Решение № 8152 от 04.12.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 04.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9465 по описа на 2012 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Б.П. против „С.Ф.А.“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. второ във връзка с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 914,22 лв., представляваща претърпяна от ищеца загуба, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за лизинг от 15.08.2005 г., изразяващо се в неизвършване на ремонт на предоставения на лизинг лек автомобил „Пежо 407 ST comfort 2.0 HDI/136 FAP BV6 с рег. № *******, намиращ се в гаранция, както и за заплащане на сумата от 27 000 лв., представляваща пропуснати ползи, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за лизинг от 15.08.2005 г., изразяващо се в не извършване на прехвърляне на собствеността на описания по-горе автомобил.

В искова молба, уточнена с последващи молби, последната от 08.06.2016 г. ищецът твърди, че на 15.08.2005 г. с ответника сключили договор при условията на лизинг, по силата на който ответникът предоставил на ищеца на същата дата л.а.м. „Пежо 407 ST comfort 2.0 HDI/136 FAP BV6 с рег. № *****ХН. Поддържа се, че съгласно договора, автомобилът е с 24 месечна гаранция от датата на приемно - предавателния протокол. Поддържа се, че ищецът е извършил всички плащания по лизинговия договор в срока на действие на договора, като платил последната месечна вноска през месец август 2007 г., но и до момента ответникът не е изпълнил задължението си и не е прехвърлил собствеността върху автомобила на ищеца, не му подновява пълномощното, в резултат на което автомобилът е неизползваем вече 4 години и пет месеца. Твърди се, че с това неизпълнение ответникът е лишил ищеца от собствеността на автомобила, от възможността да го ползва, както и от възможността да го продаде и да получи цената му към момента на изтичане на лизинговия договор-15.08.2007 г., за което претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на 27 000 лв. Поддържа, че получил от ответника процесния автомобил с фабрични дефекти, които се проявявали непрекъснато и които били установени от оторизирания сервиз на ответника. Дефектна хидравлична рейка на стойност 2470 лв. с теч на масло и дефектно турбо на стойност 2970 лв. Поддържа се, че въпреки направената рекламация с писмо № 45/15.08.2007 г. ответникът не извършил ремонта на автомобила, поради което ремонтът бил извършен от „К.А.“ ООД за сумата от 2 914,22 лв., заплатена от ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 914,22 лв., представляваща претърпяна от ищеца загуба, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за лизинг от 15.08.2005 г., изразяващо се в неизвършване на ремонт на предоставения на лизинг лек автомобил „Пежо 407 ST comfort 2.0 HDI/136 FAP BV6 с рег. № *****ХН, намиращ се в гаранция, както и за заплащане на сумата от 27 000 лв., представляваща пропуснати ползи, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за лизинг от 15.08.2005 г., изразяващо се в не извършване на прехвърляне на собствеността на описания по-горе автомобил, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на иска-05.07.2012 г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор на 25.10.2012 г. ответникът депозира отговор, като в изпълнение разпорежданията на съда и в определения срок на 12.11.2012 г. е отстранил констатираните нередовности по подадения отговор, с оглед на което подаденият отговор е в законоустановения двуседмичен срок. Оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и незаконосъобразни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.197 ЗЗД. Не оспорва сключването на процесния договор, но твърди, че ищецът не е изплатил всички си задължения по договора, които възлизат на сумата от 1 690,84 лв., представляващи незаплатени от него застрахователни премии за застраховки „Гражданска отговорност“ за 2006 г. и 2007 г. и данък МПС, подробно описани по пера в отговора на ответника т.А, неустойки, подробно описани в отговора т.Б и законна лихва за забава по т.В от отговора. Твърди се, че процесният автомобил се намира в държане на ищеца и поради виновното му неизпълнение на договорените условия, ответникът в качеството си на собственик на автомобила вече пета година заплаща данък МПС, като към момента заплатените суми възлизат на 7 800,56 лв. Твърди се, че до прехвърлителна сделка между страните не се е стигнало не поради неизпълнение на договорените условия от страна на лизингодателя, а поради неизпълнение на тези условия от страна на ищеца лизингополучател да заплати всички дължими суми, възникнали по силата на лизинговия договор.

Твърди се, че продължителността на гаранцията за процесния автомобил, съгласно гаранционните условия на производителя е от 31.01.2005 г. до 31.01.2007 г. Ищецът е бил уведомен, че автомобилът е регистриран на 31.01.2005 г., от която дата е започнала да тече гаранцията и в тази връзка му е направена отстъпка в цената. Твърди се, че съгласно условията на гаранцията на производителя, същата покрива само производствени дефекти и в този смисъл твърдените от ищеца повреди не се покриват от гаранцията. Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил сумата от 2 914,22 лв. за извършен ремонт, както и че реално е извършен ремонт на процесния автомобил. С отговора ответникът заявява възражение за прихващане, уточнено с молба от 29.04.2013 г.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва всички твърдения на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ответника лихви и неустойки. Прави възражение за прекомерност на неустойките по лизинговия договор.

В допълнителния отговор ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил всички дължими по договора суми

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните не е било спорно съществуването на договорни отношения по силата на сключен между тях лизингов договор № 28499/15.08.2005 г., че на същата дата ответникът е предал на ищеца лек автомобил „Пежо 407 ST comfort 2.0 HDI/136 FAP BV6 с рег. № *****ХН, че и към момента ответникът не е прехвърлил на ищеца собствеността върху гореописания автомобил.

