Определение № 2739 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2739 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502460 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД чрез юрк.Г.С.-К. против разпореждане

№5957/31.08.2023г. по ч.гр.д.

№12673/2023г. на ПдРС, 1бр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК противА. И. С., ЕГН ********** от *** по отношение на сумата от 300лева –неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.06.2022 г. до 06.07.2023 г. Не обжалва разпореждането в частта за сумите 471,28 лева – за услуга „Фаст“ и непратените такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; иска се неговата отмяна в обжалваната част и и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната сума срещу длъжника.Претендира за разноски в размер на 15 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

В уважителната част и необжалваната част–разпореждането е влязло в сила.

В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на 1 договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК.

Във ЧЖ са изложени съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит; че заповедният съд няма правомащия да се произнася по валидността на сделката; че при постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент от 41% /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави, а ГПР от 48,61% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№12673/2023г. на ПдРС, 1 бр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за посочената по-горе сума за възнаградителната лихва, дължима по договор за потребителски кредит **/ 21.04.2022 г., по отношение на която заявлението е отхвърлено.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит, ведно с общите условия на дружеството кредитодател.Заявлението е за парично вземане в размер от 2003,36 лева, включващи размера на неплатената главница по отпуснатия кредит- 947,26 лева и 300 лв.-възнаградителна лихва,неплатена допулнителна услуга „Фаст“ – 471,28 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебносъбиране на зменането – 30 лв., при ГЛП – 41% и ГПР от 48,61%. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им.

Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно 2 разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителната услуга Фаст е в размер от 471,28 лв. лева, а предоставеният кредит е 1000 лв., т.е. услугата е в размер на почти 50% от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР от 48,61%, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита.

Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ подадената

3 от

„Профи кредит

България“ЕООД частна жалба против разпореждане №5957/31.08.2023г. по ч.гр.д.№12673/2023г. на ПдРС, 1бр.с. в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4