Присъда № 4 от 10.02.2026, Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4, постановена на 10.02.2026г. по НЧХД № 173/2025г. по описа на Районен съд – Червен бряг

Производството е образувано по частна тъжба, подадена от Ц. И. П., с ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. ****** чрез адв. Р. Р. от САК със съдебен адрес гр.

София, ул. "Доспат", № 36 срещу Н. В. Ц., родена на ***, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, българин, с българско гражданство, разведена, с висше образование, неосъждана, за извършено от нея престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че: на 24.09.2023г. и на 22.10.2023г., в условията на продължавано престъпление в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, обидила в негово присъствие Ц. И. П., с ЕГН **********, със следните унизителни за честта и достойнството му обидни квалификации: на 24.09.2023г. - „п***", „к***", „м***", „върви на ***" и на 22.10.2023г. - „б***", „ти използваш колата на ***".

В съдебно заседание частния тъжител, чрез повереника си адв. Р. Р. от САК, счита че от така събраните в съвкупност доказателства през хода на съдебното следствие и по конкретно от разпита на свидетелите К. и М., като последната била във фактическо съжителство с тъжителя след случката, дават обективни данни за осъществяване на състава на деянието по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Според адв. Р. Р. от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка такава, каквато е изложена в частната тъжба – време, място, начин на извършване и авторство. В пледоарията си, адв. Р. прави подробен анализ на събраните доказателства. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й определи наказание по реда на чл. 78а от НК, което административно наказание да бъде в размер между минимума и максимума от предвиденото в тази законова разпоредба. Повереникът на частния тъжител, счита че разноските, направени в хода на наказателното производство, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата Ц..

Защитникът на подсъдимата - адв. М. А. М. от ВТАК, с пълномощно по делото, заявява, че повдигнатото срещу Н. В. Ц. с тъжбата обвинение не е доказано, като в тази връзка прави подробен анализ на доказателствата. Моли съда да я признае за невиновна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. Претендира за направените по делото разноски.

Подсъдимата Н. В. Ц., не се явява в проведените открити съдебни заседания, не дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

По фактите:

Подсъдимата Н. В. Ц. е родена на ***, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, българка, с българско гражданство, разведена, с висше образование, неосъждана. Частният тъжител Ц. И. П., с ЕГН ********** е бивш съпруг на подсъдимата, с която имат общо дете. С Решение № ****** на Районен съд - Велико Търново, VIII с-в, бракът между двамата е прекратен, като родителските права над роденото от брака им дете А. Ц.ов П., с ЕГН: ********** са предоставени на майката. С гореописаното решение било постановено и режим на лични контакти на бащата с малкия А..

Така и в изпълнение на режима на лични контакти на бащата с детето на 22.09.2023г.

(петък), след като уведомил Н., бащата Ц. отишъл до адреса, на който живеела същата в гр.

Червен бряг - ул. ******, за да вземе сина си при него за идните почивните дни. След два, прекарани с детето, бащата решил да заведе А. обратно при майка му, за да може да се подготви за детска градина на следващия ден, като изрично уведомил майката за намеренията си и същата изразила готовност за срещата.

1

В 18:00ч. на 24.09.2023г. (неделя), частния тъжител, с негов близък приятел - К. К., отишли да закарат А. обратно до жилището на майка му на горепосочения адрес. Пред дома й заварили само бащата на подсъдимата. Няколко минути по-късно същата излязла, за да вземе детето си. В този момент, както държала сина им в ръце, подсъдимата започнала да крещи, изреждайки обидни епитети, адресирани към Ц. И. П., състоящи се в следните изрази: „п***", „к***", „м***", „върви на ***" и други подобни. Докато го чакал в колата, приятелят на Ц. станал свидетел на поведението на Н..

На 22.10.2023г. (неделя) около 17:30ч. - 18:00ч. отново Ц. И. П. трябвало да върне детето А. в дома на майка му в гр. Червен Бряг, изпълнявайки правилата на приетия режим на лични контакти. Тогава била заедно с Н. М..

