Решение № 195 от 02.07.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Нови пазар, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620100409 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявен е главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, за прогласяване на нищожността на Договора за паричен заем *** № *** г., целият с цена 3921,00 лв.

Предявени са и евентуални искове, както следва:

1/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, за прогласяване на частичната нищожност на договора, относно клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем *** № *** г., относно таксата за експресно разглеждане на заявлеинето за паричен заем в размер на 1069,20 лв. Цената на този иск е посочена в размер на 1069,20 лв. и

2/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за нищожност на клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем *** № *** г., относно клаузата за неустойката за недадено обезпечение на кредитора в размер на 712,80 лв. Цената на иска е 712,80 лв.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за паричен заем *** № *** г. за сумата от 1 700 лв. при ГЛП от 40,32 % и ГПР 49,37%.

Съгласно чл. 1, ал.3 от договора е уговорена клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1069,20 лв.

1

Освен това е предвидена неустойка съгл. чл. 4, ал.2 от договора в размер на 712,80 лв.

Ищецът твърди, че клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите, както и клаузата по чл. 4, ал.2 от договора, за заплащане на неустойка са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл. 21, ал.1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК и при условие на евентуалност сочи, че те са нищожни поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения ГПР е в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Ищецът твърди, че неустоечната клауза в договора е нищожна, както и договорната лихва. Твърди, че същите не са договорени индивидуално и с това се явяват нищожни на основание чл. 146, ал. 2 ЗПК. Твърди, че посочената неустойка излизала от обичайната й обезпечителна функция и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора, поради което е нищожна.

Ищецът твърди, че с уговарянето на посочената неустойка е нарушен чл. 18, ал. 4, чл.

21, ал.1, чл. 33, ал.1 от ЗПК. Счита, че договорената договорна лихва е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Ищецът сочи, че като не е включена в ГПР сумата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения.

Ищецът счита, че целият договор е нищожен и следва да се прогласи тази негова нищожност, евентуално да прогласи за нищожна клаузата за неустойка и тази за таксата за експресно разглеждане на документи.

От ответната страна „Вива Кредит“ ООД е постъпил писмен отговор по иска.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Според него посочената разпоредба не изисквала да се посочи математически алгоритъм за изчисление на ГПР. Счита, че приложимия по договора ГПР е правилно посочен. Ответникът сочи, че неустойката обезпечава липсващите гаранции за кредитора за връщането на дадената в заем сума. Относно твърдението за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 11 и 12 ЗПК, ответникът прави възражение, като сочи са изпълнени всички изисквания на закона за посочване на условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди, че не е нарушен чл. 11, ал.2 ЗПК, тъй като договорът не бил сключен при общи условия.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Според него посочената разпоредба не изисквала да се посочи математически алгоритъм за изчисление на ГПР. Счита, че приложимия по договора 2

ГПР е правилно посочен.

Ответникът сочи, че неустойката обезпечава липсващите гаранции за кредитора за връщането на дадената в заем сума. Относно твърдението за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 11 и 12 ЗПК, ответникът прави възражение, като сочи са изпълнени всички изисквания на закона за посочване на условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди, че не е нарушен чл. 11, ал.2 ЗПК, тъй като договорът не бил сключен при общи условия. Ответникът оспорва твърдението за нищожност на посочената в договора неустойка, като сочи, че тя обезпечава вредите, които би получил кредитора в случай на неизпълнение на задълженията на потребителя, съгл. чл. 92 ЗЗД. Оспорва твърдението, че неустойката била в противоречие с чл. 71 ЗЗД. Оспорва твърдението, че договорената неустойка е следвало да се включи в ГПР, а нейното включване би довело до нарушаване на чл. 19, ал.3 от ЗПК. Сочи, че посочената разпоредба не включва разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Неизпълнението на задължението по обезпечаване на кредита било условно задължение, което не се включва в ГПР.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на Договор за паричен заем *** № *** г.

Договорът е сключен с предмет заем на парична сума от 1700 лв.

Съгласно договора, в чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят бил заявил преди подписване на договора, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставяна от кредитора, което било декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване.

Съгласно посоченото в ал. 3, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1616,10 лв.

Съгласно чл. 2 от договора, заемателят се задължавал да върне заетата сума, при посочените условия, както следва: 106,94 лв. погасителна вноска, в която са включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема 60 седмици, а 3 броят на погасителните вноски е 30; посочени са датите на вноските, при ГЛП по заема – 40,32 % и ГПР от 49,37 %.

Към договора е приложен погасителен план, както и приложимите общи условия за неговото сключване.

По правото:

По своя характер, сключения между страните договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи, които правят договора недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в чл.1, ал. 2 и 3 такава, относно заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 1069,20 лв.

Съдът намира, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, което да налага отделно заплащане за нейното предоставяне. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престацията на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Разглеждането на подадената от заемателя заявка за отпускане на паричен заем е част от процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими административни разходи. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като такива са онези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. От 4 своя страна и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 - 4 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че посоченото в чл. 1, ал.2 и ал.3 от договора, задължение за плащане на такса за експресно разглеждане на документи представлява нарушение на чл.

10а, ал.2 от ЗПК. Предвид на наличието на изрична забрана съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, то сключения договор за допълнителни услуги явно заобикаля законните забрани и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата се явява нищожна.

Следователно, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Неравноправна клауза, съгласно сключения договор за паричен заем е и тази относно посоченото в чл. 4, ал.1 обезпечение на договора, което следва да се предостави от заемателя. Съгласно посоченото в договора, заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на сумата по договора да представи едно от посочените в чл. 4 ал.1, т.1 и 2 обезпечения – поръчител, физическо лице с поставени към него изисквания относно възраст, трудова заетост, доходи, и лични кредитни и други задължения, или съгл. т. 2 да представи банкова гаранция. Съгласно посоченото в чл. 4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 712,80 лв.

Съдът намира, че посочената неустойка обслужва кредитора, който към момента на сключване на договора поставя с него условие, което има значение за кредитната платежоспособност на заемателя и е условие за сключване на самия договор. Така посоченото в чл. 4 от договора за заем условие, утежнява положението на заемателя, като го задължава с изплащането на сума, посочена в чл. 4, ал.2 от договора, дължима като неустойка за неизпълнение на задължение, което няма пряко отношение към отпускането на кредита, а към неговото обезпечаване. Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Практически смисълът на поставените в договора условия, в т.ч по неговото обезпечаване, представляват комисионна за действие, свързано с усвояването на кредита. В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно акцесорно задължение на заемателя, а не на основното му задължение да върне предоставената му в заем сума и не служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението му. След изтичане на предвидения в клаузата 3-дневен срок, неустойката става дължима и започва да се изплаща от заемателя въпреки, че към този момент не са настъпили вреди за заемодателя и няма яснота дали въобще ще настъпят за да бъдат обезщетени. Същата става част от общото задължение, което вече става в размер на 3921 лв. и се дължи също като част от месечната погасителна вноска, която според посоченото в договора става вече в размер на 130,70 лв. С това, уговорената неустойка води до оскъпяване на предоставения заем и реално заемодателят получава една допълнителна сума над допустимия съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК лимит, а самата неустойка 5 излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.