Определение № 260078 от 09.02.2021, Окръжен съд - Кюстендил

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И

Е гр.Кюстендил, 09.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в закритото заседание на девети февруари през две хиляди двадесета и и първа година, в състав

Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА

Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 59 по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Адв.П.Б., защитник на подс.К.Г.Ц. и на подс. Г.К.Ц. обжалва постановеното в разпоредително заседание на 20.01.2020 г. определение на Дупнишкия районен съд по НОХД № 879/2020 г. на същия съд по реда на чл.248, ал.1 НПК. С посоченото определение ДнРС, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 И 6 НПК, е счел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на доказателства относно обстоятелствата по чл.269, ал.3 НПК и е оставил без уважение искането на защитата на двамата подсъдими за връщане на делото на прокуратурата, като е потвърдил и взетите по отношение на същите мерки за процесуална принуда.

Изтъкнати са доводи за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно проведено досъдебно производство в отсъствие на обвиняемия, респ. сочи се, че не е налице хипотезата на чл.269, ал.3 НПК; че са допуснати нарушения във връзка с правилата по допускане, събиране проверка и оценката на доказателствата, както и че не са спазени изискванията на чл.247б от НПК при провеждане на разпоредителното заседание.

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщането на делото на прокуратурата.

За постъпилата жалба е изпратено съобщение до Районна прокуратура- Дупница. В срока по чл. 342, ал.2 НПК становище по същата не е постъпило.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 59/2021 г., намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Обвиняемият К.Г.Ц. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 12.06.2020 г., което му е предявено лично в негово присъствие и на упълномощения защитник адв. В. Д. на датата 26.06.2020 г. Обвинението е по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК- затова, че на 19.10.2019 г. в с. Тополница пред магазин в центъра на селото в съучастие като съизвършител със Г.К.Ц. са причинили средна телесна повреда на пострадалия И.Б.Р.от същото село, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата, счупване на горната челюст и обезобразяване на лицето..

Във връзка с привличането на втория обвиняем Г.Ц. към наказателна отговорност, разследващите органи са извършили следните действия:

Веднага след подадения сигнал за твърдяното деяние, на 19.10.2019 г. е изготвена докладна записка – л.248, т. II от ДП от инспектор при РУ

Дупница, в която е отразено, че е установена самоличността на единия извършител- К.Ц., както и че е налице вероятна съпричастност към деяние и на сина му Г.Ц.. В нея е посочено, че двете лица имат един и същ постоянен адрес ***.

На 22.10.2019 г. К.Ц. е привлечен като обвиняем. На същата дата му е предявено обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.

На същата дата като такъв е привлечен и Г.Ц., като поради неоткриването му на адреса, обвинението не му е предявено.

С постановление от 22.10.2019 г. на прокурор при ДнРП на К.Ц. и Г.Ц. е наложена забрана за напускане пределите на страната- срвн. л.32, т.I от ДП.

При извършвани периодични справки относно влизания и излизания от страната се установява, че последното влизане на Г.Ц. в Р България е на датата 14.10.2019 г., като след тази дата няма други данни.

Поради неоткриването на Г.Ц. на адреса, в това число и чрез принудително довеждане, същият е обявен за общодържавно издирване-срвн. постановление от 23.10.2019 г.- л.252, т. I от ДП и телеграма №30346/26.10.2019 г. – срвн. л. 256, т. II от ДП.

При проверки дали лицето се намира в арестите и местата за лишаване от свобода в страната, се установява, че няма данни същият да пребивава там- срвн. л.263- 264 , т .II от ДП.

При проверки относно ползван телефон от същия в страната, се установява, че Г.Ц. ползва един и същ телефон, за който няма данни за регистриран трафик. Няма данни за такъв за К.Ц...

При извършвани призовавания на Г.Ц. във връзка с привличането му към наказателна отговорност, същият не е намиран на адреса му в гр. София. На същия адрес не е намиран и К.Ц., като разследващите са събирали информация, че същият пребивава и в с. Тополница.

