Определение № 797 от 04.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. С., 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800500739 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищцата в първоинстанционното производство В. Й. К. срещу определение № 271 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което по нейна молба постановеното по делото определение № 91 от 07.02.2024 г. /с което производството по делото е прекратено по отношение на ответника „Б.И.“ АД, конституиран е друг ответник и в полза на „Б.И.“ АД са присъдени разноски/ е изменено в частта за разноските, като присъдените с определението от 07.02.2024 г. в полза на ответника „Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от размера от 1560 лв. с вкл. ДДС на размера от 1200 лв. с вкл. ДДС. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в частта, в която, след изменение на определение № 91 от 07.02.2024 г. по делото, е присъдено възнаграждение в размер на 1200 лв. с вкл. ДДС, като се иска отмяната му в тази част и постановяване на друго определение, с което се отхвърли изцяло искането на „Б.И.“ АД за присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ответника по частната жалба – първоначален ответник в първоинстанционното производство, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.

Й. К. срещу „Б.И.“ АД, с която са предявени главен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за плащане на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди и акцесорен иск с правно основание чл.

497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за забава.

С определение № 91 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман /след провеждане на първото по делото открито съдебно заседание/ производството по делото е прекратено по отношение на ответника „Б.И.“ АД 1 по искане на ищцата, направено с молба, депозирана на 04.01.2024 г., като ответникът „Б.И.“ АД е заменен с друг ответник - „Е.“ АД /конституиран със същото определение/, а в полза на „Б.И.“ АД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв. с вкл. ДДС.

С определение № 271 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено по реда на чл. 248 ГПК, постановеното по делото определение № 91 от 07.02.2024 г. е изменено в частта за разноските по молба на ищцата, като присъдените с определението в полза на ответника „Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от размера от 1560 лв. с вкл. ДДС на размера от 1200 лв. с вкл. ДДС.

Преди прекратяване на производството по делото по отношение на ответника „Б.И.“ АД същият е депозирал отговор на исковата молба. В отговора предявените искове са оспорени и са направени доказателствени искания. Отговорът обаче е бланков, като направените оспорвания не са конкретизирани /с изключение на първото, а именно, че не е налице застрахователно правоотношение с този ответник, тъй като от материалите по делото се установява, че застрахователната полица е сключена с „Е.“ АД, което е очевиден факт/. Доказателствените искания в отговора също са стандартни, като формулирането на същите дори не изисква детайлно запознаване с материалите по делото. В насроченото по делото първо открито съдебно заседание представител на „Б.И.“ АД не се е явил, депозирано е със закъснение писмено становище /изпратено чрез куриер в деня на заседанието, но след неговото приключване/, в което е наведено ново /преклудирано/ възражение за недопустимост на исковете, изложено е бланково становище по същество и е направен искане за присъждане на разноски в размер на 1560 лв. с вкл. ДДС.

В частната жалба са наведени доводи, че не са представени доказателства за реално сторени разноски, че не е представен списък по чл. 80 ГПК и че присъденото възнаграждение е прекомерно.

Видно от материалите по делото, представени са от ответника доказателства за реално сторени разноски в пълния претендиран размер /договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ, че сумата от 1560 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, е платена в брой от ответника, представено е и удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв.

Г./. По делото е представен и списък на разноските – същият е депозиран още преди подаване на отговора на исковата молба. Дори обаче да не бе депозиран такъв, това не води до извод, че на страната не следва да се присъждат разноски. От значение за уважаването или отхвърлянето на искането за разноски са наличието или липсата на доказателства за реално сторени разноски. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК води до загуба на правото страната, която не е представила списък, да иска изменение на решението /в случая – определението/ в частта за разноските /каквото искане страната не е правила/, но не се отразява на правото да й бъдат присъдени разноските, за които са представени доказателства и е направено искане да бъдат присъдени, дори списък по чл. 80 ГПК да не е представен.

Основателно е /но само частично/ единствено възражението в частната жалба за прекомерност на присъденото възнаграждение. Вярно е, че възнаграждението е в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият въззивен състав намира обаче, че дори този минимален размер е прекомерен в случая.

Както е видно от гореизложеното, самият ответник е съизмерил с минималния според наредбата размер на възнаграждението труда си по осъществяване на цялостната защита по делото в първоистанционното производство /тъй като в депозираното след първото по делото о. с. з. писмено становище е изложил становище по същество и е поискал присъждане на възнаграждение в първоначално претендирания размер от 1560 лв. с вкл. ДДС/. В случая обаче не е осъществена в цялост защитата на страната по делото, а възнаграждението е дължимо само за изготвения отговор на исковата молба, който, както се посочи, е бланков. Писменото становище, депозирано след 2 първото по делото о. с. з., не следва да се взема предвид, тъй като е депозирано несвоевременно /и също е абсолютно бланково, а наведеното с него възражение е преклудирано/. Мотивите на първоинстанционния съд във връзка с приетото в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438 от 2022 г., съобразно което съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, определени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се споделят изцяло от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд намира обаче, че и възнаграждение в размер на 1200 лв. с вкл. ДДС е прекомерно предвид гореизложеното, поради което същото следва да бъде намалено. Въззивният съд намира за съразмерно с положения труд /съобразно гореизложеното/ възнаграждение в размер на 600 лв. с вкл. ДДС.

С оглед всичко гореизложено обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която, чрез изменение на определение № 91 от 07.02.2024 г. в частта за разноските, са присъдени в полза на „Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 600 лв. с вкл. ДДС до размера от 1200 лв. с вкл. ДДС. В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 271 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта, в която, чрез изменение на определение № 91 от 07.02.2024 г. по същото дело в частта за разноските, са присъдени в полза на „Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ с вкл.

ДДС до размера от 1200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 271 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е изменено определение № 91 от 07.02.2024 г. по същото дело в частта за разноските, в останалата обжалвана част.

В частта, в която, чрез изменение на определение № 91 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман в частта за разноските, присъдените първоначално в полза на „Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от размера от 1560 лв. с вкл. ДДС до размера от 1200 лв. с вкл. ДДС определение № 271 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ихтиман не е обжалвано и е влязло в сила.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3