Когато подсъдимата видяла, че Ц. и Н. М. пристигнали, с автомобила на М., Н. избухнала в невъздържани гневни изблици, като казала на тъжителя, че са "б***" и употребила израза: „ти използваш колата на ***".

По доказателствата:

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

От показанията на свидетелите К. Н. К., Н. Д. М. и останалите писмени доказателства - документи от МБАЛ „******“ ООД гр. Сливен, Клиника по вътрешни болести Кардиология „******“, Клиника по гастроентероголия - УМАЛ „Д-р ******“ –Плевен, етапна епикриза от 28.09.2023г. за лицето В. К., писмо от старша акушерка С. Н., Констативни протоколи, заверени от нотариус Л., писмо от Ректора на Медицински университет „******“ – Варна, Филиал Сливен се установява по един безспорен и категоричен начин, че на 24.09.2023г. и на 22.10.2023г., в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, с действията си подсъдимата Н. В. Ц., в условията на продължавано престъпление, е осъществила състав на престъпление от частен характер, с правна квалификация чл. 146. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Същевременно, в хода на съдебното следствие се събраха и допълнително доказателства, относно това какво е станало, като от разказа на свидетеля очевидец К. Н. К. се установява, че: „ Да, станах свидетел на 24.09.2023г. привечер около 18ч. в гр. Червен бряг пред къщата на Н.. Тогава той искаше да върне детето, отначало тя се беше покрила като баща й беше отпред пред къщата. Внезапно тя изскочи и започна с ругатните-к***, п***, м***, не ставаш за родител, той не я е провокирал с нищо. Това стана в присъствието но детето. Аз бях в колата и го чух това нещо. Детето се уплаши, започна да плаче, тя го грабна и се прибра. Само баща й беше пред къщата, възрастен мъж. Тонът беше много висок.

Колата беше на около 10-15метра от вратата. Сигурен съм, че този мъж беше бащата на Н..

Не никога до сега не съм присъствал на вземате и предаване на детето. От Ц. знам, че те са разделени. Добро беше отношението на родителя към детето, родител за пример е той.

Бащата на Н. не реагира на отправените обиди.“.

В показанията си, другия свидетел Н. Д. М., сочи че се познава със страните по делото повече от шест години. Запознала се първо с г-жа Ц. в болничното заведение където тя работила. В последствие се запознала и с нейния съпруг г-н П., с който придобили приятелски отношения. П. бил бивш колега на съпруга на свидетеля М.. С тъжителя П. заживели заедно от края на месец декември 2023г. М. твърди, че е била свидетел на предаване и приемане на детето. На 22.10.2023г. в късните часове 17-18 часа в гр. Червен бряг на местоадреса на детето, Ц. връщал детето, като свидетеля М. била с момченцето на задната седалка, тъй като А. имал специфични потребности. При спирането на колата и слизането, майката Н. започнала да сипе обидни квалификации по адрес на П. – „с колата на *** тук“, „к***“, „боклук“. Ц. П. оставил детето и си тръгнали, след което, П. получил съобщение от Н., да върне якето на детето. Бил забравил да остави якето на детето.

Обърнали колата и се върнали да оставят якето. П. слязъл от колата, като детето още било на стълбите. В този момент П. пробвал да каже на Ц., че е потърсил информация за терапия от италиански специалист за детето. Била отворена предната врата на колата, когато 2 свидетеля М. чула, че Н. изрекла думите – „б***“. Според М. бащата на подсъдимата бил там, като й казал – „Н. недей да крещиш“. М. помолила П. да си тръгнат, след което отишли пред апартамента на неговата майка и от там подали сигнал на телефон 112.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели К. Н. К. и Н. Д. М., тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и съответстват с останалия доказателствен материал по делото.

