Решение № 49 от 29.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500461 по описа за 2023 година

С Решение № 260/30.06.2023 г. по гр. д. № 236/2022 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, Л. Б. Ц., като наследник на Ц. Д. Т. да заплати на „Уникредит Булбанк“АД сумата 13 822.05 лв. – главница по договор за банков кредит № 577/0033 от 25.06.2013 г.; сумата 11 395.82лв. - договорна лихва за периода 29.03.2017 г.-29.03.2022 г. и сумата 41,06лв. (в размер на поисканото) - такси по кредита за същия период, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2022г. до окончателното изплащане, като за разликата до 15 824.80 лв. по главницата и за разликата до 18 916.13 лв. по договорната лихва за периода от 25.12.2015 г. до 28.03.2017 г. отхвърлил исковете като погасени по давност.

Отхвърлил предявения от „Уникредит Булбанк“АД против Л. Б. Ц. иск за заплащане на сумата 240.57 лв. разходи по кредита, като неоснователен.

Осъдил на осн. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, А. Б. Ц., като наследник на Ц. Д. Т., да заплати на „Уникредит Булбанк“АД, сумата 13 822.05лв. – главница по договор за банков кредит № 577/0033 от 25.06.2013 г.; сумата 11 395.82 лв.

- договорна лихва за периода 29.03.2017 г.-29.03.2022 г. и сумата 41,06 лв. (в размер на поисканото) - такси по кредита за същия период, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 15 824.80 лв. по главницата и за разликата до 18 916.13 лв. по договорната лихва за периода от 25.12.2015 г. до 28.03.2017 г. отхвърлил исковете като погасени по давност.

1

Отхвърлил предявения от „Уникредит Булбанк“АД против А. Б. Ц. иск за заплащане на сумата 240.57 лв. - разходи по кредита, като неоснователен.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. Ц. и А. Б. Ц. да заплатят на „Уникредит Булбанк“АД, сумата 7 115.85 лв. за направени по делото разноски, а на осн. чл. 78, ал.

6 ГПК да заплатят на ПлОС сумата 300 лв. направени по делото разноски.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Уникредит Булбанк“АД да заплати на Л. Б. Ц. сумата 111.51 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от адв. М. К. – особен представител на ответника А. Б. Ц.. Моли съда да го отмени и да отхвърли исковете против ответницата като неоснователни. Длъжникът Ц. Д. Т. не е уведомена редовно за предсрочната изискуемост на кредита. С изтичането на 5-годишния срок вземането е погасено по давност към 25.01.2021 г. , а исковата молба е подадена на 29.03.2022 г.

Поддържа възраженията за недействителност на договора на осн. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

В писмения си отговор ищецът „Уникредит Булбанк“АД чрез пълномощника адв. Д. Е. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения по въведените в жалбата оплаквания. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца „Уникредит Булбанк“АД чрез пълномощника адв. Г. С.. Съдът неправилно е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като тя започва да тече от падежа на конкретната погасителна вноска. Този извод противоречи на практиката на ВКС и на Тълкувателно решение № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите за неправилност на решението в тази част. Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба „Уникредит Булбанк“АД твърди, че с договор за банков кредит от 25.06.2013 г. е отпуснала на Ц. Д. Т. кредит в размер на 38 000 лв. с краен срок на погасяване 25.06.2023 г. На 25.12.2015 г. кредитополучателката е преустановила плащанията, поради което е изготвено уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Общият размер на дължимите суми е 70 045.15 лв., от които: 31 649.61 лв. главница, 37 832.27 лв. лихви по договора за кредит, 481.14 лв. разходи по договора и 82.13 лв. такси. При връчване на уведомлението е установено, че същата е починала.

Искането е за осъждане на нейните наследници Л. Б. Ц. и А. Б. Ц. всеки един от тях да заплати половината от общо дължимите суми, а именно: 15 824.80 лв. главница, 2

18 916.13 лв. непогасени лихви, 240.57 лв. разходи и 41.06 лв. такси.

