеделската дейност е упражнявана чрез ЕТ „А. И. - 8. “, административният орган не може механично да приеме, че за целия последващ период жалбоподателят следва да бъде третиран като самоосигуряващо се лице с код за вид осигурен 12 без да отчете действителния характер на упражняваната дейност, която е земеделска. За периода 01.01.2015г. до 31.12.2025г. са подавани осигурителни данни с посочен осигурител ЕТ „А. И. - 8. “ [ЕИК], като А. И. С. е деклариран като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител с код за вид осигурен 13 за регистрирани земеделски производители за съответния период. В периода от 2013г. до 2025г. А. И. С., включително и като ЕТ, е осъществявал непрекъсната и реална земеделска дейност. Самото обстоятелство, че дейността се извършва чрез ЕТ не променя нейния характер, тъй като ЕТ не е самостоятелен правен субект различен от физическото лице. Затова формата чрез която се упражнява дейността, не може да заличи нейния реален земеделски характер. Формалното наличие на регистрация като ЕТ не доказва само по себе си упражняване на различна по характер търговска дейност от земеделската, която да обосновава заличаване на данните с код за вид осигурен 13. Данните за къщата за гости са ограничени във времето и не могат да обосноват предписание за целия период 2015-2025г. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, като незаконосъобразни. Претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Монтана, чрез надлежно упълномощения старши юрисконсулт Р. К., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт. В писмени бележки по делото твърди, че след 22.05.2013г. жалбоподателят е декларирал започване на дейност като едноличен търговец и е следвало да подава данни като самоосигуряващо се лице с код за вид осигурен 12. Според ответника регистрацията на ЕТ „А. И. – 8. “ като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999г. не променя осигурителното основание, след като дейността се упражнява чрез ЕТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено от неговата майка на 31.03.2026г., видно от л.29 от делото, като жалбата е подадена по пощата чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана на 14.04.202 г. видно от пощенското клеймо, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – [населено място] с Вх.№ 2103-11-2/20.04.2026г., т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, респ. в чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 12.01.2026 г. А. И. С. е подал до директора на ТП на НОИ – Монтана заявление № 1019-11-6, с което е поискал издаване на задължителни предписания за корекция на подадени данни с декларация образец № 1 за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2025г. В заявлението е посочил, че през този период са подавани данни за осигуряването му като земеделски производител, въпреки че е упражнявал дейност и като едноличен търговец с фирма ЕТ „А. И.-88“, [ЕИК], поради което счита, че е следвало да се осигурява върху осигурителния доход, приложим за самоосигуряващите се лица – еднолични търговци. С последвала уточняваща молба жалбоподателят е заявил, че при подаването на осигурителните данни е следвал указания на администрацията, без да разбира напълно съдържанието и правните последици на подаваните от него декларации.

При извършените проверки по подаденото заявление от контролните органи на ТП на НОИ и на основание чл. 108, ал. 1,т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност на контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание № ЗД-1-11-02130739 от 10.02.2026г., с което е предписано да се заличат за А. И. С. данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, за периода от 01 август 2014г. до 31 август 2014г. подадени с код за вид осигурен 13 в декларация образец № 1. В мотивите на задължителното предписание е посочено, че на 14.05.2013 г. е регистриран ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], като жалбоподателят е декларирал, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], считано от 22.05.2013г. с избран вид на осигуряване фонд „Пенсии“ и „ОЗМ“. Задължителното предписание му е връчено лично на 11.02.2025г., като в годината е налице техническа грешка при изписването, тъй като се касае за 2026г. предвид годината на издаване на предписанието.

От контролните органи на ТП на НОИ – Монтана е издадено и задължително предписание № ЗД-1-11-02130899 от 11.02.2026г., с което е предписано на ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], да се коригират данни за А. И. С. за периода 22 май 2013г. до 31 декември 2014г., с код за вид осигурен 12 от декларация образец № 1; да се заличат данни за А. И. С. за периода 01 януари 2015 г. до 31 декември 2025г., с код за вид осигурен 13 от декларация образец №1 и да се подадат данни за А. И. С. за периода 01 януари 2015 г. до 31 декември 2025г., с код 12 от декларация образец №1. В мотивите на задължителното предписание е посочено, че на 14.05.2013г. е регистриран ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], като жалбоподателят е декларирал, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице ЕТ „А. И.88“ [ЕИК], считано от 22.05.2013г. с избран вид на осигуряване фонд „Пенсии“ и „ОЗМ“. Задължителното предписание му е връчено лично на 11.02.2025г., като в годината е налице техническа грешка при изписването, тъй като се касае за 2026г. предвид годината на издаване на предписанието.

Издадените задължителни предписания са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ – Монтана, който ги е потвърдил и е отхвърлил жалбата на А. И. С. [населено място], общ. Бойчиновци, [улица]. В мотивите на решението е посочено, че по данни от информационната система на НОИ А. И. С., считано от 22.05.2013 г,. упражнява трудова дейност и подлежи на осигуряване в качеството си на самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а именно като лице упражняващо трудова дейност като едноличен търговец ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК]. Считано от 23.05.2013г. жалбоподателят е избрал и вид на осигуряването му което ще е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, като е декларирал изрично, че подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3,т. 2 във вр. ал. 4 от КСО. Установено е, че по данни на информационната система на НОИ за периода 23.05.2013г. до 31.12.2025г. вкл. А. С. е с внесени осигурителни вноски за определените социални рискове и с подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, като за периода 22.05.2013г. до 31.12.2014г. с вид осигурен 12 (самоосигуряващи се лица) от декларация образец № 1, чрез ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], с минимален осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, съгласно приетия Закон за бюджета на ДОО за съответната година и за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2025г. с вид осигурен 13 (регистриран земеделски производител) от декларация образец № 1 чрез ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК] и минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, съгласно приетия Закон за бюджета на ДОО за съответната година. При тези данни е посочено, че за периода от 22.05.2013г. до 31.12.2025г. самоосигуряващото се лице А. И. С., като едноличен търговец е с деклариран от него осигурителен доход в размер на минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, относим за съответните години и върху, който са внесени осигурителни вноски. Посочено е, че във връзка с последващ контрол на изплатените суми от фондовете на ДОО за жалбоподателят са издадени задължителни предписания за коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, по отношение размера на осигурителния доход и вида на самоосигуряващото се лице по декларация образец № 1, а именно да се отрази минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и код 12 за вид осигурен от декларация образец № 1. Съгласно §1, т. 5 от ДР на КСО регистрираните земеделски производители са физически лица, докато жалбоподателят е регистрират като ЕТ, което е установено и от приложена служебна справка от Областна дирекция „Земеделие“ – Монтана, съгласно която като земеделски стопанин е регистриран ЕТ „А. И.-88“ [ЕИК], за периода 2013-2025г., поради което е подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – едноличен търговец, а не по реда на т. 4 от КСО като земеделски производител.