Определение № 4778 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4778 гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104644 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3973/09.08.2023 г., подадена от С. Д. Н. и Р. В. Х., чрез адвокат И. Б., срещу решение № 173 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 20233600500099/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 60 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 3419/2021 г. на Районен съд – Шумен. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Р. В. Х. и С. Д. Н., че Р. И. Т. е собственик на реална част от 942 кв.м, очертана с червен цвят на комбинирана скица на л.

242 от делото - приложение към приета допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с координати на гранични точки: т. 1 - * и *, т. 2 - * и *, т. 3 - * и *, т. 4 - * и *, т. 5 - * и *, т. 6 - * и *, т. 7 - * и *, т. 8 - * и *, т. 9 - * и * и т. 10 - * и * , неразделна част от решението, както и че описаната реална част погрешно е отразена в кадастралната карта на [населено място], местност „К.“, като част от поземлен имот с идентификатор ***, собствен на ответниците, вместо като поземлен имот, състоящ се от описаната реална част.

Въззивният съд е съобразил, че Районен съд - Шумен е сезиран с установителен иск по чл.

54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Р. И. Т. срещу Р. В. Х. и С. Д. Н.. Ищецът твърди, че е собственик по наследство от баща си И. Т. на земеделска земя - овощна градина от 900 кв.м, в землището на [населено място], м. „К.“, представляваща имот № * от план за земеустрояването на землището на [населено място] от 1964 г. С протокол № 34/09.02.1965 г. на ТПС комисия баща му при замяна получил овощна градина - имот № *, с площ от 1100 кв.м. С нот. акт № 92/1970 г. 1/2 ид. ч. от горния имот бил дарен на вуйчото на ищеца Д. И.

С., а през 1971 г. С. дарил на ищеца тази 1/2 ид. ч. След смъртта на баща му през 1995 г., ищецът получил в наследство 1/8 ид. ч. от имота, а с нот. акт № 99/1997 г. майка му Р. И. Т. му дарила останалите 3/8 ид. ч., с което той станал едноличен собственик. В действащата 1 кадастрална карта имотът не бил отразен като самостоятелен, а се включвал в ПИ с идентификатор ***, с площ от 4380 кв.м, на ответниците. Поради установен в административно производство пред СГКК - Шумен спор за материално право, касаещ реалната част с посочените размери, ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на реалната част от 942 кв.м и че тя погрешно е заснета, като част от имота им. От своя страна, ответниците оспорват ищцовата претенция, като сочат, че са придобили имота въз основа на надлежна реституционна процедура по ЗСПЗЗ; в условията на евентуалност се позовават на 10-годишна придобивна давност, считано от 18.05.2001 г. - датата на въвода им във владение с протокол № 10-В/18.05.2001 г.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С протокол за замяна по реда на ЗТПС (отм.) от 09.02.1965 г. на ТПС комисия И. Т. Т. е отстъпил лозе в м. „К.“ от 1.100 дка, III кат., а е получил имот № * в м. „К.“ от 1.200 дка, III кат. Впоследствие, в резултат на разпоредителните сделки и наследствено правоприемство, посочени в исковата молба, ищецът е придобил еднолично правото на собственост върху горния имот. Съгласно представено удостоверение на отдел „ТСУ“ на Община Шумен описаният имот, с коригирана площ от 900 кв.м, попада в ПИ № *** по КК на [населено място], с площ от 4380 кв.м. Със заявление вх. № 3221/29.12.1991 г. до ОПК - Шумен наследодателят на двамата ответници - В. Х. Н., е поискал да му бъде възстановена собствеността на земеделски земи - овощни градини и лозе, всички с различна площ, от процесния парцел. Според служебна бележка на Община Шумен, съдържаща се в преписка на ОСЗ – Шумен по заявлението, земеделска земя в м. „К.“, представляваща парцелен № * по земеустройствения план на местността от 1964 г., има планоснимачен № * по кадастралния план на [населено място] от 1967 г. и е записана на името на ответния наследодател в разписния списък към плана. С три решения на поземлена комисия - Шумен, №№ 10А/26.11.1997 г., 10-1/30.03.1999 г. (допълващо и изменящо решение № 10А) и РД1905/19.11.1999 г. (за допълване и изменение на решение 10-1), на наследниците на В. Х.

Н. е възстановено правото на собственост на земеделски земи. С първото решение се възстановяват 0.700 дка и 1.000 дка от парцел № * от споменатия кадастрален план, в който би следвало да попада спорната реална част, според неоспорената служебна бележка, но в м.

„С.“, а не в местност „К.“. С второто решение се възстановява право на собственост на лозе от 2.235 дка, имот *, в м. „К.“. С третото решение се възстановява право на собственост на лозе от 4.380 дка в м. „К.“. Нито едно от решенията, съдържащи се в преписката, не е придружено от скица на имота по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, а решение № РД1905/19.11.1999 г. не се съдържа в преписката на ОСЗ - Шумен и по делото е представен препис, изготвен от електронен носител. Представената от ответниците, с отговора на исковата молба, скица № Ф00048/18.05.2021 г. не е приложена към решение № РД1905/19.11.1999 г., а е издадена две години след него, във връзка с административен въвод (протокол № 10-в/18.05.2001 г.) на наследниците на В. Х. във владение на един от имотите, образуващи имот с № *, а именно *, в който не попада спорната реална част по делото, видно както от самата скица, така и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ. С решение № 10А/26.11.1997 г. на ПК Шумен, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и протокол № 01.01. от 2

