Решение № 1944 от 21.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1944 гр. Бургас, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120106420 по описа за 2024 година

Искове по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК предявени от М. К. К. сре-щу Р. С. П., двамата от град Бургас.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумите: 1 305 лв. – обезщетение за причинени имущест-вени вреди от непозволено увреждане, 1 000 лв. – обезщетение за неимуществените такива от деликта, законната лихва върху главниците, считано от датата на извършването на деянието до окончателното им изплащане, и 1 000 лв. – деловодни разноски за адвокатски хонорар, за които в полза на П. е издаден изпълнителен лист по НОХД № 1983/2015г. на РС Бур-гас и е образувано изпълнително дело № ...... на ЧСИ Н. Г, поради по-гасяване на вземанията по давност.

Ответницата оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли, като излага съображения, че погасителната давност за процесните вземания е прекъсвана многократно и не е изтекла.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Присъда № 190/09.11.2016г., постановена по НОХД № 1983/2015г. на РС Бургас, влязла в законна сила на 05.06.2017г., са уважени гражданските искове, предявени от П. в наказателния процес срещу К., за заплащане на сумите: 1 305 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, и 1 000 лв. за неимущест-вените такива от деликта, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на извършване на деянието до окончателното плащане, и са й присъдени деловодните разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв.

На 20.11.2017г. е издаден изпълнителен лист на ответницата за горните суми.

По молба на Р. П., на 29.11.2017г. е образувано изп. дело № ....... на СИС при РС Б.

Възложено от взискателя е на ДСИ да проучи имуществото на длъжника и при установяване 1 на такова – да наложи запори на трудовото му възнаграждение, банкови-те сметки и МПС, както и възбрана на недвижими имоти.

На М. К. е изпратена ПДИ, която е получена от него лично на 07.12.2017г.

С оглед искането на взискателя, включително и с последваща молба от 06.12.2017г., ДСИ е направил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като е изискал съответни справки, но не е констатирал наличието на действащ трудов договор, банкови сметки, МПС или недвижими имоти на негово име.

С молба от 12.01.2018г. П. е поискала да се извършат изпълнителни действия – опис и продажба на движими вещи на длъжника находящи се на адрес: гр.Б ж.к.”М. ”, бл., вх., ет., ап. с.

С разпореждане от 15.01.2018г. ДСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на К. на 01.02.2018г. от 10.30 часа.

Длъжникът е уведомен за това на 17.01.2018г., чрез съпругата му Г.В.К.

На 26.01.2018г. К. е депозирал заявление по изп. дело, в което е посочил, че жилище-то, в което живее, заедно с мебелите и обзавеждането в него, е на майка му, както и че той и съпругата му са безработни от дълго време.

На 01.02.2018г. ДСИ, Р. П. и пълномощникът й адв. С,са посетили адре-са по местоживеене на длъжника, като достъп до имота им е осигурила съпругата му. К. не е присъствал. К.а е заявила, че в момента двамата са безработни и нямат възможност да започнат да плащат, но поема ангажимент да посети дома на взискателя на 05.02.2018г., за да постигнат писмено споразумение за погасяването на дълга. Тези обстоятелства са отразени в изготвения от съдебния изпълнител протокол. Посочено в него е и че с оглед постигнатото към момента споразумение, опис не е извършен.

С молба от 31.05.2018г. П. отново е поискала извършване на опис на движимите ве-щи в дома на длъжника, тъй като споразумение за погасяването на дълга не е било сключено.

ДСИ е насрочил такъв на 21.06.2018г. от 10.30 часа, за което К. е уведомен лично на 07.06.2018г.

На 14.06.2018г. по изп. дело е постъпила молба от майката на длъжника – М.Д К., в която е посочила, че е собственик на жилището, в което е насрочен описът, както и на движимите вещи в него, а на 11.06.2018г. синът й се е изнесъл оттам. Поискала е отмяна на изпълнителното действие. Приложила е нотариален акт и приемо-предавателен протокол.

ДСИ е уведомил П. и с нейно съгласие с разпореждане от 20.06.2018г. е отменил насрочения за следващия ден опис на движими вещи.

На 18.07.2018г. взискателят е поискал длъжникът да бъде призован в РС Бургас, за да декларира цялото си имущество и всички доходи, на основание чл.448 от ГПК.

На 03.08.2018г. е образувано ч. гр. дело № 5812/2018г. на РС Бургас по реда на цитираната разпоредба.

С определение от 28.11.2018г., влязло в сила на 12.12.2018г., същото е прекратено, тъй като К. не е открит и призован надлежно.

С молба от 14.11.2019г., П. е поискала извършване на справки за банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива – налагане на запори за събиране на вземането.

При извършената справка в регистъра на БНБ е констатирана липсата на такива.

С молба от 03.06.2020г. взискателят е поискал да се извърши справка за регистриран действащ трудов договор за длъжника и при наличието на такъв – налагане на запор на трудовото възнаграждение на К..