На

15.08.2007 г. ищецът е предявил пред ответника рекламация с твърдението, че на 23.07.2007 г. направил пред оторизирания сервиз рекламация за възникнала повреда. Съгласно издадени протоколи от 23.07.2007 г. и от 02.08.2007 г. на „С.ф.а.“ АД, е била налице необходимост от смяна на кормилната рейка на стойност 2 470 лв., смяна на турбо на стойност 2970 лв. Сервизът отказал отстраняване на повредите в рамките на уговорената гаранция с твърдението, че срокът на гаранцията е изтекъл. По делото като писмено доказателство е приета проформа фактура № 1624 от 24.08.2007 г., издадена от „К.А.“ ООД, в която е отразено: рейка кормилна 2 170 лв., демонтаж/монтаж 100 лв., масло хидравлично 15 лв., реглаж преден мост 50 лв., накрайник кормилна рейка 93,51 лв., или всичко на обща стойност 2 914,22 лв. Тази проформа фактура е оспорена от ответника с твърдението, че не годно доказателство и не установява нито извършено плащане, нито извършен реален ремонт на автомобила.

От неоспореното от страните по делото заключение на ССчЕ се установява, че към датата на подписване на договора, цената на автомобила възлиза на 22 734,36 евро с ДДС, която се заплаща с първоначална вноска в размер на 3 272,70 евро при подписване на договора и останалата част от 19 461,66 евро по погасителен план на 24 анюитетни вноски при месечна вноска 810,90 евро, като първата вноска е платима до 05.09.2005 г. и последната на 05.08.2007 г. Установява се, че по договора ищецът е заплатил на ответното дружество всички лизингови вноски, като не е платил, включително и към датата на завеждане на исковата молба: данък МПС в размер 2 090,10 лв. и застраховка „Гражданска отговорност“ 20 лв.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че към месец август 2007 г. пазарната цена на автомобила е 27 990 лв., а към датата на експертизата, средната пазарна стойност на процесния автомобил възлиза на сумата от 5 616 лв. Установява се, че за периода от м.август 2007 г. до датата на завеждане на исковата молба процесният автомобил се е обезценил с 17,62%. Установява се още, че повреда-теч на масло, се получава при износване на уплътнителните семеринги, което може да е производствен дефект, разкъсване на защитния маншон и попадане на прах и др., които довеждат до износване на уплътнителя и настъпва теч на масло. Вещото лице посочва, че когато автомобилът е в гаранция, обслужващият сервиз подменя цялата кормилна рейка, а извън гаранция се прави ремонт на кормилната рейка.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Р.А.Р.. Към момента свидетеля е изпълнителен директор на лизингова къща „София лизинг“, която е дъщерно дружество на „С.Ф.А.“. Преди това свидетелят е работил в „С.Ф.А.“ като временно изпълняващ длъжността началник „Лизингов отдел“. Свидетелят установява, че след сключването на лизинговия договор цялата документация и цялото досие пристига в „Лизингов отдел“ за по-нататъшни действия, съответно по обслужване на плащанията по договора с клиента. Със С.Б.П. имало сключен договор за автомобил „Пежо 407“ от 2005 г., като задълженията по месечни вноски към настоящия момент са изплатени, с изключение на задълженията за данъци, като една част от тях не са платени и до този момент. Всички лизингодатели предоставят съответно демонстрационни автомобили, които да бъдат ползвани в рамките на шест месеца.

Това са автомобили предоставени от вносителя и след изтичането на 6-месечния период могат да бъдат продавани. Такъв е бил и процесния автомобил и ищецът е знаел това, защото му е направена отстъпка в размер на 2000 евро от редовната цена, на която е бил продаван такъв автомобил тогава. Свидетелят установява, че гаранцията на всеки един автомобил започва да тече от датата на първата регистрация в КАТ. Това е отразено и в дневника за поддръжка на всеки един автомобил, и е вписано в гаранционните условия на всеки един автомобил. Така, че съответно при сключването на договора е било ясно, че автомобилът е бил регистриран в началото на годината и гаранцията за това тече от тогава. За всеки един договор има приложение гаранционна книжка, като при всяко влизане в сервиза се попълва с подпис и печат на приемчика, който извършва съответната операция. Тази книжка се дава на клиента и тя му служи като гаранционна карта, която удостоверява гаранционния срок и всички гаранции, които могат да бъдат ползвани по този автомобил. В гаранционната книжка е посочено началото на гаранцията и срока на гаранцията. През м. февруари 2011 г. г-н П. бил при свидетеля на среща в офиса на „Ботевградско шосе“ със своя адвокат. Обсъждали варианта за изчистване на задълженията по този договор и придобиването на автомобила. В крайна сметка не се стигнало до изчистване на задълженията и затова не е прехвърлен автомобила. Свидетелят установява, че лицето К.П.не е виждал, не я познава. Впоследствие разбрал, че е сестра на С.П.. От К.П.има преведена сума, която стои неусвоена в „С.Ф.А.“, тъй като основанието за плащане, което е посочено е без договор - плащане на сума без договор. При сключването на договора дилърът, който сключва договора подписва документите - договора, приемно-предавателен протокол, погасителен план. Всички документи се предават на клиента и вече обслужването на автомобила, с гаранционната книжка стоят съответно при клиента.