Решение № 754 от 11.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Перник, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720106241 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Л. Б. Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 292.34 лева, представляваща ¼ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 12, находящ се в *****, в общ размер от 1169.37 лева, от които главница в размер на 259.08 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. /представляваща ¼ от пълния размер на главницата от 1036.32 лева за процесния период/. и 33.26 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г. / представляваща ¼ от пълния размер на обезщетението за забава от 133.05 лева за процесния период /, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ 09.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е 1 изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 155, том I, нот.дело № 136 от 14.05.2007 г. на нотариус В. Я., удостоверение за наследници, копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, молба за подновяване на ипотека и препис извлечение от акт за сключен граждански брак.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. В депозираното по ч.гр.д. № 4279/2021 г. по описа на Пернишкия РС възражение ответницата длъжник Л. Б. Б. е посочила, че в апартамента не се живее от февруари 2019 г.

В хода на производството по делото е представено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 20.12.1991 г.

В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г. процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован – призовката, връчена чрез работодател, не се явява в съдебното заседание и не изразява становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1530/24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4279/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез работодател.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

По делото не се спори, а и от представеното извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1036.32 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 133.05 лева – лихва за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., от които от ответницата се претендира по ¼ част съобразно участието й съсобствеността или 259.08 лева за главница и 33.26 лева за лихва, като същите не са заплатени.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен 2 недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 20.12.1991 г. се установява, че на 20.12.1991 г. Б.Б.Б. е придобил собствеността върху процесния имот – апартамент № 12, находящ се в *****, за който е доставяна топлинна енергия.

Видно от препис извлечение от акт за сключен граждански брак лицето Б.Б.Б. е встъпило в брак с лицето Г.Л.Ц. на 05.03.1988 г.

По делото е представено удостоверение за наследници на Б.Б.Б., от което се установява, че същият е починал на 13.05.2019 г. като е оставил за свои наследници две деца: С.Б.Б. и ответницата Л. Б. Б.. Съгласно удостоверението за наследници към момента на смъртта си Б.Б.Б. е бил разведен, поради което и лицето Г.Л.Ц. не е посочено като наследник.

На следващо място от приложена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 23.03.1998 г. Б.Б.Б. е декларирал собствеността върху имота - апартамент № 12, находящ се в *****, като в декларацията е вписана като втори собственик и съпругата му Г.Л.Ц..

Видно от копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 155, том I, нот.дело № 136 от 14.05.2007 г. на нотариус В. Я. към датата 14.05.2007 г. процесният имот апартамент № 12, находящ се в ***** е продължил да бъде собствен на Г.Л.Ц. и Б.Б.Б., като това положение не се е променило и към датата 07.04.2017 г., когато е подадена молба за подновяване на ипотека, също ангажирана по делото.

От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на ответника Л. Б. Б. от Национална база данни „Население” се установява, че същата е адресно регистрирана на адреса – *****, ап. 12 от 1993 г.

Ответникът не навежда твърдения, нито ангажира доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка от 20.12.1991 г. /покупката по реда на Наредбата за държавните имоти/. Напротив ищцовото дружество е представило доказателства, че собствеността върху имота е останала непроменена към 2007 г. и към 2017 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Съдът приема с оглед целесъобразност, че ответницата следва да отговаря в лично качество като потребител за процесните суми. Това е така, доколкото наследодателят на ответницата Б.Б.Б. е починал на 13.05.2019 г. т.е. едва за 13 дни от процесния период ответницата има качеството наследник. Предвид кратката част от периода обаче съдът не намира за необходимо разделяне на процесните суми – като дължими в качеството на наследник и в лично качество на потребител, още повече, че такова разделение не би довело до съществено отражение върху крайния резултат от делото, а би затруднило допълнително същото с оглед собствеността в идеални части върху процесния имот. Поради аналогични съображения и съдът приема, че разводът на лицето Б.Б.Б. с лицето Г.Л.Ц. е бил допуснат преди 01.05.2019 г., доколкото липсват доказателства за конкретната дата на развода.

3

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1530/24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4279/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който е депозирал възражение срещу същата в законоустановения едномесечен срок по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните, предвид наведеното възражение, че процесният имот е необитаем.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 155, 4 том I, нот.дело № 136 от 14.05.2007 г. на нотариус В. Я., удостоверение за наследници, копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, молба за подновяване на ипотека, препис извлечение от акт за сключен граждански брак и договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 20.12.1991 г. / следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Освен това срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, като предпоставка за основателността на иска, от страна на ответника не са въведени конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.