Определение № 4282 от 24.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4282 гр. Варна, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501718 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на Д. Д. С., гражданин на Руската Федерация, роден на 28.09.1994 г. в гр. Волгоград, в качеството му на собственик на Апартамент 5-1 с идентификатор *** в комплекс „Атлантик“, находящ се в гр. Бяла, ул. **********, чрез адв. Т. М., против Определение № 9577/17.07.2026 г., постановено по гр. д. № 4788/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС за спиране изпълнението на всички решения на общото събрание на етажната собственост на комплекс „Атлантик“, гр. Бяла, ул. **********, проведено на 09.06.2026 г., а именно: решението по т. 1 — за избор на протоколчик на общото събрание; решението по т. 2 — за приемане на финансов отчет ; решението по т. 3 — за неприемане на офертата за продължаване на договора с „Домоуправител България“ ООД за управление и поддръжка на комплекса и за избор на упълномощено лице за подписване и разглеждане на оферти и решенията по т. 4 — за приемане на оферта на „Силвестър Билд“ ЕООД за ремонт на покрива на вход А и за приемане на оферта на „Ен Ер Джи Софит“ ЕООД за абонаментна услуга за видеонаблюдение.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност необоснованот и нарушение на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че след като общото събрание е проведено при условията на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, решенията са законосъобразни и искът не е вероятно основателен. Твърди се, че институтът на т. нар. „спадащ кворум“ има значение единствено за възможността събранието да започне работа, но не дерогира изискванията за специално мнозинство при приемане на отделните решения. В тази връзка в жалбата се сочи, че решенията по т. 4 са отчетени като приети съответно с: 46,3068 % „за“ — за приемане на офертата на „Силвестър Билд“ ЕООД за ремонт на покрива и 44,4852 % „за“ — за приемане на офертата на „Ен Ер Джи Софит“ ЕООД за абонаментна услуга за видеонаблюдение. Жалбоподателят поддържа, че тези проценти са под необходимото според него мнозинство за решения, свързани с 1 ремонт на покрив и видеонаблюдение, поради което решенията са незаконосъобразни. В жалбата се поддържа, че именно тези решения по т.4 водят до събиране на значителни суми, включително 5 562 евро за ремонт на покрив и допълнителни суми за видеонаблюдение. Според жалбоподателя изпълнението им ще засегне непосредствено имуществената сфера на собствениците. В жалбата се сочи, че съдът е следвало да приложи чл. 17 ЗУЕС, а не да се ограничи единствено до преценка по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС.

Жалбоподателят изрично оспорва извода на районния съд, че по решенията по т. 1 – т. 3 липсва обезпечителна нужда. В жалбата се поддържа, че решенията не могат да бъдат разглеждани изолирано, тъй като, според жалбоподателя, те формират „единен, но изцяло порочен финансов механизъм“. Моли обжалваното определение да бъде отменено и поисканото обезпечение да бъде допуснато.

С частната жалба е направено и доказателствено искане ответната етажна собственост да бъде задължена да представи оригинала на протокола от общото събрание от 09.06.2026 г. на основание чл. 190 ГПК.

Жалбоподателят счита, че това е необходимо, за да се установи съдържанието, подписването и достоверността на протокола.

На основание чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове по чл. 40, ал.

1 ЗУЕС са допустими, но не е налице достатъчна вероятна основателност на иска, нито обезпечителна нужда, която да обоснове спиране изпълнението на оспорените решения.

На основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Според разясненията, дадени с посоченото тълкувателн решение, по своята цел искането за спиране на изпълнението по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. По своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е вид обезпечителна мярка, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК предл. последно ГПК, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. Доколкото в чл.

40, ал. 3 ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, то приложение намират общите предпоставки за допускане на обезпечение по реда на ГПК.

2

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда. На първо място, за да се допусне обезпечение е необходимо предявените искове да са допустими. Макар това изискване да не е изрично посочено в закона, то е безспорно, тъй като за да се прецени дали предявеният иск е вероятно основателен, на първо място съдът следва да съобрази дали той е допустим, вкл. дали исковата молба отговаря на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В случая към момента на постановяване на обжалваното определение, исковата молба е била оставена без движение от първоинстанционния съд поради констатирани нередовности, като са дадени указания за тяхното отстраняване. Видно от материалите по делото, към настоящия момент нередовностите са отстрани от ищеца, поради което в тази връзка липсва пречка за допускане на исканото обезпечение.

