Решение № 393 от 02.09.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пещера, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100074 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Батак, ул. „Андрей Найчев" № 11, чрез адв. Н. С.

С., против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, адрес: ул.

„Веслец" № 5, гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл.

128 от КТ за осъждане на ответника да изплати на ищеца възнаграждение допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 266,80 лв. (след допуснато с Определение от 19.08.2025 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаляване на неговия размер от 300,00 лв. на 266,80 лв.), ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното заплащане и за осъждане на ответника да изплати на ищеца дължимото допълнително материално стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223,73 лв. (след допуснато с Определение от 19.08.2025 г. изменение на иска, по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 2000,00 лв. на 2223,73 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е назначен в „Национална електрическа компания" ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади", РБ Батак, на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор".

Сочи че на 15.03.2019 г. от изпълнителния директор на НЕК АД са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата, в т. 9 от които са определени общите условия за получаване на допълнително материално стимулиране според финансовите резултати на предприятието. Поддържа, че разпределението на средствата се извършва в зависимост от финансовите 1 резултати на дружеството и реализираната икономия месечно и/или тримесечно/. Сочи, че конкретния ред, начин и способ за определение на допълнителното материално стимулиране за Предприятие „Язовири и каскади" са регламентирани в Приложение 3.2. към Вътрешните правила, като в т.1.1. е предвидено разпределяне на средства за допълнително материално стимулиране всеки календарен месец, като се взема предвид коефициента на трудово участие, а т. 1.3.2. и т. 2.1. регламентират възможността за получаване на допълнително материално стимулиране на тримесечие.

Ищецът твърди, че не е получил регламентирано месечното допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 300 лв. в условията на взето решение от страна на ръководството на НЕК ЕАД, такова да се предостави на служителите. Излага твърдение, че при реализирани икономии и изплатени тримесечни допълнителни възнаграждения за третото тримесечие на 2024 г. не му е изплатено полагащото се възнаграждение в размер на 2 000 лв.

На следващо място сочи, че доколкото Заповед № ЧР-01-82/06.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на „Национална електрическа компания" ЕАД, с която му е наложено наказание „забележка", не е влязла в сила, то не е била налице предпоставката, визирана в т.9.1.4. от Вътрешните правила за работната заплата, съгласно която от допълнително материално стимулиране се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на КТ. Претендира че не е било налице правно основание за лишаването му от полагащите му се допълнителни трудови възнаграждения, доколкото и посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била издадена след периода, за който възнагражденията са били дължими.

Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, в която оспорва подадената искова молба и моли съда да остави същата без уважение.

На първо място не оспорва обстоятелството, че към момента на завеждането на исковата молба ищецът А. Я. В. е работил и продължава да работи на безсрочен трудов договор по трудово правоотношение с „НЕК" ЕАД предприятие „Язовири и каскади", РБ Сестримо на длъжност шофьор товарен автомобил 12 и повече тона и монтьор. Сочи, че трудовото правоотношение между НЕК ЕАД и А. Я. В. е възникнало по силата на трудов договор № 219989/20.01.2021 г., изменян и допълван многократно, като последното допълнително споразумение с ищеца е с № 4362/18.07.2024 г.

На следващо място не оспорва обстоятелството, че ищецът не е получил ДМС за месец октомври 2024 г., както и за третото тримесечие за 2024 г.

Ответното дружество излага аргументи в подкрепа на становището си, че допълнителното материално стимулиране е една правна възможност, а не задължение и се определя по субективна преценка на работодателя. Сочи, че в 2 нито една разпоредба на „закона", както и в нито един от действащите в НЕК ЕАД вътрешни нормативни актове, имащи отношение към формирането на работната заплата, а така също и в индивидуалния трудов договор, респективно допълнителните споразумения към него, няма императивна норма, която да задължава работодателя безусловно да изплаща допълнително материално стимулиране на всеки един работник или служител на дружеството всеки месец или за друг период от време. Поддържа, че „ДМС" не е плащане с постоянен характер, като начисляването му, респективно неначисляването се определя по субективна преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Акцентира, че това плащане не е с постоянен характер, не е уговорено като елемент от основното трудово възнаграждение, като основанието и размера на средствата за ДМС не зависят единствено и само от качеството и количеството на положения труд.