По делото не са събрани доказателства, от които да се установяват каквито и да било отношения между П. и Ц., предхождащи инкриминираното деяние, които да мотивират тъжителя към враждебни действия, което изключва института на реторсията в настоящия случай. Липсват данни и за това тъжителя Ц. И. П. да е конфликтна личност.

С приобщеното към делото писмо от старша акушерка С. Н., служител в МБАЛ „******“ ООД гр. Сливен, се установяват факти и обстоятелства, които говорят за комуникация между тъжителя П. и болничното заведение, която информация обаче по незнайно какви причини е била сведена до знанието и на подсъдимата Ц., тъй като същата била „колега акушерка“. Съдът приобщи писмото към кориците на делото (л. 203), но не следва да обсъжда в детайли описаното и да вземе предвид съдържанието му при постановяване на присъдата си.

Съдът не кредитира, защитните действия от страна на адвоката на подсъдимата, тъй като същите са съществено противоречиви. В основни елементи от представените писмени доказателства, като време, ден и други факти и обстоятелства от значение за делото, същите си противоречат между тях самите. Излагат се различни твърдения за едни и същи факти и обстоятелства. Отделно от това, се установи, че повечето от представените писмени доказателства не бяха в оригинал, съобразно изискванията на чл. 127 от НПК, където подробно са описани видовете писмени доказателства за разглеждане на дела от частен характер. И въпреки дадената възможност, чрез издадено удостоверение на процесуалния представител на подсъдимата да се снабди с необходимите документи, съдът установи съществено разминаване между представените документи в съдебното заседание от 19.11.2025г. и представените такива на заседанието от 03.12.2025г.

Така и въз основа на защитната теза на процесуалния представител на подсъдимата, че Ц. на инкриминираната дата не е била вкъщи, че баща й е бил в болница, наложи съда да изиска от Ректора на Филиал Сливен на Медицински университет „******“ – Варна, с което да се отговори на съда, дали подсъдимата Н. Ц. е участвала, в каквото и да е качество и в присъствена форма, в периода за месец септември и месец октомври 2023г. на обучения и семинари в повереното му учебно заведение, както и от УМБАЛ „******“ гр. Плевен оригинал на представени копия на документи в съдебно заседание, относно установяване на тяхната автентичност. В това число – Етапна епикриза за лицето В. Ц. К., с ЕГН ********** от 28.09.2023г. от престоя му в съответната болница; Епикриза на В. Ц. К., с ЕГН **********, постъпил на лечение на 01.02.2023г., изписан на 04.02.2023г., по посочени данни в представеното незаверено копие и Епикриза за лицето В. Ц. К., с ЕГН ********** от Клиника по Гастроентерология при УМБАЛ „******“ гр. Плевен, постъпил на лечение на 11.09.2023г., изписан на 28.09.2023г., по посочени данни в представеното копие. В отговор на това е постъпило писмо с вх. №6130/11.12.2025г. от „УМБАЛ ******“ ЕАД гр. Плевен, с приложена оригинална епикриза за периода 01.02.2023г. - 04.02.2023г. и становище от Клиника по гастроентерология за лицето В. Ц. К., с ЕГН: **********, че в периода 11.09.2023-28.09.2023 същия не е бил хоспитализиран в Отделение по гастроентерология с клинична хепатология към Клиника по гастроентерология. Постъпва и писмо с вх.

№231/15.01.2026г. от Медицински университет, филиал гр. Сливен с което отговарят, че лицето Н. В. Ц. не е участвала в каквито и да е обучения и семинари в присъствена форма организирани от Филиал Сливен при МУ-Варна през периода месец септември-октомври 2023 година.

Във връзка с личността на подсъдимия са събрани и следните доказателства: справки за съдимост с рег. № 323199/27.07.2025г. (л. 244 от делото), с рег. № 64861/11.02.2026г. (л. 257 от делото) и двете по описа на Районен съд – Червен бряг.