На 08.06.2020г. по изп. дело е постъпило писмо от НАП, видно от което е че липсва такъв, както и декларирани от длъжника други доходи и имущество. Същото е изпратено от ДСИ 2 на П. – за сведение.

С Постановление от 09.05.2024г., влязло в сила на 04.06.2024г., ДСИ, след като е констатирал, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 20172120400850 на СИС при РС Бургас, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 30.07.2024г. ДСИ е върнал изпълнителния лист на ответницата – с отбелязване, че последното изпълнително действие по изп. дело е извършено на 03.06.2020г.

По молба на П., на 30.07.2024г., е образувано изпълнително дело № ......на ЧСИ Н. Г. С нея тя е възложила на съдебния изпълнител да проучи имущест-вото на длъжника и да извърши изпълнителни действия за събиране на вземането, съобразно чл.18 от ЗЧСИ – налагане на запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и пен-сии, както и възбрана, опис с оценка и публична продан на недвижими имоти.

Конституирана служебно като взискател е Държавата, за публични задължения на К..

ПДИ е връчена лично на длъжника на 30.08.2024г.

С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото му състояние, като е изискал съответни справки.

След като е констатирал наличие на трудово правоотношение на К. с ”Агроринг Ин-вест” ООД, с.В, общ.К, обл.Б, на 06.08.2024г. ЧСИ е наложил запор на тру-довото му възнаграждение. Запорното съобщение е получено от работодателя на 05.11.2024г.

На 06.08.2024г. е изпратено и запорно съобщение до ”ОББ” АД.

На 20.09.2024г. в РС Бургас е депозирана исковата молба на К., въз основа на която е образувано настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна и в съответствие с разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът твърди, че вземанията на ответницата по изпълнителния лист, издаден по НОХД № 1983/2015г. на РС Бургас, са погасени по давност, т. е. искът е процесуално допустим.

В случая, 5-годишната погасителна давност, по чл.117, ал.2 от ЗЗД, е започнала да тече от датата на влизане на Присъдата на К. в сила – 05.06.2017г.

С образуването на изп. дело № ...............на СИС при РС Бургас на 29.11.2017г. и с искането на П. за извършване на изпълнителни действия, включително и с последваща молба от 06.12.2017г., да се наложат запори на трудовото възнаграждение, банковите сметки и МПС, както и възбрана на недвижимите имоти на длъжника, давността е прекъсната.

Прекъсната е пак с молбите на взискателя от 12.01.2018г. и 31.05.2018г., с които е поискано извършването на опис на движими вещи на длъжника, както и с тези от 14.11.2019г. и 03.

06.2020г. за налагане на запори, съответно на банковите сметки и трудовото му възнаграждение, при констатиране на налични такива.

Тук следва да се посочи, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния из-пълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита дав-ността прекъсната. И това следва от самата разпоредба на чл.116, б.”в” от ЗЗД /употребената от законодателя дума е “предприемане“, а не “извършване“/ – така Решение № 1416 от 24.06. 1969г. по гр. дело № 884/1969г. на ВС, I г. о., в което се приема, че давността се прекъсва и тогава, когато исканите релевантни действия са били безуспешни, поради ненамирането на длъжника на адреса. В Определение № 3444 от 18.12.2024г. на ВКС по т. д.

3

№ 1249/2024 ., II т. о., ТК, пък се приема, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителни дейст-вия в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемане-то му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Аналогично разрешение следва да се даде и за случаите, когато при предприемане на изпълнителните действия не е намерено иму-щество, което да послужи за удовлетворяване на взискателя и събиране на вземането – така в мотивите по т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3 от 28.03.2023г. по т. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота следва да се каже и че искането по реда на чл.448 от ГПК е спомагателно дейс-твие – инструмент за разкриване на имуществото на длъжника, а не е насочено пряко към съ-бирането на дълга, поради което само по себе си не прекъсва давността.

След 03.06.2020г. други изпълнителни действия не са били искани от взискателя, респективно – извършвани от съдебния изпълнител, поради което с Постановление от 09.05.2024г. изпълнителното производство е било прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Перемпцията, обаче, не заличава настъпилото вече материалноправно действие на прекъсването на давността – т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По молба на Р. П. от 30.07.2024г. е образувано изп. дело № .........на ЧСИ Н. Г. С нея взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия срещу К. и съдебният изпълнител е предприел такива. Следователно погасителната дав-ност по отношение на ищеца е била прекъсната на горната дата /преди да изтекат пет години, считано от 03.06.2020г./, впоследствие и на 06.08.2024г., когато са изпратени запорните съоб-щения до ”ОББ” АД и работодателя на длъжника.

При това положение, следва да се приеме, че считано от последната дата до тази на завеждането на настоящото дело – 20.09.2024г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на издадения по НОХД № 1983/ 2015г. на РС Бургас изпълнителен лист.

Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 13.50 лева – разноски по делото за изготвяне на препис от изп. дело № 20248020400366 на ЧСИ Наско Георгиев.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ: