Решение № 98 от 26.02.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500782 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 84 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 603/2023 г. по описа на РС – Ботевград са отхвърлени предявените от Р. Ц. Ц. срещу С. Н. В., В. Н. Н., Г. М. И. и И. М. Х. обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС за признаване за установено, че Р. Ц. Ц. е собственик на поземлен имот от 301 кв. м., находящ се в землището на гр. Ботевград, м. „Ивановска рупа“, при съседи: имот с идентификатор *** и от две страни улица, представляващ поземлен имот от 300.5 кв. м., заключен между буквите АБВГДЕЖЗИКЛМА и оцветен в жълт цвят на скицата към заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице П.

В.П., която, приподписана от районния съдия, е неразделна част от решението, който поземлен имот е част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрени със заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 06.06.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. Ботевград, м. „Ивановска рупа“, с площ от 1773 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 002055, при съседи: ***, ***, *** и *** и за осъждане на С. Н. В., В. Н. Н., Г. М. И. и И. М. Х.

1 да предадат владението на имота, както и за осъждане на С. Н. В., В. Н. Н., Г. М. И. и И.

М. Х. да премахнат построените в този имот ограда – паянтова, с дължина от 67.10 м. и преместваеми обекти - ламаринен фургон с размери 6х3 м. и ламаринен павилион с размери 2.5х2.5 м. С решението са присъдени и разноски в полза на ответниците.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

От ответниците в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли исковете – както ревандикационните, така и негаторните, първоинстанционният съд е приел следното:

От фактическа страна /при надлежно обсъждане на доказателствата/ е прието следното: Безспорни са по делото обстоятелствата /а следва да се добави и че по делото са представени надлежни доказателства/, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, като двата имота са били земеделски - ниви и правото на собственост върху тях е възстановено през 1995 г. по реда на ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ от същата година. От заключението по приетата СТЕ и от показанията на свидетелите И.Х. и И.П. се установява, че на място съществува ограда от дървени колове и бодлива тел, която разделя двата поземлени имота и е на повече от 30 години, т. е. съществува от преди 1995 г., съответно по този начин са ползвани имотите от техните собственици от възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ до момента. Според действащата кадастрална карта част от имота, ползван от ответниците като замеделски, върху която част още през 1996 г. праводателите на ответниците са поставили навеси и ламаринени постройки, е част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца. Тази част е с площ от 300.5 кв. м., заключена между буквите АБВГДЕЖЗИКЛМА и оцветена в жълт цвят на скицата към заключението по приетата СТЕ, но е заградена и присъединена към поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците. От представените удостоверение за наследници на Г.А. Х., решение № 5Р от 28.08.1995 г. на ОСЗ – Ботевград и договор за доброволна делба от 19.09.2023 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че фактическата власт върху имот с идентификатор *** и реалната част, присъединена към него от имот с идентификатор ***, е упражнявана като върху един имот – нива, от ответниците Г. и И. М. и от техните праводатели - майка М.П.П. и леля Т.П. Н., в чиято полза е възстановено правото на собственост в съществуващи 2 стари реални граници върху имот - нива от 0.530 дка в м. „Чеканица“, имот № 002054, като тази фактическа власт е упражнявана от 28.08.1995 г. до момента.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил следните изводи: Правото на собственост върху спорната реална част от 300.5 кв. м. е придобито на основание давностно владение още от праводателите на ответниците Г. и И.

