Решение № 174 от 07.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Провадия, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100912 по описа за 2022 година

Производството образуването по искова молба от Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, съдебен адрес по делото: ******** срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център „*****”, ет. 12.

В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор за предоставяне на кредит № 485159 от 21.06.2022г. за сума в размер на 5000 лева при лихва от 2378.05 лева, при срок на кредита от 24 вноски.

Съгласно чл. 5.6 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 485159 /21.06.2022г. ако ищеца не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 — т. 5.5 от договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за кредит и Погасителния план към кредита, която в настоящия случай е 7969.92 лева.

Счита, че ищеца не дължи сумата от 7969,92 лева, търсима като неустойката по договор за предоставяне на кредит, тъй като същата е 1 недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, неустойка, по договора неравноправна на основание чл.143, т.19 от ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 7969,92 лева е в размер на над 150% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по договора за предоставяне на кредит в размер на 7969,92 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността 2 на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неуст ойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, така уговорена неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата за неустойка не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Иска се да приеме за установено, че клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 485159 /21.06.2022г. сключен между ищеца и „Ай ти еф груп“ АД, представляваща неустойка в размер на 7969.92 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, и като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Твърди, че между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет 3 сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.

Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната поща на Н. Д. Г. Договор за кредит № 485159 заедно с приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия Н. Д. Г. е активирал линка „Приеми договора”.

Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца основания.

В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ад. 2 ЗПК.

Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се 4 начислява.

Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.

Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.

Твърди се, че неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ НФ ГР"У П АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит. Размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението па потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай е оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на представляваното от мен дружество.

Твърди, че ограничението за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по аналогия. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК не следва да се прилага по аналогия.

Процесната неустойка се начислява за всеки ден, в който не е представено обезпечение по кредита. Исковата молба по настоящото производство е входирана на 30.08.2022 г. Към момента на образуване на делото пред настоящия съдебен състав, начислената сума за неустойка е в размер на 751,36 лева. а не сочената от ищеца сума в размер.

Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск 5

В него се твърди, че между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.

Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната поща на Н. Д. Г. Договор за кредит № 485159 заедно с приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия Н. Д. Г. е активирал линка „Приеми договора”.

Съгласно сключения между страните Договор за кредит кредитополучателя е получил от ищцовото дружество паричен заем в размер на 5000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-днсвни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 22.06.2022 г. до 24.06.2024 г. и при условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита по банков път.

На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Договор за кредит № 485159 за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на Н. Д. Г.. Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал никакви суми по сключения договор за кредит.

Предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за насрещната искова молба от съда.

Дължимата и непогасена главница по процесния договор за кредит е в размер на 5000 лева. Дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на кредита е в размер на 796.34 лева, начислена за периода от 22.06.2022 г. до обявяване на предсрочна изискуемост.