В писмения си отговор ответниците Л. Б. Ц. и А. Б. Ц. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК са оспорили исковете по основание и размер. Въведени са възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като не е подписан от кредитополучателката, а от друго лице без представителна власт, а в погасителния план са посочени други лица, различни от кредитополучателката. Кредитът не е усвоен и получен от нея. Договорът за кредит е нищожен, тъй като шрифтът е по-малък от 12; не съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент и ГПР по кредита и общата дължима сума към датата на сключването му. Договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Уведомлението за предсрочна изискуемост не е връчено редовно. Направено е и възражение за погасяване на вземанията по давност.

В хода на производството ответникът Л. Б. Ц. е бил представляван от упълномощен процесуален представител – адв. Т. Т., който е оспорил предявените искове. Кредитът е бил изтеглен от неговия наследодател. Ответникът не е знаел за него. Не е сключена и застраховка за имота.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

С Договор № 577/0033/25.06.2013 г. „Уникредит Булбанк“АД отпуснала на Ц. Д.

Т. кредит в размер на 38 000 лв. за закупуване на недвижим имот. Годишният лихвен процент върху редовен дълг е в размер на променлив базов лихвен процент (БЛП) към датата на договора – 1.228% и фиксирана надбавка от 7.972% - общо 9.200% (т. 4а).

Годишният лихвен процент, начисляван върху редовния дълг при просрочие на главница и/или лихви е в размер на БЛП, увеличен с надбавка от 2 пункта – 3,228% и фиксираната надбавка от 7.972% - общо 11.20% (т. 4б.1). Годишният лихвен процент, начисляван върху просрочена главница, е в размер на БЛП, увеличен с надбавка от 2 пункта – 3.228% и надбавка за просрочена главница от 10 пункта – общо 13.228% и фиксирана надбавка в размер на 7.972% - общо 21.20% (т. 4б.2). Съгласно т. 4А от договора годишният процент на разходите, изчислен към датата на сключването му, при редовно обслужване на кредита и лихвите по т. 4, е в размер на 10.3986%.

Дължимите такси и комисиони съгласно т. 5 са за администриране на кредита при отпускане – 0.95%, за управление за всяка следваща година или част от нея – 0.043% месечно и за ангажимент – 1.20%. Срокът за усвояване на кредита е 25.09.2013 г. по посочена сметка. Изплащането на кредита е на анюитетни вносски за периода от 25.06.2013 г. до 25.06.2023 г. Изготвен е погасителен план, включващ вноските по кредита, считано от 25.07.2013 г. до 25.06.2023 г., всяка от които включва вноски по главница, лихви и такси, конкретно посочени по размер.

Договорът за кредит е подписан от П. Д. К. и това се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза. Тя е пълномощник на кредитополучателката Ц. Д. Т. въз основа на Пълномощно рег. № 2709/27.05.2013 г. с 3 права да подаде пред „Уникредит Булбанк“АД документи за предоставяне на кредит от името и за сметка на упълномощителя и да подпише договор за ипотечен кредит в размер до 50 000 лв., със срок до 10 години, при лихвен процент 9.20%, изплащан чрез анюитетни вноски. Упълномощена е и да закупи недвижим имот, находящ се на конкретно посочен адрес в гр. Бяла Слатина.

Пълномощникът П. Д. К. – сестра на кредитополучателката Ц. Д. Т., е разпитана като свидетел по делото. Сестра й договорила с банката условията по кредита, който бил изтеглен за закупуване на жилище – апартамент. След това трябвало да си отиде в Испания и упълномощила свидетелката, която подписала документите пред банката.

Кредитът е обезпечен с вписана законна ипотека върху закупения с отпуснатата сума недвижим имот (Нотариален акт за покупко-продажба № 36, том 3, рег. № 3380, дело № 583/25.06.2013 г. на Нотариус Г. Х.а и молба изх. № 18/25.06.2013 г. на „Уникредит Булбанк“АД до Агенция по вписвания).

