Определение № 1883 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1883 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501821 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 17178 от 12.06.2024г., постановено по ч.гр. д. № 9316/2024г. на РС - Пловдив, с което e отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. С., ЕГН ********** за сумата от 2748,82 лева главница, 328,71 лв.-договорна лихва и 413,64 лв.- обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като кредитор срещу длъжника В. В.

С. по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 2748,82лв. - главница по сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 1 до окончателното изплащане; сумата от 328,71 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.03.2023г. до 10.08.2023г.; сумата от 413,64 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.03.2023г. до датата на депозиране на заявлението . В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 10.12.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и В. С.

(кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №***, съгласно който на последния е предоставена сума в размер на 3 500 лева.

Между „Ай Тръст“ ЕООД и В. С. е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с облигационното правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на В. С., същото е било изпълнено от „Ай Тръст“ ЕООД. На 14.11.2023г. е сключен договор за цесия между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено на заявителя -„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит № * * и Приложение № 1 към него се установява че "Кредисимо" ЕАД е предоставило в заем на А. И. в размер на 3 500 лв. за срок от 8 месеца, при годишен лихвен процент 39,36 % и годишен процент на разходите по кредита о т 47,30 %. Посочен е общият размер на подлежащата на връщане сума – 4 046,23 лв. и начин на връщане - на 8 месечни вноски с краен падеж 10.08.2023г.

От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, е 14 дни от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на одобрение на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, между В. С. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като справка в ТР установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД от неговото учредяване и 2 понастоящем. Поръчителят се е задължил солидарно с кредитополучателя за всички вземания на "Кредисимо" ЕАД към него, произтичащи от договора за кредит /в този смисъл е подписан на същата дата и договор за поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД/, а В. С. - да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 2 236,81 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.

Видно е, че действителният ГПР по договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50%, респ. посоченият в договора ГПР не е действителният по причина, че в него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което е следвало да бъде включено на основание разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и на § 1, т. 1 от ДР ЗПК. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за потребителски кредит, се налага изводът, че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.

Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в 3

ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

РС - Пловдив е оставил заявлението без движение до посочване дали са извършени плащания от длъжника по договора и ако са извършени – какви и на кого. С молба от 11.06.2024г. заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това главница, съгл. чл. 23 от ЗПК, РС - Пловдив не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на искова молба, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно първоинстанционният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу В. С., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 17178 постановено по ч.гр. д. № 9316/2024г. на РС – Пловдив. от

12.06.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4