Определение № 2660 от 03.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2660 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502474 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк. Д.И., против Разпореждане № 22219/31.07.2024г. по ч.гр.д.№ 13274/2024г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което се отхвърля изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника С. Т. П., ЕГН – **********.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителе лист относно всички вземания претендирани със заявлението.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли частично заявлението по чл.417 от ГПК, Районният съд излага основни съображения, че съгласно посоченото в договора за потребителски кредит размерът на отпуснатия кредит е 700 лв. за срок на договора от 60 месеца, като е предвидена възнаградителна лихва в размер на 959,90 лв. В тази връзка общата стойност за връщане по кредита възлиза на 1 659,90 лв. Основният лихвен процент в момента на сключване на договора за 1 потребителски кредит е в размер на 3,64% към 01.10.2023 г. съгласно обявения основен лихвен процент на сайта на БНБ, което означава, че законната лихва за забава към момента на сключване на договора на датата 13.10.2023 г. е в размер на 13,64%. При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие, или в противоречие с добрите нрави подлежат на отчитане естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности, златото и недвижимите имоти, през процесния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В случая кредитът е необезпечен и възнаградителната лихва е в размер на 41,15%, което се явява повече от трикратния размер на законната лихва за забава към момента на сключване на договора, а именно – 40,92%. Районният съд посочва, че размерът на възнаградителната лихва надвишава размера на отпуснатата сума, който потребителят реално получава, въпреки че посоченият в договора годишен лихвен процент по кредита е в размер на 41,15%. Предвид и срокът на договора, този размер на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Районният съд аргументира, че тъй като възнаградителната лихва е основна престация по договора за кредит, без нея същият не би се сключил от страните. Налага правен извод, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност и на целия договор, като исканията на заявителя противоречат и на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Районният съд посочва, че не може да се присъди и чистата стойност на кредита, защото, договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД /а не на осн. чл. 22 от ЗПК/ и чл. 23 от ЗПК не намира приложение, и на следващо място, в извлечението от счетоводните книги липсва информация за остатъчния размер на чистата стойност на кредита, доколкото плащанията са прихващани и по другите задължения по договора.

С частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени възражения срещу правните изводи на атакувания съдебен акт. Поддържа, че размера на договорната лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва и че 2 не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. Счита, че проверката на съда следва да се ограничи само до редовността на предоставеното извлечение от външна страна, без да се преценява дали в действителност съществува удостовереното в него вземане. Отделно, излага доводи, че извлечението от счетоводните книги отговаря на всички изисквания на чл.417 и чл.418 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. Съгласно приложеното Извлечение от счетоводни книги, издадено на 11.07.2024г., размерът на изискуемата главница е 692,56 лв., размерът на изискуемата договорна /възнаградителна/ лихва за период от 25.01.2024г. към 25.06.2024г. е 140,37 лв., обезщетението за забава върху просрочената главница за период 25.01.2024г. – 11.07.2024г. в размер на 7,32 лв. Посочена е обща сборна сума като задължение в размер на 840,25 лв. Обоснован е изводът е на Районния съд, че липсва информация за остатъчния размер на чистата стойност на кредита, тъй като от заявлението по чл.417 от ГПК и в приложения към него Договор за потребителски кредит № 720031271785 става видно, че плащанията на длъжника са прихващани и по други задължения по договора.

Съгласно разпоредбите на чл.417 и чл.418 от ГПК – вземането следва да се основава само на приложения към заявлението документ, от чието съдържание трябва да се удостоверява, че е подлежащо на изпълнение срещу длъжника. В конкретния случай, документът не е редовен от външна страна, по тази посочена причина.

Правилни са изводите на Районния съд, че не би могло в полза на кредитора да се присъди поне чистата стойност на кредита. Това е така, тъй като договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, защото кредитът е необезпечен и възнаградителната лихва е в размер на 41,15%, тоест повече от трикратния допустим размер за начисляване на законната лихва за забава към момента на сключване на договора, която е в размер на 40,92% /към датата 13.10.2023 г./.

Разпореждането потвърждаване. се явява законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

3 подлежи на

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 22219/31.07.2024г.

13274/2024г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4