М. през 2005 г., тъй като имотът е земеделски, като и към момента на изтичане на десетгодишния срок на придобивната давност имотът е неурегулиран и представлява присъединена част към възстановен земеделски имот, който понастоящем е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. Владението на наследодателите на ответниците е било явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 20.11.1995 г. /датата на издаване на констативен нотариален акт за собственост № 138/1995 г. на нотариус при БРС, издаден въз основа на решение на ОСЗ – Ботевград за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху нива с площ от 1.773 дка, понастоящем представляваща поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца/ до 20.11.2005 г., като доколкото в този период праводателите на ответниците са поставили и преместваемите обекти - ламаринен фургон, павилион и навес именно върху тази реална част от ползвания от тях имот и са ги ползвали като свои, то това доказва, че са упражнявали фактическа власт върху имота като собствен. Неоснователно е възражението на ищеца, че праводателите на ответниците не са могли да придобият по давност правото на собственост върху процесната реална част от имота, доколкото тя не представлява самостоятелен обект на собственост, тъй като към 20.11.2005 г. тази реална част е от неурегулиран поземлен имот - нива и е присъединена към съседния имот, който също е неурегулиран – нива, при което установената в ЗТСУ, впоследствие и в ЗУТ забрана за придобиване по давност или чрез правна сделка на реални части от имоти е неприложима, тъй като тя се отнася само до дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти. Неоснователно е и възражението на ищеца, че се касае до т. нар. търпими действия от страна на праводателите на ответниците и на самите ответници, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ, които действия обаче не пораждат последиците на владението и държането, тъй като в случая не само не е доказано, но и е оборено твърдението на ищеца за наличие на уговорка между праводателите на прекия праводател на ищеца /т. е. лицата, които са продали на лелята на ищеца дарения впоследствие от нея на ищеца поземлен имот с идентификатор ***/ и ответниците/техните праводатели за предаване на владението върху спорната реална част и премахване на оградата и преместваемите обекти.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, основани са на правилна съвкупна преценка на доказателствата по делото и се поделят се от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва да се добави следното с оглед наведените във въззивната жалба доводи:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по делото не са събрани 3 доказателства относно началния момент на установяване на фактическа власт върху спорната реална част от имота от страна на ответниците, доколкото свидетелите не установявали конкретни факти в тази насока. Датата 28.08.1995 г., приета в първоинстанционното решение като начална дата на установяване на фактическа власт върху спорния имот от наследодателите на ответниците, е датата на постановяване на решението на ОСЗ – Ботевград за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследодателите на ответниците /препис от същото е представен по делото, видно от него, същото е влязло в сила, на 24.10.1995 г./, а свидетелите установяват, че от момента на ограждане на имота на ответниците /което е осъществено дори преди 1995 г. според показанията на свид. И.Х./ владението на праводателите на ответниците и впоследствие на самите ответници върху спорната реална част не е оспорвано от някого. При съпоставка на горните установени факти по делото се налага извод, че е надлежно доказан началният момент на установяване на фактическа власт върху спорната реална част от наследодателите на ответниците.

Неоснователно е и оплакването, че спорната реална част не може да бъде придобита по давност, защото не е самостоятелен обект на право на собственост. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и изцяло съобразени със съдебната практика, която е константна в насока, че реално определени части от невключени в регулация имоти могат да се придобиват по давност и чрез правна сделка, а законовата забрана /чл. 59 ЗТСУ, чл. 200 ЗУТ/ се отнася само до дворищнорегулационни парцели.

Обстоятелството, че през 2020 г. имотът на ищеца е преотреден за урбанизирана територия е ирелевантно, тъй като към този момент /всъщност значително по-рано/ съгласно изложеното по-горе правото на собственост върху спорната реална част е било придобито по давност от наследодателите на ответниците. Без значение е и размерът на спорната реална част, доколкото в случая не става дума за делба или разпореждане с реално определена част от земеделски имот.

Неоснователно е и оплакването, че в случая ответниците упражняват фактическа власт върху спорната реална част при условията на т. нар. търпими действия /които изключват придобиването на тази спорна реална част по давност с оглед липсата на субективния признак на владението/. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелката М. Ц.а – праводателка на ищеца, не могат да се приемат за безпристрастни, доколкото тя е леля на ищеца. Родствената връзка води до вероятност свидетелката да е заинтересована в полза на ищеца. Тази вероятност би била опроверг ана в случай, че показанията на свидетелката кореспондират с останалите доказателства по делото. В случая обаче не е така. Данни за наличие на уговорка между праводателите на свидетелката и ответниците и/или техните праводатели за освобождаване на спорната реална част и премахване на изградените там преместваеми постройки се съдържат само в показанията на тази свидетелка. Същевременно тези показания се опровергават от показанията на свид. Й. Г.

/за която няма основание да бъде приета за заинтересована в полза на някоя от страните/, която установява, че е присъствала на разговори между М. И. - дъщеря на ответницата Г. И.

4 и лицата М. и А. – двама от бившите собственици на поземлен имот с идентификатор *** и съответно праводатели на М. Ц.а, на които лица М. И. намерила адресите по приложения нотариален акт, при които разговори тези бивши собственици заявили, че не знаят да е имало застъпване между двата съседни имота и съответно няма как да е имало уговорка с тях за местене на оградата. Не съответства и на житейската логика поведението на дадено лице да купи имот, относно част от площта на който има някакъв неизяснен спор, като впоследствие и не предприема никакви действия по защита на правото си на собственост и изясняване на спора. Не съответства на житейската логика и доводът, че само с оглед добросъседски отношения и любезност свидетелката М. Ц.а е търпяла действията на ответниците и/или техните праводатели, тъй като тя не ги е познавала преди да купи имота през 2007 г. и не е имала установени отношения с тях, заради които да пренебрегне интереса си.