На 26.06.2020 г. при последното привличане на К.Ц. като обвиняем, последният е отказал да дава обяснения по обвинението, като е заявил пред разследващия орган във връзка с издирването на втория обвиняем- сина му Г.Ц., че същият не живее на неговия адрес, че отказва да получи призовката му като обвиняем, че сина му живее в Лондон и че не знае адреса му там.

От докладна записка в тази връзка- срвн. л.366, т. III от ДП се установява, че разследващите органи са се свързали с К.Ц. на 29.06.2020 г., който е заявил, че сина му Г. от около 6 години е в Лондон, където работи, живее и не се прибира в страната.

Същото се установява и от нова докладна записка от 24.08.2020 г.- л. 388, т. II от ДП.

При тази ситуация ДП срещу Г.Ц. е протекло в условията на задочност по см. на чл.269, ал.3 НПК, като разследващият орган е преценил, че Ц. не е намерен на известния по делото адрес, както и че не е открит въпреки обявяването му за общодържавно издирване. На 16.07.2020 г. същият е привлечен като обвиняем в негово отсъствие, но в присъствие на надлежно уведомен служебен защитник. По същия начин е извършено и предявяване на разследването.

При тези данни по делото прокурор от ДнРП е изготвил и внесъл в ДнРС обвинителен акт с обвинение по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 879/2020 г. на ДнРС.

При подготовката на делото за РЗ по чл.247а НПК, ДнРС е разпоредил връчване на съобщението за това заседание на двамата обвиняеми на постоянния им адрес в гр. София, ж.к. ******, като и изискал справка относно резултатите от издирването на Г.Ц., данни за напускане и за постоянен и настоящ адрес.

За РЗ за

25.11.2020 г. обв. К.Ц. е бил редовно призован, респ. връчени са съобщенията по чл.247б от НПК на адреса му в гр. София. Връчени са съобщенията и на защитника му адв. В. Д., както и на служебния защитник на Г.Ц.- адв. Е.М., респ. и на пострадалия В.Р.. Събщението за РЗ за тази дата до обв. Г.Ц. е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на бащата К.Ц. (втория подсъдим по делото) лицето живее постоянно в Англия и че самият К.Ц. не е пожелал да получи и предаде призовката.

При извършените справки относно местонахождението на Г.Ц., са върнати отговори, от които се установява, че няма промяна в обстоятелствата от ДП.

При проведеното РЗ на 25.11.2020 г. заседанието е отложено поради неявяване на адв. В.Д. и двамата подсъдими. Адв.Д. е посочил като уважителна причина за отсъствието контакт със заразено лице с COVID- 19 (без да е представил доказателства за това и без съдът да му е указал своевременно да представи такива за сл. с.з.). Редовно призованият подсъдим К.Ц. не се е явил, без да сочи уважителна причина (неговото явяване в с.з. съгласно разп. на чл.269, ал.1 НПК е задължително, като съдът не може да не изрази недоумение от бездействието на съда, който не е взел мерки за неговото дисциплиниране съгласно чл.270- 271 НПК). Не се е явил и вторият подсъдим Г.Ц., но се е явил неговият служебен защитник адв. Е.М., на когото за РЗ е бил връчен препис от обвинителния акт и съобщенията по чл.247 б НПК. Явил се е пострадалия Р. с повереник адв. М., като по отношение на същия е била изпълнена процедурата по връчването на съобщенията по чл.247б НПК. Делото е отложено поради отсъствието на защитника на подс. К.Ц.- адв. Д..

За следващото

РЗ отново Г.Ц. е призован на постоянния си адрес в гр. София с указание за връчване на ОА и съобщението по чл.247б НПК. Призовката му е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посещаван на датите 2012.2020 г., 30.12.2020 г. и на 12.01.2020 г. по различно време. Търсеното лице не е открито, както и пълнолетно лице за връчване на съобщението. Защитникът на подс. К.Ц. адв. В.Д. е редовно призован за РЗ на 20.11.2021 г.

На 20.11.2021 г. подс. К.Ц. се е явил в с.з. заедно с адв. П.Б.. Същата е представила пълномощно, в което е отразено, че е упълномощена от К.Ц. да го представлява по НОХД № 879/29 г. във връзка със защитата му по това дело и по всички производства- досъдебни, съдебни и изпълнителни, като извършва всички съдопроизводствени действия.

