Решение № 521 от 04.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 521

Стара Загора, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20257240700635 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.284 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на И. Т. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която в обективно и субективно съединение са предявени иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000лв за неимуществени вреди, причинени от не издаване на медицинско направление за специалист дерматолог от лекаря при Медицински център към Затвора в град Стара Загора в периода от 06.2023г до датата на предявяване на исковата молба 10.06.2025г и иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв за неимуществени вреди, причинени от това, че в периода от 17.05.2025г до 21.05.2025г ищецът не е отведен за извършване на образно изследване и преглед от лекар-специалист, въпреки че на 17.05.2025г при падане в банята е наранил китката на дясната ръка, от което е получил натъртване, установено от образно изследване, извършено едва на 21.05.2025г. Ищецът твърди, че в периода от 06.2023г до 10.06.2025г многократно е искал от лекаря при МЦ към Затвора в град Стара Загора да му издаде направление за специалист дерматолог, защото този лекар го е лекувал, но не успешно и страданието му се е разпространило с обриви по цялото тяло. Освен физически страдания е следвало да ползва престой на открито с дълги панталони, което увеличавало сърбежите от обривите. По силата на специално разрешение е могъл да излиза на открито с удобни за него дрехи, но е изпитвал неудобство. Получавал е обещания от лекаря при МЦ към Затвора в град Стара Загора, че ще бъде прегледан от специалист дерматолог, но при последното му искане е бил изгонен от кабинета на лекаря. На 28.04.2024г е преместен в Затвор Стара Загора след закриване на ЗОЗТ в село Черна гора. Отново ходил до лекаря при МЦ, но едва след като се появили обриви по цялото тяло му били назначени кръвни изследвания. При един от прегледите му назначили мехлем, който не трябвало да се нанася на открити рани и това му причинило допълнителна болка. През април 2025г при поредно посещения лекарят в МЦ му съобщил, че му издава МН за специалист дерматолог, което не му било показано. След около две седмици попитал за МН, но бил изгонен от кабинета с обяснението, че има много работа. На 53-я ден след съобщението, че е издадено МН и три дни след подаване на настоящата искова молба бил изведен на дерматогол. Недоволен е от това, че не бил своевременно изведен на лекар. През цялата 2023г и 2024г му е отказван преглед от специалист и едва през юни 2025г е изведен на преглед при такъв. След април 2025г се записвал за преглед, но лекарят в МЦ не го приемал, защото знаел, че отива по повод искане за МН за специалист. Същият лекар му е оказал помощ на 17.05.2025г по повод падане в банята и нараняване на китката на дясната ръка като му е дал и болкоуспокояващи, но едва на 21.05.2025г е изведен в ЦСМП в град Стара Загора за извършване на образно изследване.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на предявения иск с твърдения, че по силата на чл.135 от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанието е устното или писмено разпореждане на Началника на Затвора за извеждане на лишен от свобода за външен консултативен преглед по преценка на лекаря, но не и медицинското решение на последния дали има необходимост от консултация със специалист. Освен това от събраните доказателства се установява, че ищецът не е бил лишен от медицинска помощ, а резултатът от консултативния преглед и от образното изследване потвърждават, че не са били налице и условията по чл.135 от ЗИНЗС за лечение, извън МЦ при Затвора в Стара Загора. Ответникът твърди, че искът е недопустим за времето от юни 2023г до 17.01.2024г, поради силата на присъдено нещо. С Решение по адм.д.№47/2024г по описа на АС е разрешен материално правния въпрос за поставяне на ищеца в положение, несъвместимо със забраната по чл.3 от ЗИНС.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция, аргументирано със събраните по делото доказателства за предоставена медицинска помощ и преценката на лекаря дали е небоходима консултация със специалист.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Искът с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е допустим и за периода от 06.2023г до 17.01.2024г по аргумент от обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решението по адм.д.№47/2024г по описа на АС Стара Загора. Предмет на разрешеното със сила на пресъдено нещо право на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС е неосигуряване на медицинско обслужване в ЗОЗТ "Черна гора" за периода от края на месец ноември 2018г до 17.01.2024г, поради липса на лекар на пълно работно време в ЗОЗТ "Черна гора", наложило конвоиране на ищеца на 04.01.2023г, 16.01.2023г и 30.01.2023г до МЦ в Затвора Стара Загора, през които дни не е могъл да работи и да намали срока на лишаването от свобода. Установено е между страните, в мотивите към Решението по адм.