Решение № 140 от 04.11.2021, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бяла, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20214510200229 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. Н. ЕСК., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х. Б. № ., вх.., ет.. чрез адв. М.К. против Наказателно постановление № 38-0001617 от 16.06.2021г., издадено от Директора на РД“АА“ – Русе, в частта, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че в тази част издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Не оспорва фактическата обстановка, но счита, че наложеното наказание следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум, тъй като е явно несправедливо.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2021г., актосъставителят И., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с И. Д.И. в гр.Б., на отбивка пред районна пътна служба, на изхода за гр.Попово. Около 13.35ч., било спряно за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „ДАФ“, категория N3, с рег.№ . .........и прикачено към него полуремарке с три оси марка „Панав“, категория О4, с рег. № ................, превозващо пшеница. В хода на проверката и от представената от водача пътно-прехвърлителна разписка установили, че общата маса на МПС и ППС била 49 970кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 9 970кг. Актосъставителят поискал от водача да представи разрешение за претоварването, но такова не било представено. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз 1 основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе, определен със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП, издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 26.07.2021г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.; АУАН от 26.04.2021г., Серия А-2020 № 288961; пътнапрехвърлителна разписка № 24772/26.04.2021г.; пътен лист № 8390350/26.04.2021г.; справка за нарушител по правно основание на нарушение на името на СТ. Н. ЕСК. от 01.01.2008г. до 11.08.2021г.; АУАН от 05.08.2020, Серия А-2019 № 276728; НП № 38-0001268/11.09.2020г.; известие за доставяне за връчване на НП по пощата; оригинала на НП № 380001617/16.06.2021г.; известие за доставяне от куриерска фирма SPEEDY; допълнително споразумение № 40/04.01.2021г. към трудов договор № 222/05.06.2020г. По делото се събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя. Съдът приема и кредитира, както писмените, така и гласните доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. В жалбата не се спори по фактическата обстановка, а само и единствено по размера на наказанието, като се акцентира на обстоятелствата, че жалбоподателят получава минимална работна заплата, не притежава друго имущество, от което реализира доходи и се касае за първо нарушение.

От представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е санкциониран за друго такова нарушение с влязло в сила на 16.12.2020г. наказателно постановление, с Решение № 260043 от 18.11.2020г. по НАХД № 257/2020г. по описа на Районен съд – Бяла, служебно известно на настоящият съдебен състав. Макар да е видно, че деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му за същото деяние и представлява повторно по смисъла на §6,т.33 от ЗДвП за съда няма възможност от преквалифициране на нарушението и налагане на наказание по приложимата чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП. Това следва от забраната за влошаване положението на жалбоподателя при субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.2 от НПК , както се сочи в мотивите на т.1 в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС. Въпреки това, съдът счита, че това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максималния размер на 3 000лв., без да са изложени съображения за това. От представените от жалбоподателя писмени доказателства относно реализирания от него доход се установява, че същият работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 650лв. Представена е и справка за нарушител, от която е видно, че нарушението е извършено в едногодишния срок от наказването му за същото по вид нарушение. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до 1 2

500лв., който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска подобни нарушения на ЗДвП.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 540лв. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН на претендирания по делото размер на адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, в случая на наложената глоба. Според чл.7, ал.2, т.2 от наредбата минималния размер на възнаграждението възлиза на 440лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключено единствено с разпит на актосъставител и без явяване на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до предвидения в наредбата минимален размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно с изменения размер на наложената глоба – или сумата от 264лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 38-0001617 от 16.06.2021г., издадено от Директор на РД „АА“ – Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на СТ. Н. ЕСК., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х.

Б.“ № ., вх.., ет.. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1500лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на СТ. Н. ЕСК., ЕГН **********, сумата от 264лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________

3