Адв. Бъчварова е представила и пълномощно от Г.Ц. в ксерокопие, подписано от лицето, като е посочила, че го е получила по имейл, като обв. Г.Ц. й е заявил, че не знае какво е делото, но негови познати му казали, че има нещо срещу него. Пълномощното е общо, като в него е посочено, че адв.

Бъчварова е упълномощена да го представлява и защитава по всички наказателни производства, по които той е страна, независимо от качеството му, както и пред съда, разследващи органи, МВР и др., като участва в съдебни заседания и осъществява всички необходими процесуални действия от негово име.

При изслушване становищата на страните относно хода на делото, адв. Бъчварова е заявила, че К.Ц. й е връчил обвинителния акт и че не възразява да се даде ход на разпоредителното заседание.

По време на РЗ същата е изразила становището, че спрямо

Г.Ц. не е проведено щателно издирване, че същият не е уведомен за започналото ДП срещу него, че не бил търсен на адреса му в Англия и че липсват гаранции за справедлив процес спрямо същия. Изложени са и твърдения, че прокуратурата не е изяснила ефективно степента на съучастниците в деянието.Изтъкнати са доводи за незаконосъобразно проведено РЗ. Направено и искане за връщане на делото прокуратурата.

Съдът, след като е изслушал становището на ДнРП и на пострадалия, се е произнесъл по въпросите по чл.248, ал.1 НПК, като е оставил без уважение искането на защитата за връщане на делото на КнРП за отстраняване на процесуални нарушения и е потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета спрямо К.Ц., както и наложената забрана за напускане пределите на страната спрямо двамата обвиняеми.

Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приел, че на ДП не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, независимо, че производството срещу Г.Ц. от ДП е протекло в условията на задочност,

Законодателят с разп. на чл.206 НПК изрично е предвидил разследването да се извърши в отсъствие на обвиняемия в досъдебната фаза, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина и при условията на чл.269, ал.3, т.1, 2 и 4 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от НПК, несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилагано при съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Обвиняемият следва да бъде уведомен за предприетото спрямо него наказателно преследване, да бъде своевременно призоваван за предприемащите се процесуални действия, да бъде запознат с правата си да участва в тези действия и пр. Когато той не може да бъде открит, то тогава е необходимо да се прецени коя от хипотезите по чл.269 от НПК е налице, за да се проведе производството в негово отсъствие при усл. на чл.206 НПК. За това обстоятелство обаче е необходимо да са събрани надлежни конкретни доказателства- по делото да е установено несъмнено, че същия е напуснал страната и липсват данни за неговото своевременно завръщане.

В случая по делото такива категорични данни за местонахождението му не са налице. От една страна са налице единствено твърденията на неговия баща и съподсъдим по делото, че лицето е в Англия и че адреса му е неизвестен; а от друга- надлежни доказателства, че на 14.10.2019 г. е влязъл в Р България, че не е открит на единствения му постоянен адрес, на който живее с баща си; че не го обитава, че няма данни за ползван на територията на страната телефон; че не се намира в местата за лишаване от свобода и в арестите на страната; че въпреки обявяването му за общодържавно издирване, същият не е установен. В постановлението за ППО от 16.07.2020 г. разследващият орган е отбелязал, че производството по отношение на него е в условията на задочност при условията на чл.269, ал.1, т.1 НПК, но в ОЧ на постановлението изрично текстово е посочил, че същият е бил обявен за общодържавно издирване и не е открит на територията на страната. Това означава, че първата хипотеза на чл.269, ал.3 НПК, независимо, че е посочена в ППО, не е налице (доколкото обв. Г.Ц. изобщо не е бил на разположение на разследващите органи в началото на разследването, за да се приеме, че е променил посочения от него адрес), а е налице втората- не е намерен след щателно издирване в територията на страната. Разследващият орган е изложил и фактическите основания на чл.269, ал.3, т.2 НПК, поради което следва да се приеме, че ДП спрямо същия е протекло при условията на чл.269, ал.3, т. 2 НПК. Изтъкнатите доводи за нарушено право на защита в тази насока се явяват несъстоятелни.