д.№47/24г по описа на АС Стара Загора, че в периода от 01.08.2018г до 12.06.2023г медицинското обслужване в ЗОЗТ "Черна гора" се е осъществявало от МЦ при Затвор Стара Загроа, а от 13.06.2018г до 17.01.2024г е сключен граждански договор с фелдшер. Настоящата искова претенция е основана на твърдение, че в периода от 13.06.2018г до 10.06.2025г лекарят от МЦ при Затвор Стара Загора не е издал исканото от него МН за специалист дерматолог. Конкретно са посочени дати в исковата молба -16.06.2023г, 14.07.2023г, 21.07.2023г, 31.08.2023г, 13.10.2023г, 16.01.2024г, на които е извършвано посещение при лекаря в МЦ при Затвор Стара Загора, но искането за МН не е било удовлетворено, въпреки кожното страдание и това, че само този лекар може да издаде МН, тъй като той има функциите на техен личен лекар по силата на закона.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2025г съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: през 2023г ищецът е пребивавал в ЗОЗТ Черна гора, където е приеман от фелдшер, но който поради това, че не обслужва лишените от свобода като техен личен лекар, нито е лекар, няма правомощията по чл.135 от ЗИНЗС. През 2024г и 2025г ищецът е записван за преглед при лекаря в МЦ при Затвор Стара Загора на посочените в исковата молба дати, което е констатирано от представените в оригинал нарочни книги, върнати на ответника, поради липса на необходимост - няма спор по тези факти, но е приеман по преценка на лекаря, според здравословното му състояние. Безспорно между страните и доказано по делото е, че МН за лекар дерматолог е издадено на 12.06.2025г, след подаване на исковата молба до съда. Безспорно е и, че на 21.05.2025г е извършено боразно изследване по повод на внезапно настъпило увреждане на здравето - травма на 17.05.2025г. Спорните между страните факти, за чието установяване на ответника е указано да предостави информация са дататие, на които ищецът е бил преглеждан от лекар по повод на страданието, проявено с обриви по тялото. Представена е медицинска справа за проведените прегледи и консулатции със специалисти, в която е вписано, че на 07.10.2024г е установен алергичен дерматит, а по повод на тази диагноза ищецът е приеман от лекаря на 24.02.2025г, на 10.03.2025г, на 13.04.2025г, на 14.05.2025г и на 02.06.2025г. В справката е посочено, че и на 13.04.2025г е издадено направление за дерматолог, което е оспорено от ищеца. За установяване на истината за този факт ответникът е задължен да представи електронното медицинско досие на ищеца за периода от 29.04.2025г до 02.06.2025г. В отговор с писмо на лист 79 е посочено, че заверено копие на електронно медицинско досие не може да бъде представено, тъй като директорът на МЦ няма разрешен достъп до него. Представя се извлечение от програмен продукт Хипократ, воден в МЦ при Затвора за удостоверяване на издадените медицински направления, извлечение от Амбулаторен журнал относно извършените прегледи на 13.04.2025г и на 02.06.2025г, Амбулаторен лист от 12.06.2025г и Медицинска справка от 12.01.2026г. Видно от Амбулаторния журнал на 13.04.2025г е вписано "направление кожен специалист", но това вписване не доказва издаването му, първо защото в чл. 13 от Наредба №2/22.03.2010г за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода е определено съдържанието на Амбулаторния журнал, което означава, че той може да бъде удостоверителен документ само за тези медицински данни -пациент, диагноза и предписано лечение, а на второ място, защото МН е издадено тогава, когато е съставено в съответната му форма за валидност, а не когато е вписано твърдение, че такова е издадено. МН от 13.04.2025г по делото не е представено, поради което в оспорената справка е представена невярна информация относно издадено МН на 13.04.2025г - ето защо справките, които не са издадени по силата на закона за удостоверяване на факти са писмени твърдения на длъжностни лица при ответника, за които производство за оспорването им не се открива. Проверява се дали твърдените писмено факти съществуват. С АЛ от 12.06.2025г - първичен медицински документ с удостоверително материално правно значение, е установено извършване на преглед на ищеца на тази дата, следваща 10.06.2025г, когато е сезиран съда, в който е отразен номера на издадено направление за специалист дерматолог, приложено по делото преди протокола за първо съдебно заседание. Следователно твърденията на ищеца, че има страдание от дерматит, но не му е издавано направление за дерматолог от лекаря в МЦ при Затвор в Стара Загора са верни, но първо това състояние е констатирано на 07.10.2024г, съгласно медицинската справка с неоспорено съдържание по отношение на този факт. Второ, видно от Решението по адм.