От двете заключения на съдебно-икономическата експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че целият кредит е усвоен на 26.06.2013 г. и плащания по договора са извършвани до 25.12.2015 г. Издължените суми за главница са в размер на 6 350.39 лв., за лихви върху редовна главница – 7 624.37 лв., за лихви върху просрочена главница – 411.24 лв., за такси и комисионни - 438.21 лв. Размерът на дължимите по договора суми към 12.09.2022 г., когато препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответницата, възлиза на 61 081.13 лв., от които: главница - 31 649.61 лв., лихва от 25.12.2015 г. до 12.09.2022 г. – 28 306.66 лв. и такса за управление за същия период – 1 124.86 лв. Видно от Приложение № 1 към заключението, начисленият по кредита лихвен процент (възнаградителна лихва) е в размер на 9.200% при сключване на договора, а след това е по-нисък – от 8.942% до 7.814% към септември 2022 г.

На 20.08.2020 г. до кредитополучателката е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите изцяло изискуеми суми по кредита.

Поканата не е връчена, тъй като, видно от отбелязването върху нея, Ц. Д. Т. е починала. От приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт от 28.12.2015 г. се установява, че смъртта на кредитополучателката е настъпила на 04.12.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са предявени от „Уникредит Булбанк“АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ за осъждане на ответниците Л. Б. Ц. и А. Б. Ц., да заплатят на ищеца - всеки един от тях, суми в размер на: 15 824.80 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, 18 916.13 лв. непогасени лихви, 240.57 лв. разходи и 41.06 лв. такси, дължими по отпуснат на наследодателката им Ц. Д. Т., поч. на 4

04.12.2015 г. банков кредит с Договор № 577/0033/25.06.2013 г.

В частта, с която предявените срещу Л. Б. Ц. искове са уважени до размер на 13 822.05 лв. главница, 11 395.82лв. договорна лихва за периода 29.03.2017 г.-29.03.2022 г. и сумата 41,06лв. такси по кредита за същия период, ведно със законна лихва върху главницата от 29.03.2022г. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от този ответник и е влязло в сила.

Решението в обжалваните части – в частта, с която са уважени предявените искове против А. Б. Ц. и в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, е правилно и законосъобразно, а подадените срещу него въззивни жалби от ищеца и ответницата са неоснователни.

Безспорно по делото е възникването на облигационни отношения между ищеца и наследодателката на ответницата по сключен договор за банков кредит. Договорът за кредит е сключен от пълномощник на кредитополучателката, който е действал в обема на предоставената му представителна власт, видно от пълномощното.

Договорът за кредит е действителен, съответно – неоснователни са въведените от ответницата възражения за неговата нищожност. Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в редакция към ДВ бр. 18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Съгласно чл. 4 разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот – т. 2 и договори за кредит с цел придобиване или запазване правото на собственост върху земя или друг недвижим имот, включително сграда, която е построена или предстои да бъде построена – т. 3. Видно от договора, ищцовата банка е отпуснала на наследодателката на ответницата кредит за закупуване на недвижим имот и е обезпечила вземанията си с ипотека върху закупения имот. С оглед на това, приложими спрямо договора са единствено разпоредбите на чл. 5, 6, 16 – 18 и 25 от ЗПК, но не и тези на чл. 10, ал. 1 (отделно от това, към датата на сключване на договора разпоредбата не е предвиждала изискване за размер на шрифта на договора не по-малък от 12), нито тези на чл. 11. Независимо от това, както е посочил и първостепенният съд, договорът за кредит съдържа уговорки относно начина на определяне на лихвените условия, ГПР, както и подписан от пълномощника погасителен план с конкретни размери на анюитетните вноски, включващи дължими суми по главница, лихви и такси.