28.09.1992 г. по чл. 18г, № 1.1. от 28.09.1992 г. по чл. 18д и № 5 от 09.06.1992 г. по чл. 18е ППЗСПЗЗ, на наследниците на В. Х. Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски земи в землището на [населено място], м. „С.“, както следва: 0.700 дка, III кат., отразено „Ограничение на ползването“ - замяна с протокол от 09.02.1965 г. на И. Т. Т., и 1.000 дка, III кат., замяна с протокол № 25/22.03.1965 г. на Р. Л. Х. и впоследствие прехвърлен на трето лице. В това решение няма посочени граници на възстановената собственост, като в него е отразено, че възстановяването на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. По делото от ответната страна е представен и протокол № 10В/18.05.2001 г. за въвод във владение на имоти в землището на [населено място], съгласно който наследниците на В. Х. Н. били въведени във владение на имотите, описани в решение № 10А/26.11.1997 г., и заверена скица № Ф00048/18.05.2001 г. за имот № * по КВС -Шумен. Съгласно протокол от 31.10.2001 г., комисия длъжностни лица при община Шумен, в изпълнение на заповед № РД-251950/18.10.2001 г., посетила имот № *, като констатирала, че маркировъчните колчета не са налице, по реперните точки няма трайни знаци и имотът не е идентифициран еднозначно.

Имотът се намира в района на предвидените в ППЗСПЗЗ, съгласно чл. 28, райони за изработване на кадастрални планове по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и комисията е заключила, че няма правно основание за прилагане на чл. 34 ЗСПЗЗ. С решение от 16.03.2004 г. по адм. д. № 422/2003 г. на ШОС е отхвърлена жалбата на Р. В. Х. и С. Д. Н. против отказ на кмета на община Шумен, с писмо № 94-00-55/29.04.2003 г. да издаде заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. В решението е отразено, че с искане № 94-00-55/11.04.2003 г. жалбоподателите са сезирали кмета на община Шумен да издаде заповед на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на част от възстановените им имоти, за които при извършения въвод във владение било констатирано, че се владеят от трети лица (като едно от тези лица е Р. И. Т., владеещ парцел * с площ от 1.065 дка по силата на нотариален акт № 122/1971 г. и № 99/1997 г. на ШРС). Решението е било обжалвано и оставено в сила с решение № 10753/21.12.2004 г. по адм. д. № 5988/2004 г. на ВАС. Според изготвената в първоинстанционното производство СТЕ, имоти с пл. № *, по плана от 1967 г. и пл. № 200, по плана от 1992 г. съответстват на имот * по земеустройствения план от 1964 г.

Последният, според всички планове на местността, представлява земеделска земя; имот № *-лозе с площ от 2.235 дка представлява източната част на имот ** по действащата КК; парцел * по земеустройствения план от 1964 г. граничи с парцели *, *, *, *и *, първите четири записани на името на В. и Р. Н. и последният - на И. Т.; имот с № * по земеустройствения план от 1964 г. заема реална част от ПИ № ***, с площ от 4380 кв.м, на ответниците от 942 кв.м, като границите на реалната част са точки от едно до десет, с координати, съответно, т. 1 - * и *, т. 2 - * и *, т. 3 - * и *, т. 4 - * и *, т. 5 - * и *, т. 6 - * и *, т.

7 - * и *, т. 8 - * и *, т. 9 - * и * и т. 10 - * и * на комбинирана скица на л. 242 от първоинстанционното дело. Разпитаните свидетели са установили владението на праводателите на ищеца от момента на замяната, а след това и на ищеца до момента на 3 разпита. Съгласно изготвената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, земеустройственият план на м. „К.“ е изработен през 1964 г., а кадастралният план на м.

„С.“, включваща като подместност и местността „К.“, е изработен през 1967 г. По земеустройствения план от 1964 г. имот *, с площ от 1.600 дка, бил записан на В. Х. Н.. След извършване на замени с протоколи на комисията за ТПС, имотите били трансформирани, като имот * бил заличен и вместо него създаден *, овощна градина с площ от 0.900 дка на И.

Т. Т., като данните за описаните замени били извлечени от имотните и парцелните списъци.

Претендираната от ищеца реална част попадала в границите на имот № *. По изработения през 1967 г. кадастрален план процесната реална част попадала в имот с кад. № *.

Претендираната реална част, индивидуализирана в скица-проект № 15-37404-18.01.2019 г., издадена от СГКК - [населено място], представлявала част от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Вещото лице е посочило, че процесните имоти представляват земеделски територии, не са урегулирани и не са предвиждани придаваеми места, не са били включвани в ТКЗС или друга колективна форма на управление на земята. Изготвена е комбинирана скица с нанесени граници на имотите по плановете от 1964 г. до настоящия момент, като означената на тази скица процесна спорна реална част от имот с идентификатор *** съответства на приподписаната от първоинстанционния съд скица, неразделна част от атакуваното решение. Минималните разлики при комбинираното нанасяне на скиците по отделните планове, вещото лице обяснява с различните методи на изработване на плановете с различна точност, а и същите са в границите на допустимата грешка по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – Шумен е направил следните правни изводи:

Р. Т. И. надлежно е установил придобитото от него право на собственост върху спорната реална част от имот с идентификатор ***. Имотът е бил получен от бащата на ищеца в резултат на замяна по силата на норми от отменения ЗТПС и чл. 18з, ал. 3, изр. второ и трето ППЗСПЗЗ. Доколкото след замяната и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ с части от имота са извършени сделки, които не са били само между сънаследници, и той е бил застроен (без значение е законността на строежите), то замяната остава в сила, като целта на законодателя с разпоредбите на чл. 18з, ал. 3, изр. второ и трето ППЗСПЗЗ е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите го по замяна, и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени права и спорове.