д.№47/24г по описа на АС Стара Загора за периода от 2018г до 17.01.2024г той не е имал оплаквания от качеството на медицинската помощ, а от нейната липса в ЗОЗТ Черна гора. Следователно началният момент на периода на страданието не е юни 2023г, както се твърди в исковата молба, а не по-рано от началото на месец октомври 2024г. Трето, ищецът е приеман, диагностициран на 07.10.2024г, лекуван и преглеждан на безспорните между страните дати, с издадено на 12.06.2025г МН за специалист дерматолог, поради прогресия на проявите, но без подобрение. Тези факти са посочени от ищеца като пораждащи имуществената отговорност на ответника за вреди от нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, но те по определение на закона и подзаконовите нормативни актове не са дейност по изпълнение на наказанието и нямат признаците на състава по чл.284 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция е явно неоснователна. Същото се отнася и за втория кумулативно предявен иск - ответникът не носи отговорност за некачествена и/или не навременна медицинска помощ, а дължи само да осигури материално-битовите условия за медицинско обслужване и за изпълнение на предписанията на медицинските специалисти като се даде разпореждане за извеждане на лишен от свобода за преглед или лечение, извън МЦ или СБАЛ при Министерство на правосъдието. По-ясно казано: ако лекарят бе издал направление за преглед от специалист, но лишен от свобода не е изведен, поради липса на съответното разрешение от началника на Затвора, или поради други организационни забавания и пречки, които са във власта на длъжностните лица по изпълнение на наказанията, тогава поведението на органите по изпълнение на наказанията може да се проверява за съответсващо на състава на чл.284 от ЗИНЗС. Спазването на стандартите, добрите медицински практики и качеството на медицинската помощ, оказвана от лекарите в МЦ при Затворите, не е под контрола на ГД "ИН", защото не представлява упражняване на изпълнително разпоредителна власт за изпълнение на наказание. ГД "ИН" отговаря за осигуряване на обективна възможност за медицинско обслужване, както и за изпълнение на предписанията на медицинските специалисти, но не и за качеството на оказаната медицинска помощ. Материално-битовото осигуряване, оборудване с техника, снабдяване с лекарства се орагнизират от ГД "ИН", но медицинската дейност - диагностика, лечение, профилактика, включително спешна медицинска помощ, която се оказва от МЦ при Затворите - чл. 134 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, е задължение и отговорност на медицинските специалисти. Осъществяването на двете различни по предмет и естество дейности е нормативно разграничено в чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП, приет с ПМС №159/17.07.2003г, както и чл.3 и чл.4 от Наредба №2 /22.03.2010г. - контролът върху медицинската дейност е на Министъра на здравеопазването, не и на ГД "ИН", нито на Министъра на правосъдието. Изпращането на консултативни прегледи и специализирани изследвания, за което се изсиква разпореждане на Началника на Затвора е по предписание на медицинските специалисти тоест органите по изпълнение на наказанието дължат обективната възможност да се ползва медицинското направление. Неговото издаване е медицински въпрос на качествено, своевременно и достъпно лечение на пациента, независимо от неговото положение. Пред тези права на медицинска помощ гражданите са равнопоставени, като на лишените от свобода се дължи от страна на органите по изпълнение на наказанието създаването на обективна възможност да имат достъп до медицинско обслужване, за да ги упражнят. Корелативните задължения обаче са на медицинските специалисти и изцяло въпрос на медицински знания е дали правилно лекарят ще прецени нуждата от консултативен преглед, съответно ще предпише и правилната терапия. По тази причина в чл.137 ал.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода е предоставено правото да поискат за своя сметка консултация със специалист, когато не са съгласни с диагнозата и/или лечението, а органите по изпълнение на наказанието са длъжни да осигурят достъп на специалиста до пациента, а съответно и да го изведат, ако му бъдат назначени специализирани медицински дейности. Ищецът от това си право не се е ползвал, поради което изцяло неоснователна е първата, но и втората искова претенция. Недоволството от липсата на резултат от провежданото от лекаря в МЦ на Затвора Стара Загора лечение има своето разрешение в чл.137 ал.1 от ЗИНЗС, но не е фактически състав на чл.284 ал.1 от същия закон.

Разпечатката съдържа 14 от 21 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02a9f6df-1628-406d-9403-2f77d775402e