На следващо място сочи, че в процесния случай Централната атестационна комисия в НЕК ЕАД е взела решение, отразено в Протокол № 17/04.11.2024 г. за неначисляването на допълнително материално стимулиране (ДМС) на А. Я. В. за третото тримесечие на 2024 г. Сочи, че неначисляването на ДМС за месец октомври 2024 г. е извършено по преценка на работодателя, където за месец октомври 2024 г. ищецът е получил коефициент „0" (без АМС) за нарушаване на Вътрешните правила за транспортно обслужване. Сочи, че към протокола е приложен и доклад до централната атестационна комисия от Директора на дирекция „Административна" за неспазване на вътрешни правила и ощетяване на дружеството.

Излага твърдения, че в чл. 9 от ВПРЗ /Вътрешни правила за работна заплата/ са регламентирани така наречените средства за „СТИМУЛИРАНЕ И НАГРАДИ", които съгласно чл. 9.1.2 от Вътрешните правила за работната заплата, се разпределят на база персонални оценки и проведено атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД, като процесът по атестирането и разпределението е подробно регламентиран в утвърдените от ИД на НЕК ЕАД, на 01.10.2024 г. Правила за атестиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД.

На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че не му е начислено ДМС за процесния период в следствие на наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със заповед № ЧР-01-82/06.01.2023 г, издадена от изпълнителния директор на НЕК ЕАД. Сочи, че същата е породила правно действие, считано от 08.01.2025 г. и е неотносима към правния спор по настоящето дело.

По изложените съображения ответното дружество моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Ангажира писмени доказателства и претендира заплащането на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощника си – адв. С., който моли за уважаване на предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба, като претендира разноски съгласно представен списък.

Ответното дружество се представлява от юрисконсулт К., който оспорва 3 предявения иск и моли за отхвърлянето му с присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В депозирана пред съда писмена защита акцентира върху нормите на трудовото законодателство, които задължават работодателя да изплаща на работниците и служителите единствено онези съставни части от трудовото възнаграждение, които имат постоянен характер. Сочи, че съгласно вътрешните правила на НЕК ЕАД възнагражденията с постоянен характер са изчерпателно изброените в чл. 7.1.3, а именно: възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит; за по–висока лична квалификация; за положен нощен труд; за време за разпореждане на работодателя; за положен извънреден труд; за работа под земята; за работа на официални празници; за работа по вътрешно съвместителство и други, определени в индивидуалния трудов договор или допълнителните споразумения към него. Поддържа, че от така изброените елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер за ищеца се отнасят: основното месечно трудово възнаграждение, възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит, времето за разпореждане на работодателя и времето за положен извънреден труд. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ като за процесния период е изплатил на ищеца всички възнаграждения, имащи характер на трудови. На следващо място въвежда твърдения, че допълнителното материално стимулиране не е задължение на работодателя, а единствено правна възможност, като е в неговата компетентност да определи кръга лица, които да получат ДМС, като преценката му за това не подлежи на съдебен контрол.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа:

Не се спори по делото, а и от приложения по делото трудов договор № 219989/20.01.2021 г., се установява, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на посочения трудов договор, със сключването на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор". С договора е уговорен 8 часов работен ден, основно месечно възнаграждение от 1008,00 лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение за продължителна работа от 3,6 % (по 0.6 % за всяка прослужена година), като изплащането на основното и допълнителното трудово възнаграждение се извършва на два пъти: авансово в края на текущия месец и окончателно в началото на следващия отработен месец. Посочено е в договора, че за неуредените в него условия се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, КТД, правилника за вътрешен трудов ред, длъжностна характеристика, вътрешните правила за работната заплата и останали вътрешни актове. Видно от отбелязване в трудовия договор ищецът е получил екземпляр от него.

От приложения по делото Акт за встъпване в длъжност се установява, че ищецът е постъпил на работа в ответното дружество на 20.01.2021 г.

Видно от приложените по делото допълнителни споразумения 4 уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение е изменяно няколко пъти, както следва: с допълнително споразумение № 976/30.06.2023 г. към трудов договор № 219989/20.01.2021 г. страните са уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1415,00 лв., считано от 01.07.2023 г.; с допълнително споразумение № 459/26.01.2024 г. към трудов договор № 219989/20.01.2021 г. страните са уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1450,00 лв., считано от 01.01.2024 г.; с допълнително споразумение № 514/12.02.2024 г. страните са уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1555,00 лв., считано от 01.03.2024 г.; с допълнително споразумение № 4362/18.07.2024 г. страните са уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1635,00 лв., считано от 01.07.2024 г., а с допълнително споразумение № 703/24.01.2025 г. страните са уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1670,00 лв., считано от 01.01.2025 г.