По отношение на вероятната основателност следва да се направи разграничение между въпросите, които могат да бъдат преценени в обезпечителното производство, и тези, които изискват пълно доказване в главното исково производство.

Действително, жалбоподателят навежда множество оплаквания относно свикването, провеждането и протоколирането на общото събрание, включително относно смесения режим, индивидуалното отразяване на гласуването, мнозинството по решенията по т. 4, подписването на протокола и достоверността на отразения вот на ищеца. Тези оплаквания са относими към предмета на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество. На настоящия етап обаче те не обосновават сами по себе си необходимост от спиране изпълнението на всички решения.

Обезпечителната нужда не може да се предполага от самото оспорване на решенията. Необходимо е да се установи, че без спиране за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуалното благоприятно решение - чл. 391 от ГПК.

По т. 1 решението за избор на протоколчик е вътрешнопроцедурно и действието му е изчерпано с провеждането и протоколирането на общото събрание. Не е налице бъдещо изпълнение, което да бъде спряно. Евентуален порок при избора на протоколчик би могъл да има значение за законосъобразността на решенията, но не обуславя обезпечителна нужда.

По т. 2 решението е свързано с финансов отчет и с отразено предложение разпределението на таксите да остане същото. Общото събрание има правомощие да приема годишен бюджет, да одобрява отчети и да определя размера на паричните вноски за управление, поддържане и фонд „Ремонт и обновяване“ - чл. 11, ЗУЕС. От представените по делото документи не се установява решението по т. 2 само по себе си да въвежда ново, конкретно, индивидуализирано и незабавно изискуемо парично задължение за жалбоподателя. Не са представени покана за плащане, индивидуална справка, фактура, известие за начисление или доказателства за предприети действия по събиране на суми въз основа на това решение.

3

По т. 3 решението е с двояко съдържание. В частта, с която не е приета офертата за продължаване на договора с „Домоуправител България“ ООД, решението има отрицателен характер. Спирането на отрицателно решение не може да създаде положително решение за продължаване на договора с това дружество и не може да замести волята на общото събрание. Що се отнася до отразеното в протокола, че до избора на нов управител действащият ще продължи да изпълнява функциите си, следва да се съобрази, че законът предвижда управителният съвет или управителят да продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет или управител - чл. 21, ал.2 от ЗУЕС. При възложено управление на професионален управител-търговец законът урежда и възможност договорът да се удължи до избора на нов управител, но за не повече от три месеца, при условията на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС. По делото не са представени доказателства, че въз основа на решението по т. 3 е сключен нов договор, определен е нов размер на месечни такси, изпратена е покана за плащане до жалбоподателя или са предприети действия по събиране на конкретни суми от него. Поради това и по тази точка липсва обезпечителна нужда.

По т. 4 решенията за приемане на оферти за ремонт на покрива и за абонаментна услуга за видеонаблюдение безспорно имат имуществено значение за етажната собственост. Това обаче не е достатъчно само по себе си, за да бъде постановено спиране по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. Общото събрание има правомощие да приема решения за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или възстановяването на общите части, както и за възлагане на дейности по поддържането им. В протокола ремонтът е описан като неотложен и свързан с течове от покривната тераса.

При тези данни спирането на решението за ремонт би могло да засегне интереса на етажната собственост от поддържане и възстановяване на общите части, без към момента да е доказано, че изпълнението ще причини на жалбоподателя непосредствена и трудно поправима вреда. По делото няма данни за сключен договор със „Силвестър Билд“ ЕООД, издадена фактура, извършено плащане, започнали ремонтни дейности, индивидуално начисляване на сума на жалбоподателя, отправена до него покана за плащане или предприети действия по принудително събиране. Същото се отнася и за решението за приемане на офертата на „Ен Ер Джи Софит“ ЕООД. Не са представени доказателства за подписан договор, започнала абонаментна услуга, извършен монтаж, начислени индивидуални задължения или покана за плащане към жалбоподателя. При липсата на такива данни твърдените вреди остават хипотетични. Самото обстоятелство, че решенията могат да доведат до бъдещи разходи, не е достатъчно за допускане на обезпечение, тъй като в противен случай всяко оспорване на решение на общото събрание, свързано с ремонт, поддръжка или услуга за общите части, би водило до автоматично спиране на изпълнението, каквото законът изрично не допуска.

Не следва да бъде уважавано и искането във въззивната частна жалба ответната страна да бъде задължена в настоящото частно производство да представи оригинала на протокола от общото събрание от 09.06.2026 г.